Решение № 3023 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3023 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100500165 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата Л. Г. срещу решение № 18332 от 13.10.2025 г., постановено по гр. дело № 9008/2025 г. по описа на СРС, 62 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ГП Авиейшън“ ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет № IV180 по направление Прищина (Косово) – Берлин (Германия), планиран за 02.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 91,84 лв., представляваща мораторна лихва за периода 09.01.2023 г. – 20.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.10.2024 г. по ч.гр.д. № 39544/2024 г. по описа на СРС, 62 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с твърдение, че определението по чл. 140 ГПК, отговорът на исковата молба и призовката за откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство са 1 връчени нередовно на ищцата, като погрешно са изпратени и получени от нейно име от упълномощения процесуален представител на ответника. С оглед нередовното си призоваване въззивницата счита, че е била лишена от възможността да се запознае с доклада по делото и да предприеме съответни процесуални действия за защита на правата си, което е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Въззиваемият „ГП Авиейшън“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86 ЗЗД, за основателността на които в тежест на ищцата е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът се е задължил да изпълни полет на посочената дата и по посочената дестинация; че е отменил и не е изпълнил възложения полет, за който ищцата има потвърдена резервация; както и размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, респ. че е уведомил ищцата за отмяната на полета минимум две седмици преди началото на полета по разписание или че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не 2 са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

За установяване на посочените обстоятелства ищцата е представила на английски език и в заверен превод на български език извлечения от електронен билет и електронно писмо, които са издадени от трето лице – чуждестранно дружество за продажба на самолетни билети, съобразно които Л. Г. е имала потвърдена резервация за полет № IV 180 по направление Прищина, Косово – Берлин, Германия, който е следвало да бъде изпълнен на 02.01.2023 г. в 17:45 ч. от „ГП Авиейшън“. С електронно писмо от същото дружество (airticketa.com) от 31.12.2022 г. ищцата е била информирана, че полетът няма да се състои и е насрочен нов полет два дни по-късно – на 04.01.2023 г. от 05:30 ч.

Удостоверените в тези документи обстоятелства се оспорват изрично от ответника, който последователно в хода на съдебното производство поддържа, че на посочената дата 02.01.2023 г. не е имал планиран полет № IV 180 по направление Прищина, Косово – Берлин, Германия. По делото не са представени доказателства, съдържащи изходящи от „ГП Авиейшън“ ЕООД изявления в подкрепа на ищцовите твърдения, че такъв полет действително е бил планиран от ответното дружество – към исковата молба е приложена покана за плащане на търсеното обезщетение, отправена от упълномощения представител на ищцата до ответника, но липсва отговор на същата или други доказателства за извънсъдебно поведение на ответника, с което последният да е признал твърденията за планиран полет на посочената дата и неговата отмяна.

Доколкото електронният билет не е издаден от авиопревозвача, а от трето лице, същият не обективира валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз при наличие на изрично оспорване от ответника в тази насока. При липсата на обективни данни полет № IV 180 да е бил планиран за изпълнение на 02.01.2023 г. от ответника, последният не би могъл да бъде задължен да представи списък с пътниците или друга документация, свързана с този полет, предвид невъзможност за прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК, в какъвто смисъл въззивният съд е изложил подробни мотиви в определението си от 12.02.2026 г. По делото не са представени други доказателства, които да установяват твърдяното облигационно правоотношение между страните и несвоевременната отмяна на планирания полет от ответника, като в тази насока ищцата е релевирала доказателствени искания във въззивното производство, които обаче са били преклудирани – по подробно изложените от въззивния съд доводи в откритото съдебно заседание от 15.04.2026 г., както и в определение № 9342/28.04.2026 г., които настоящият състав намира за безпредметно да преповтаря в крайния съдебен акт.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на твърдяното от нея облигационно правоотношение между страните по 3 договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът да се е задължил да изпълни полет на посочената дата и по посочената дестинация, респ. същият да е бил отменен от ответника по-малко от две седмици преди планирания му ден за изпълнение. Ето защо не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на превозвача по реда на чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., поради което предявените искове за обезщетение и лихва за забава върху него са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на сторените пред въззивната инстанция разноски, но поради липсата на доказателства такива да са били направени, съдът не дължи присъждането им.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18332 от 13.10.2025 г., постановено по гр. дело № 9008/2025 г. по описа на СРС, 62 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4