Решение № 1277 от 07.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. ***, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430101708 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Исковата молба е подадена от *** против П. Н. П., ЕГН **********, от гр. ***, с предявени искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е собственици/ползватели на топлинна енергия за имот в *** като същата не е заплатена. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми в общ размер на 236,77 евро, от които: 193,62 евро главница - представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.02.2023г. до 30.04.2025 г., и 43,15 евро - лихва за забава от 04.04.2023 г. до 30.03.2026 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът сочи, че задължението за главница се състои от следните елементи за периода от 01.02.2023г. до 30.04.2025г.: сума за отопление без ИРУ в размер на 91,74 евро; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 91,70 евро; суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 10,18 евро. Заявява, че в 1 имота на ответника има монтирани отоплителни уреди - щранг-лира в баня.

Претендира разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор на подадената искова молба. В с.з. заявява, че не оспорва, че е собственик на топлофицираното жилище, но в него няма отоплителни уреди или щранг-лира, не оспорва, че в банята има две тръби. Заявява, че не е заплащал задължения от 2023г., но не знае въз основа на какво да плаща. Твърди, че от две години в жилището не живее никой.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния топлофициран имот в *** както съгласно изявлението му в с.з., така и видно от представените доказателства – нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.08.2007г., съгл. който *** е придобил имота, и от приложеното удостоверение за наследници на ***, поч.

2017г., от което е видно, че ответникът е негов наследник. От представените от ищеца доказателства е видно също и че ответникът е бил длъжник на ищеца и по други производства, като същият имот е бил възбраняван през 2021г. по изп.д. 537/2021г. на *** Т.***, било е налице и изп. производство през 2023г. при *** ***. Не е спорно по делото, че имотът е топлофициран и е с аб. № при ищеца ***. Като собственик на имота, ищецът е потребител на топлинна енергия, съобразно чл. 153 ал. 1 от ЗЕ. Видно от приложените по делото препис-извлечение от сметка, справка по елементи на главницата и 15 бр. фактури, че за периода 01.02.2023г. до 30.04.2025 г. главницата за ползвана и незаплатена топлинна енергия за този имот е в размер на 193.62 евро, а лихвата върху нея за периода 04.04.2023 г. до 30.03.2026 г. е в размер на 43.15 евро. Признанието на ищеца, че в банята на жилището има две тръби, съответства на претенцията на ищеца за наличие на отдадена ТЕ без ИРУ, което представлява именно ТЕ, отчетена за щранг-лира в банята/посочените две тръби/. От представения договор от 30.10.2001г. между ЕС с адрес г*** е видно, че именно това е избрания от ЕС топлинен счетоводител на сградата, който е подписал и споразумителен протокол за отчитане на показанията с ищеца на същата дата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Категорично се доказа по делото, че ответникът е собственик на топлофицирания имот в гр. ***, бул. „***. Понятието "потребител на 2 топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл.

153, ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, и с оглед представения нотариален акт и удостоверение за наследници, съдът приема, че ответникът е "потребител" по силата на приложимата нормативна уредба и се явява потребител на топлонергия за битови нужди. Общите условия на топлофикационното дружество, представени от ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. В случая е налице е колективна услуга, която се ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/, нито ЕС или сам ответника да са правили постъпки в тази насока. По делото са представени доказателства, неоспорени от ответника, че имотът е бил топлофициран. Ирелевантна е липсата на договор - касае се за наличие на презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща задължителен характер, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, решение № 457/01.11.2012 г. по дело № 1460/2011 г. и др. По отношение на изпълнението на задължението на ищеца по облигационните отношения, по делото безспорно се доказа, че процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът, като физическо лице - собственик на топлоснабден имот, е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент. Следва да се посочи 3 по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл.

153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Съдът намира, че топлинният счетоводител - ***/посочен във всяка една от представените фактури/, е действал съобразно разпоредбите на чл. 60 и чл.61 от ЗЗД, независимо, че срокът на представения от ищеца договор е бил изтекъл към периода на отчитане, предмет на делото. Ответникът не би могъл да се позовава срещу ищеца на липсата на договор, който той - като член на ЕС, не е инициирал за подписване с топлинния счетоводител, т.к. по този начин би се позовавал на собственото си виновно поведение и то срещу страна, в чиито правомощия не влиза инициативата за подписване на такъв договор. Доколкото ответникът не твърди, че е налице ОС на неговата ЕС, на което е избран друг топлинен счетоводител, съдът следва да приеме, че дори без подписан договор между неговата ЕС, а такъв с друга ЕС, която се захранва от същата абонатна станция, именно *** е топлинният счетоводител, който отчита ТЕ за неговото жилище. Във връзка с указаната на ответника доказателствена тежест относно наличието на заплащане на начислената топлоенергия, той не само че не представи доказателства за това, а изрично заяви, че не е заплащал такава.

Соченото от ответника, че не е получавал уведомления за дължими суми е неоснователно възражение за недължимост както на главницата, така и на претендираната лихва. При съобразяване на разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, е явно, че покана за плащане или друго уведомяване не са били необходими, т.к. при наличие на срок за плащане, самият срок кани длъжника да установява и заплаща дължимото потребление.

Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че всички събрани по 4 делото доказателства сочат изправност в облигационните отношения на ищеца, правилно отчитане на отдадената ТЕ и начисляване на законната лихва, както и липса на доказателства за изпълнение на задълженията на ответника за исковия период. Поради горното, предявените искове следва да бъдат изцяло уважени, като основателни и доказани.

При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца изцяло направените от него разноски в исковото производство за ДТ – 25.56 евро, и юрк.възнаграждение в минимален размер – 51.13 евро, възлизащи общо на 76.69 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, П. Н. П., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на „***-***” ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, следните суми: 193.62 евро – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлофициран имот с адрес: *** за периода от 01.02.2023г. до 30.04.2025 г., и 43.15 евро - лихва за забава от 04.04.2023г. до 30.03.2026г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.20226г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 от ГПК от ГПК, П. Н. П., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***-***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, сумата 76.69 евро - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5