Решение № 134 от 11.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

П. Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100502493 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 8991/27.10.2025г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 срещу решение №327/02.10.25г., постановено по гр.д.№1640/24г. на РС-Провадия в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца (сега въззивник) установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес гр.

*** за сумата от 386,18 лева неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя по Договор за мобилни услуги № 624701867 от 28.05.2021 г. и Допълнително споразумение № 065611035 от 14.03.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, и за необоснованост. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за това, че ищецът не е доказал разваляне на договора. Счита, че с представената по делото покана за 1 доброволно плащане от 05.09.2022г., ответникът е уведомен за неизпълнението, предоставена му е възможност за доброволно изпълнение, и изрично са му посочени неблагоприятните последиците от неизпълнението.

Кредиторът е положил необходимите усилия по връчване на поканата. Счита същата за редовно връчена с пощенска пратка съобразно чл. 36,ал. 2 от Закона за пощенските услуги и Общите правила, утвърдени с решение на КРС № 6581/27.10.2010г. Представеното по делото удостоверение, издадено от „Български пощи“ ЕАД, за доставка на непрепоръчана кореспондентска пратка представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила

Въз основа на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна С. Е. Б., чрез особен представител – адв. Г., е депозирала писмен отговор. Счита, че съдът обосновано е приел,че договорът не е развален, тъй като ищецът не е отправил необходимото писмено изявление преди датата на сезирането. Дори и да се приеме, че длъжностно лице при „Български пощи“ ЕАД, може да удостовери надлежно получаване на уведомление, не са налице доказателства, че пратката е съдържала точно посоченото от ищеца уведомление. Освен това от последното не става ясно коя е датата, след която операторът счита, че договорът е развален.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се представляват. С нарочни искания поддържат становищата си по спора.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Провадийски районен съд е образувано по обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК, предявени от „Йеттел България“ ЕАД, срещу С. Е. Б. с ЕГН **********, адрес гр. Провадия, един от който е и иск за установяване вземане за сумата от 386,18 лева неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя по Договор за мобилни услуги № 624701867 от 28.05.2021 г. и Допълнително споразумение № 065611035 от 14.03.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 2

802/10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 1316/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Твърдяло се в исковата молба, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения по Договор за мобилни услуги № 624701867 от 28.05.2021 г. и допълнително споразумение № 065611035 от 14.03.2022 г. към него. Поради неизпълненото от ответния абонат задължения си за заплащане на възнаграждение( месечна абонамента такса) по фактури, издадени в периода от месец юли 2022 г. до месец октомври 2022 г. - №№ 7337882552/05.07.2022 г., 7338987697/05.08.2022 г., 7341750816/05.10.2022 г., операторът е начислил договорната неустойка в размер на 386,18 лева предсрочно прекратяване на договора. Претендираната сума представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план и с добавена разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат без отстъпка.

Ответникът се позовава на неравноправност на договорните клаузи.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане за установяване на вземания на връчена чрез фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК заповед за изпълнение.Преклузивният срок за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК е спазен. Ето защо се налага извод, че правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая оплакванията се свеждат до доводи за необоснованост на решението, поради постановяването му в противоречие със събраните писмени доказателства.

В процеса не е оспорено валидното общо договаряне между страните по договор за мобилни услуги № 624701867 от 28.05.2021 г. и допълнително споразумение № 065611035 от 14.03.2022 г. С последното е уговорено, че договорното съдържание обвързва страните за 24 месеца при договорен месечен абонамент от 39,99 лева с ДДС, съответно в размер на 49,99 лева при трансформиране на договора в безсрочен след изтичане на първоначално договорения срок. Видно от съдържанието на договора абонаментната такса в уговорения размер се дължи за предоставения пакет от услуги, включващ разговори, вкл. в роуминг и мобилен интернет.

С влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното 3 решение, със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че абонатът не e издължил задълженията си за месечни вноски за период 05.06.2022 г. до 04.08.2022 г.

