Решение № 6430 от 05.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6430 гр. С. 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110146600 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника: 91,62 евро /равностойност на 179,20 лева/, представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по регресна претенция, ведно със законна лихва за период от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 33,34 евро /равностойност на 65,20 лева/, представляваща начислена мораторна лихва върху главницата за периода от 30.12.2021г. до 30.12.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №77039/2024г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищ.ът твърди, че на 22.12.2019 г. в с. Б. настъпило ПТП с участието на л. а. марка „Б. рег. № ...... и л.а. „ФФ. П.“ рег. № С... по вина на водача на л. а. „Б. рег. № ...... по подробно описания механизъм в обстоятелствената част на исковата молба. Ищ.ът твърди, че собственикът на МПС „Б. рег. № ...... имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на настъпване на ПТП. Лекият автомобил малка „ФФ. П.“ рег. № С... бил застрахован по застраховка „Каско“ при ищ.а съгласно сключена застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Въз основа на направена оценка на нанесените щети върху автомобила ищцовото дружество изплатило застрахователно обезщетение на застрахованото лице в размер на 621,90 лева. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума. След отправена извънсъдебна покана от ищ.а към ответника за заплащане на дължимото обезщетение, ответникът удовлетворил частично извънсъдебно отправената претенция на ищ.а, като заплатил сумата от 457,70 лева, заедно с начислените обичайни ликвидационни разноски. Въз основа на изложеното ищ.ът моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищ.а процесните суми, както следва: 91,62 евро /равностойност на 179,20 лева/, представляваща невъзстановена част от дължимо обезщетение по регресна претенция, ведно със законна лихва за период от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 33,34 евро /равностойност на 65,20 лева/, представляваща начислена мораторна лихва върху главницата за периода от 30.12.2021г. до 30.12.2024г. Претендира и разноски по производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираната сума за главница, като посочва, че изплатената от 1 дружеството сума от 442,70 лева съответства на действителния размер на претърпените вреди върху застраховането при ответника МПС вследствие настъпването на процесното ПТП. Оспорва като неоснователен иска за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищ.ът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: възникването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на МПС марка л. а. „Б. рег. № ......; възникването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищ.а и собственика на л.а. „ФФ. П.“ рег. № С...; обстоятелството, че ищ.ът е заплатил на увреденото лице, застраховано при него по застраховка „Каско“, застрахователно обезщетение в размер на 621,90 лева, като впоследствие е поканил ответника, в качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка л. а. „Б. рег. № ......, да възстанови на ищ.а заплатената сума, както и факта, че във връзка с процесното ПТП ответникът му е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 457,70 лева, заедно с обичайните ликвидационни разноски.

Следователно, безспорни между страните са посочените обстоятелства, включени във фактическия състав на предявеното от ищ.а право, с изключение на наличието на причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и нанесените щети върху л. а. „ФФ. П.“ рег. № С..., както и размера, за който е възникнало регресното вземане в полза на ищ.а.

Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, изготвена на базата на приложените по делото писмени доказателства, включително двустранен констативен протокол за ПТП, се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: на 22.12.2019г. около 23:55 часа л.а. марка „Б.“, с рег. №.. се движи по ул. В., с посока гр. Белоградчик, и срещу №32 при завоя наляво водачът губи контрол върху превозното средство, отклонява се в ляво по посоката си на движение, при което настъпва съприкосновение с бетонен стълб. След удар с бетонния стълб л.а. „Б.“ с рег. №В.. се отклонява и реализира ПТП с паркирания в близост автомобил марка „ФФ. П.“ рег. № С.... Всички увреждания по л.а. „ФФ. П.“ рег. № С..., отразени от застрахователя, с изключение на задна лява врата, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на л.а.

„ФФ. П.“ рег. № С..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 764,02 лева, като в нея не е калкулирана стойността на посочената увредена задна лява врата. В заключението и в проведеното изслушване в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че увредената предна емблема на автомобила подлежи на пълна подмяна поради начина на монтиране – чрез захвати с хромирано покритие с предната част на решетката на автомобила, като подмяната може да се извърши единствено с друга оригинална емблема. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по застраховка „Каско“ при ПТП възлиза на сумата между 15 лева и 25 лева.

От приетата като писмено доказателство застрахователна полица №... от 17.10.2019г. за застраховка „Каско“ и „Злополука“ се установява, че ищ.ът е предоставил застрахователно покритие по клауза П от общите условия, с доп. Покритие А. като застрахованото лице не е 2 поело задължение за самоучастие. Съгласно т. 28.1 от приложимите Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“ при сключен застрахователен договор с покритие по клауза П – Пълно Каско, самоучастието на застрахования се договаря при сключване на застрахователния договор и не се допуска промяната му или отказ от него по време на действие на застраховката. В т. 28.1 от общите условия е предвидено, че застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение само в случаите, в които размерът на обезщетението е поголям от общия размер на дължимите но неплатени вноски.

В настоящия случай с доклад по щета №..., въз основа на извършената калкулация от ищ.а за стойността на дължимото застрахователно обезщетение съм застрахования л.а. „ФФ.

П.“ рег. № С... по имуществена застраховка „Каско“ – 621,90 лева, и размера на дължимите застрахователни премии от застрахования – 486,33 лева, ищ.ът е извършил извънсъдебно прихващане, след което е заплатил остатъчната част от дължимото застрахователното обезщетение в размер на 125,84 лева. Извършената извънсъдебна компенсация е съобразена с договорените права и задължения между страните по застрахователното правоотношение в цитираната т. 28.1 от приложимите общи условия, поради което възраженията на ответника в тази посока са неоснователни.

На основание чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на дължимото и платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Доколкото ищ.ът е платил на застрахованото лице сума, която е в по-нисък размер от размера на действително причинените вреди, а именно – стойността на действително причинените вреди възлиза на 764,02 лева, а ищ.ът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 621,90 лева, то в полза на ищ.а е възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума в размер на 621,90 лева, ведно с 15 лв. – обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, т.е. сумата в общ размер на 636,90 лв.

Ищ.ът признава факта, че ответникът е погасил в полза на ищ.а сумата от 457,70 лв. по процесната щета, а ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на сума, поголяма от признатата от ищ.а.

Ето защо, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ следва да се уважи за сумата в размер на 91,62 евро /равностойност на 179,20 лева/ - разликата между платената сума – 457,70 лева, и дължимата сума 621,90 лева, включваща и обичайни ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.

84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат).

Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.

По делото се установява от представената покана от ищ.а до ответника, че ищ.ът е поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, като регресната покана е получена от представител на ответника на 26.03.2020 г. На основание чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът е длъжен в 30-дневен срок от получаване на поканата да определи и изплати застрахователно обезщетение, като след изтичане на посочения срок същият изпада в забава. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 26.04.2020 г., като считано от 27.04.2020 г. ответникът е в забава. Предвид заявения от ищ.а начален момент, от който претендира дължима лихва за забава, съдът приема, че за периода от 30.12.2021 г. до 30.12.2024 г. ответникът дължи на ищ.а лихва за забава в 33,34 евро /равностойност на 65,20 лева/ върху главницата.

Ето защо, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен в размер от 33,34 евро /равностойност на 65,20 лева/, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 91,62 евро /равностойност на 179,20 лева/ за периода от 30.12.2021 г. до 30.12.2024 г.