Определение № 4092 от 11.12.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2146/2020
- Вид
- Определение № 4092
- Подписан
- 11.12.2020
- В сила
- 11.12.2020
- Състав
- Ивелина Диянова Чавдарова, Цвета Павлова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4092 гр. Варна , 11.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Диана Д. Митева
Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20203100502146 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 23996/11.11.2020г., депозирана от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин 8“, ул.
„Търново“, срещу блок 817, чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д.Я., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 1256/30.10.2020г., постановено по в.т.д. № 2146/2020г. по описа на ВОС. В молбата се излагат доводи за това, че присъдените с цитираното съдебно решение на въззивника разноски за депозиране на въззивна жалба в размер на 286,53 лева са недължимо платени, доколкото с оглед обжалваемия интерес – 1034,93 лева и съгласно чл. 18, ал.1 от ТДТССГПК, държавната такса за въззивно обжалване в конкретния случай е в размер на 25 лева. Моли се за изменение на съдебното решение в частта му относно разноските, като се намали присъдената в полза на въззивника сума за въззивно обжалване до 25 лева.
В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от въззивника К.Т., чрез адв.П.Г.. В отговора се излага, че молбата е недопустима, доколкото в производството пред въззивния съд въззиваемата страна „КНМ Груп“ ЕООД не е представила списък по чл. 80 ГПК. На следващо място се излага, че молбата е и неоснователна, доколкото въззивникът е заплатил държавна такса за въззивно обжалване в размер на 286,53 лева в изпълнение на дадени му от ВРС указания в този смисъл.
Отправеното искане е за връщане на депозираната молба като недопустима, а в условията на евентуалност – за отхвърлянето ѝ като неоснователна.
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. Доводите за недопустимост поради това, че въззиваемата страна не е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК са несъстоятелни, доколкото предмет на настоящата молба са разноски, сторени от въззивника, поради което чл. 80, изр. 2 от ГПК и т.9 от ТР № 6/2013г. по т.д №6/2012г. на ОСГТК на ВКС не намират приложение в случая.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
1
Съгласно чл. 18, ал.1 от ТДТССГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Доколкото решението на ВРС е обжалвано в цялост от въззивника, обжалваемият интерес в случая се равнява на 1034,93 лева /размерът на предявения пред ВРС иск/, съответно дължимата държавна такса за въззивно обжалване, при такава за първоинстанционното производство в размер на 50 лева, е 25 лева. Обстоятелството, че молителят е платил по-голяма от дължимата такса не е основание за възлагането й върху насрещната страна. Заплатените в повече, вследствие на неправилните указания на ВРС, от въззивника 261,53 лева, доколкото се явяват недължимо платени по смисъла на чл.4б ЗДТ, подлежат на връщане при отправено от последния искане в този смисъл, за каквато възможност настоящият състав намира за необходимо да му укаже.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, Решение №1256/30.10.2020г., постановено по в.т.д. № 2146/2020г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, с която “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя Петър Николов Колев, е осъдено да заплати на К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: ******** /партер-вътрешен двор/, сумата от 286,53 лева /двеста осемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както следва:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя Петър Николов Колев, да заплати на К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: ******** /партер-вътрешен двор/, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
УКАЗВА на въззивника К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: ******** /партервътрешен двор/, че има правото в едногодишен срок от влизане в законна сила на решението по делото да поиска, по реда на чл. 4б ЗДТ, във вр. с чл. 82 ГПК, възстановяване на надвнесената сума за държавна такса в размер на 261,53 лева /двеста шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки/, с нарочна писмена молба до ВОС и посочена банкова сметка.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2