Определение № 1176 от 13.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1176 гр. Благоевград, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500689 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Е. И., пълномощник на Н. Г.

П., съдебен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № срещу Определение № 409/20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 23/2025 г. по описа на РС- Благоевград, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 100/19.02.2026 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Сочи се, че в случая следва да намери приложение тълкувателното постановление по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, тъй като ако върху потребителя- ищеца бъдат възложени разноските, сторени от кредитора за защитата му по този иск, то няма да бъде осигурено приложението на принципа на ефективност на Съюзното право и няма да бъдат изпълнени изискванията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13.

Жалбоподателят счита, че в случая следва да се приложи по аналогия разрешението, изведено в съображение 47 от Решение от 4 юни 2015 година по дело С-497/13 на СЕС, съгласно което дали потребителят ползва или не помощта на адвокат е ирелевантно при формиране на преценка относно обхвата на дължимата от националния съд проверка на потребителското качество на дадено лице, тъй като според СЕС тълкуването на правото на Съюза и обхватът на принципите на ефективност и на равностойност са независими от конкретните обстоятелства по всеки отделен случай.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските, в условията на евентуалност- да бъде намалено присъденото възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна- „Изи Финанс“ 1

ЕООД, която в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е подала писмен отговор.

В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред РС- Благоевград е било образувано по искова молба, депозирана от “Изи ФН.нс” ЕООД против Н. Г. П., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 557,16 лв.- главница, представляваща сбор от главница за периода 15.10.2024 г.- 14.03.2024 г. и сумата от 75,59 лв.- договорна (възнаградителна) лихва за периода 16.08.2024 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3039/2024 г. на Районен съд Благоевград.

С Решение № 100/19.02.2026 г., постановено по гр.д. № 23/2025 г. по описа на РС- Благоевград: е признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответника Н. Г. П., че дължи на “Изи Финанс” ЕООД, следната сума, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1433/08.11.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 3039/2024 г. по описа на Районен съдБлагоевград, както следва: сумата от 151,21 евро (с левова равностойност от 295,74 лв.), представляваща главница за периода от 15.10.2024 г. до 14.03.2024 г. по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 503272/16.08.2024 г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и Н. Г. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 07.11.2024 г. до окончателното погасяване, като са отхвърлени предявените искове срещу Н. Г. П. за следните суми: за разликата над уважения размер от 151,21 евро (с левова равностойност от 295,27 лв.) до претендирания такъв от 284,87 евро (с левова равностойност от 557,16 евро), като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Н. Г. П. за недължимо платени суми в размер на 130,01 евро (с левова равностойност от 254,28 лв.) по Договор за кредит № 493437/14.06.2024 г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и Н. Г. П., както и за сумата от 38,65 евро (с левова равностойност от 75,59 лв.), представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода 16.08.2024 г. до 15.10.2024 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. П. е осъдена да заплати на “Изи Финанс” ЕООД сумата от 8,76 евро, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство съобразно уважената част на установителните искове и сумата от 128,61 евро, представляваща сторени разноски за исковото производство, съобразно уважения размер от установителните претенции; на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Изи Финанс” ЕООД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество Е. И. сумата от 130,66 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на исковете; на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Изи Финанс” ЕООД е осъдено да заплати на Н. Г. П. сумата от 68,05 евро, представляваща сторени разноски за възнаграждение за вещо лице съразмерно на отхвърлената част от исковете.

От пълномощника на ответника е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за 2 изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното Определение № 409/20.03.2026 г. е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 100/19.02.2026 г. по гр.д. № 23/2025 г. по описа на РС- Благоевград в частта за разноските.

Ответникът е потребител, а спорът е за съществуването на задълженията му към ищеца, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част на иска по чл. 422 ГПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол.

В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, §1 и чл. 7, §1 от Директива 93/13, решение от 16.07.2020 г. по съединение дела С224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично- вж. Решение № 129 от 30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г., на ВКС, I т.о. В случая се касае за потребител, ответник по иск относно съществуването на задълженията му към ищеца, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит при приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, поради което не се следват разноски за ищеца, независимо от резултата по делото.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това се постанови определение, с което се отмени Решение № 100/19.02.2026 г. по гр.д. № 23/2025 г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта за разноските, като се отхвърли искането на „Изи Финанс“ ЕООД за присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3039/2024 г. по описа на РС- Благоевград и исковото производство по гр.д № 23/2025 г. по описа на РС- Благоевград.

Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 409/20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 23/2025 г. по описа на РС- Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 100/19.02.2026 г., постановено по гр.д. № 23/2025 г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта за разноските, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Изи Финанс“ ЕООД за присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3039/2024 г. по описа на РС- Благоевград и исковото производство по гр.д № 23/2025 г. по описа на РС- Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4