Решение № 1652 от 07.04.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1652

Пазарджик, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XV тричленен състав , в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

Членове:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА канд № 20267150700181 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ВПД Началник РУ-Септември при ОДМВР - Пазарджик против решение №8 от 07.01.2026г., постановено по АНД №1357/25г. по описа на РС - Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено НП №25-0340-000862/13.08.2025г. на Началник РУ-Септември при ОДМВР – Пазарджик, с което на Г. М. Т. е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при нарушение на материалния закон. Моли се решението да бъде отменено, съответно да бъде потвърдено издаденото НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба чрез адв. А. оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Административен съд - Пазарджик след преценка допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е основателна.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 17.05.2025 г. около 10,10 часа в гр. Белово, на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и бул. „Освобождение“ полицейски служители при ОД на МВР – Пазарджик са спрели за проверка лек автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № [рег. номер], управляван от Г. М. Т.. При извършена справка установили, че автомобилът е собственост на М. Д. К. и е със служебно прекратена регистрация от 20.02.2023г. поради непререгистрирането му в законоустановения срок. Водачът е заявил, че не знаел за това обстоятелство.

За констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е образувана проверка, която поради липса на данни за извършено престъпление, е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Преписката е изпратена на ОД на МВР – Пазарджик за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност. В резултат на това е издадено оспореното в настоящото производство наказателно постановление.

При постановяване на крайния съдебен акт Районен съд -Пазарджик е приел, че не е налице субективния елемент от състава на административното нарушение, а именно, че не се е установила виновността на Т. по категоричен начин. Прието е, че АНО носи доказателствената тежест да установи извършването на административното нарушение от субективна страна, като не е ангажирал доказателства в тази насока.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. При промяна в собствеността на МПС лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.

След настъпване промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да го регистрира в съответната служба за регистрация, то същото се квалифицира като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Като естествена последица с оглед нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не е спорно, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, собственост на друго лице, при което е имал качеството водач на МПС. Безспорно е също, че автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС към процесната дата е било със служебно прекратена регистрация. Установява се от писмените доказателства по делото, че собственикът на автомобила М. К. го е придобила на 19.12.2024г., в едномесечен срок не го е пререгистрирала, поради което на 20.02.2025г. регистрацията е прекратена служебно. Незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но като водач на превозното средство на основание чл. 140, ал. 1 ЗДвП е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, ако бе проявил достатъчна заинтересованост. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение за конкретното нарушение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Не се споделят изводите на районния съд за несъставомерност на деянието поради липса на виновно поведение от страна на водача на МПС Г. Т.. С разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение за всеки водач на МПС да носи изрично изброени документи, в т.ч. свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Неизпълнението на това задължение налага извода, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му нарушение по чл.140, ал. 1 ЗДвП. След като е приел да управлява лек автомобил, собственост на друго лице / в случая това е съпругата на жалбоподателя/, съответно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, жалбоподателят е бил длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и др.

В този контекст несъстоятелни са изложените доводи за субективна несъставомерност на деянието с оглед твърдението, че същият не е знаел за прекратената регистрация. Контролните органи не са задължени да уведомяват за служебното прекратяване на регистрацията. Не е налице хипотезата, уредена в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. №3/2022г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Отделно от това, в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата изрично са посочени хипотезите, при които се уведомява собственикът на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Според настоящия касационен състав конкретният случай не е маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като извършеното от Т. деяние не се отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с нарушенията от този вид, напротив. нарушението засяга обществения ред, който изисква автомобилите, движещи се по републиканската пътна мрежа, да бъдат регистрирани надлежно и в срок. Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата са такива, за които нормативната база предвижда строги правила при осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на тези би застрашило нормалното осъществяване на значими обществените отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. Отделно от това видно е от приетата справка за нарушител на същия са отнети 20 точки, има съставени 5 бр. актове, 6 бр. НП, 18 бр. фишове и 1 бр. ЗППАМ за извършени различни административни нарушения, някои от тях с висока степен на обществена опасност, с каквато се характеризира и самият извършител.

Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, че и прокуратурата е възприела липса на субективен елемент при извършване на деянието и е изготвила постановление за отказ да се образува ДП. Тзи доводи касаят преценката на деянието като престъпление и не влияят на преценката за наличие на административно нарушение и ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца.

В случая наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а обжалваното НП - потвърдено.

Пред касационната инстанция не е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя. Такива са претендирани пред районния съд и с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - в размер на 66,47 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №8/07.01.2026г., постановено по АНД №1357/2025г. по описа на Районен съд – Пазарджик, вместо което постановява:.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0340-000862/13.08.2025г. на Началника РУ-Септември при ОДМВР – Пазарджик.