С оглед така констатираното неизпълнение, за оператора, който е изправна по правоотношението страна, е възникнало потестативното право на разваляне съгл. 87,ал. 1 от ЗЗД. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника. Трайно е разбирането в съдебната практика, че извънсъдебното разваляне на договора може да бъде реализирано както с изявление за разваляне, формулирано с исковата молба, или само като ищецът претеднира последиците от развален договор, независимо дали отправя нарочно изявление в този смисъл. В случая, видно от съдържанието на исковата молба, ищецът се позовава на неизпълнение като основание за прекратяване на облигационната връзка между страните, претендирайки договорна неустойка за развалянето.

Гореизложеното е достатъчно, за да се приеме, че изявлението за разваляне е достигнало до насрещната страна с връчване на препис от исковата молба.

Съгласно т. 2, раздел IV от допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 14.03.2022г. при прекратяване на правоотношението преди изтичане на срока, за който е сключен по вина или по инициатива на потребител, последният дължи неустойка при предсрочно прекратяване, формирана от размерите на: 1)месечните вноски, които би дължал до изтичане на срока на договора, но не повече от три вноски; 2) част разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент на плана, съответстващ на оставащия срок до края на договора, ако са направени отстъпки от месечните абонаменти; 3)разликата между стандартната цена на промоционално предоставено устройство съгласно ценовата листа на оператора към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя цена при предоставяне на устройството.

Така уговорената неустойка има за цел да компенсира вредите от накърнения негативен интерес на кредитора от заличаване с обратна сила на договора. Уговореният размер на неустойката е съответен на предвидимите вреди от развалянето. Съдът приема, че предвидимите за търговеца вреди се съотнася до период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент. Тримесечният период съдът намира за обичаен за осигуряване на такава сделка. Ето защо, с договаряне на компонента на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Не се констатира и нарушения на императивните правила, уреждащи потребителската закрила по чл. 143 - 146 от ЗЗП.

Другият компонент от неустойката е измерима с разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставено по силата на договор на устройство и обезпечава интереса на кредитора относно възстановяване на 4 стойността на предоставено устройство при преференциални условия. Не е спорно, а и се установява, че по силата на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги от 14.03.2022г. на потребителя е предоставено устройство Nokia G1032GB Dual Purple при преференциална цена от 29,99 лева и уговорена стандартна цена от 379,9 лева. Изрично в договора е посочено, че устройството е предоставено с отстъпка.

Предоставяне на мобилно устройство несъмнено е обусловено от останалите ангажименти на оператора по предоставяне на мобилни услуги.

При самостоятелно сключване на лизингов договор, извън общия договорен комплекс, клиентът не би ползвал подобна редукция на цената. Очевидно е, че на потребителя е предоставено устройство на преференциална цена само с оглед обоснованото очакване, че страните, ще изпълняват договорните си ангажименти за целия срок на договора. Тази началната отстъпка, обаче остава икономически неоправдана ако не бъде получена в цялост и абонаментната цена. Ето защо не може да се приеме за увреждащо потребителя обезщетение, което да компенсира доставчика за сигурните му вреди от пропуснатия доход от невъзможността да получи пазарната стойност на вещта.

При тези данни съдът приема, че в полза на ищеца се дължи и неустойка, формирана от разликата между пазарната и преференциалната цена на предоставеното устройство.

По размера на неустойката:

За определяне размера на дължима неустойка съдът съобразява уговорената месечна такса от 39,99 лева с ДДС. Няма данни по делото същата да е предмет на ново договаряне, като ищецът не се позовава и на основание за едностранно изменение. Поради изложеното посоченият от ищеца в исковата молба размер от 41,66 без ДДС не може да се съобрази като формиращ компонент, а следва да се вземе предвид посочената в договора стойност от 39,99 лева с ДДС. На следващо място съдът намира,че по делото не доказана стойността на ползвани отстъпки от месечния план, която също се претендира да спада към компонентите, формиращи неустойката. Следва да се добави обаче, съобразно изложените по-горе мотиви разликата между стандартната цена на предоставеното по договора мобилно устройство (379,9 лева) и преференциалната цена, на която е предоставено ( 29,99 лева), или 349,91 лева. Доколкото обаче с исковата молба ищецът е претендирал неустойка за тази разлика в размер на 226,48 лева, именно тази последна стойност следва да включи в общия размер на неустойката. В заключение, съдът намира, че окончателният размер на неустойката следва да се определи на 346,45 лева (39,99 лева x 3 +226.48 лева).