Определение № 36754 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36754 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110126361 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 286942/18.09.2026 г., подадена от „************* ****** ЕАД против Ц. П.

Ц., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1915/2026 г. по описа на Районен съд – *****.

Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с разпореждане № 2977/31.08.2026г. по ч. гр. дело № 1915/2026 г. по описа на Районен съд – *****.

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 1915/2026 г. по описа на Районен съд – *****, намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК.

Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч. гр. д. № 1915/2026 г. по описа на Районен съд – *****, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес към момента на 1 издаване на заповедта за изпълнение.

Преди залепване на уведомлението са направени няколко посещения на адреса видно от приложените по делото съобщения – на 21.04.2026г., 16.05.2026 г. и 06.06.2026 г., като е посочено, че лицето не е намерено, по данни на съседи „е познато“, но в ап. 94 връчителят не е открил никой. При тези данни на 03.08.2026 г. е залепено уведомление по чл.47 ГПК. В съобщението, с което е извършено залепянето отново е посочено, че лицето не е открито на адреса, а съседите не съдействат за сведение.

Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 2977/31.08.2026г.). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва такова удостоверяване.

С оглед изложеното, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки за даване на указания не са налице, а предявените установителни искове се явяват недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, извършвайки дължимата самостоятелна преценка, намира, че предпоставки за даване на указания и предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК срещу длъжника не са налице, а предявенияг установителен иск е недопустим. Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след 2 стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- ***** за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба искова молба вх. № 286942/18.09.2026 г., подадена от „************* ****** ЕАД против Ц. П.

Ц..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 26361/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заповедния съд по ч. гр. д. № 1915/2026 г. по описа на Районен съд – ***** препис от настоящото определение след влизането му в законна сила и отбелязване за това обстоятелство върху акта, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от определението.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3