Решение № 59 от 23.05.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Провадия, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря И. М. В. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20223130200522 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. С. А., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 228703-000101/20.06.2022 г. на Началник група към ОД на МВР-В., с-р „СПС“В., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Изтъкват се обширни доводи в тази насока с искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание въззивника не се явява и не се представлява.

Постъпили са писмени бележки от процесуалния му представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. Изпраща писмени бележки, с които оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното НП.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено 1 от фактическа страна следното:

На 19.04.2022г. в гр.Д., обл.В. по ул.“А. И.“ до дом №15, в посока ул.“Хр.Патриков“ въззивника управлявал лек автомобил „БМВ 525“ с рег.

№***, собственост на Т. И. С., ЕГН **********, като автомобила е бил с прекратена регистрация по административен ред от 08.03.2022г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП от МВР-Шумен.

В тази връзка било образувано ЗМ №324 ЗМ-2052/2022г. по описа на РУ-Провадия и изпратено по компетентност на РП-В. ТО-Провадия, която с постановление от 06.06.2022г. отказала да образува наказателно производство.

В хода на досъдебното производство е установена следната фактическа обстановка:

А. С. живеел в гр.Д. и откоро имал СУМПС и искал да си закупи лек автомобил. На неустановена дата, в началото на 2022г. разбрал, че негов роднина Р. от гр.С. продавал лек автомобил „БМВ“. А. А. отишъл да види автомобила и го харесал. Р. му казал, че автомобила е собственост на неговата тъща К., която била починала. А. А. платил на Р. сумата от 2500 лева за покупката на лекия автомобил-„БМВ“ с рег.№***, след което Р. му предал автомобила заедно със свидетелствата му за регистрация на името на Т. И. С., както и договора за покупко-продажба от 04.01.2022г. с купувач К. Х. П..

Уговорили се да съставят договор за покупко-продажба за автомобила, след като минат 40 дни от смъртта на К..

На 19.04.2022г., около 17730 часа А. А. управлявал лекия автомобил -„БМВ“ с рег.№*** в гр.Д. по ,л.“А. И.“, когато до дом №15 бил спрян от служители на сектор „СПС“ към ОД на МВР-В.. По време на проверката било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от 08.03.2022г.

В сведението си по проверката, А. А. е посочил, че едва след проверката на 19.04.2022г. е разбрал, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

От събраните данни по преписката не могло да се установи по безспорен и категоричен начин, че към момента на деянието А. А. е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила.

В тази връзка и на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било отказано образуването на досъдебно производство, а материалите по преписката изпратени на Началника на РУ-Провадия, с оглед преценка за провеждане на административно-наказателно производство за нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Полицай Н. Ж. П. съставил на въззивника АУАН бл.206755 от 2

19.04.2022 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Акта бил връчен на А. без възражения от негова страна, като такива не постъпили и в срока о чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 20.06.2022г. било издадено и обжалваното НП, връчено на въззивника на 23.11.2022г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло, писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед, както и постановление от 06.06.2022г.. по описа на ВРП-ТО Провадия, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Група към ОД на МВР-В., с-р „СПС“-В. съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл. автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник група при ОД на МВР, ср „СПС“-В., оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е 3 приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

С ъ гл а с н о чл. 33, ал. 2 от ЗАНН , при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл. 345, ал. 2 от НК , за което е водена и преписка.

Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника.

С НП на въззивника за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено: административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Видно от материалите по делото, процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към 17.30 ч. на 19.04.2022 г.. От постановлението на ВРП-ТО-Провадия е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 08.03.2022 г.

Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран в Сектор ПП –София на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

4

На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав, както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК , изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Съдът намира, че в материалите по АНП, не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 08.03.2022 г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение 5 и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че възз. не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред. Няма никакви данни същият да е бил уведомен от собственика, от Гаранционния фонд или от Сектор ППВ., че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Напротив, данните по преписката са точно в обратния смисъл, че въззивникът не е знаел този факт.

За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл. 343в, ал. 2 от НК . В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.