Решение № 1 от 02.01.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Смолян, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500497 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.

С Решение № 355/01.09.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г. Смолянски районен съд е признал уволнението за незаконно и е отменил Заповед № 1/14.03.2023 г. на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Смолян“, с която на основание чл. 328 ал. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Н. А. А., ЕГН **********, на длъжността „старши лесничей“ при ТП „ДГС – Смолян“ – като незаконосъобразна.

Със същото решение Н. А. А. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „Старши лесничей“ в Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Смолян“ към ЮЦДП – Смолян; осъдено е ТП „ДГС – Смолян“ да заплати на Н. А. А. сумата в размер на 7 291, 20 лева – обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2023 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 980 лева за адвокатско възнаграждение; ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Смолян ДТ в размер на 391, 65 лева, както и 160 лева за СИЕ.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът ТП „Държавно горско стопанство Смолян“, чрез юрисконсулт Хр.

Л. Б., с оплаквания, че е неправилно и необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че районният съд е допуснал 1 съществени процесуални нарушения – в доклада по делото съдът не е посочил, че работодателят не сочи доказателства за финансов план и неговото съдържание, както и че не се сочат доказателства, че длъжността на ищеца е ръководна.

Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не е взел предвид действащата нормативна уредба, при проследяването на която би стигнал до друг извод, а именно – съгласно Определение № 313/27.04.2012 г. по ч. гр. д. № 261/2012 г. на ІV г.о. на ВКС и Определение № 600/09.12.2013 г. по гр. д. № 7162/2013 г. на І г.о. на ВКС, няма пречка, когато отделен закон изрично съдържа уредба, както е предвидено в ЗГ, да бъде сключен договор за управление по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ за държавно или общинско предприятие, на което е предоставена държавна, респективно общинска собственост. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 173 ал. 2 и ал. 3 от ЗГ. Твърди се, че е видно, че са касае за договор за възлагане на управление, предвид посочените правомощия и начина на формиране на дължимото му възнаграждение, според който договор директорът е задължен в определения срок и срещу възнаграждение да постигне определен стопански резултат, във връзка с което се прави позоваване на съдебна практика. Сочи се, че задължението на директора на поделението за изготвяне и постигане на задачите на финансовия план следва от закона – чл. 172 ал. 1 т. 6 от ЗГ, във вр. с чл. 175 ал. 3 от ЗГ, твърди се, че постигането на определени финансови резултати е изискване, което следва от закона, с оглед същността и структурата на управление на двустепенното държавно предприятие; в договора е посочена нормативната уредба, на база на която се определя възнаграждението на директора, конкретно в Наредба № 22/14.12.2012 г. е предвидено, че средствата за работна заплата се определят в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в предприятието.

Твърди се в жалбата, че от приложените към нея финансов план за 2022 г. и отчети за 2023 г. на ТП ДГС Смолян, видно от които по отделни дейности следва да се постигнат конкретни финансови резултати, по всяка от дейностите са заложени определени разходи и приходи, а след изпълнението им се очаква постигането на конкретни финансови резултати за всяка дейност по отделно. Поради това според жалбоподателя не може да се приема, че липсва възложена финансова задача. Възразява се срещу извода на съда, че договорът за управление предвиждал само общи права и задължения, като се прави позоваване на чл. 11 т. 3, чл. 12 т. 9 – 10 и т. 12, т. 17 от договора за управление. Прави се позоваване на Решение № 144/04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ІV г.о. на ВКС, с което е прието, че изпълнението на годишния финансов план на ТП е именно поставяне на бизнес задача пред новия директор на предприятието, като при липса на друга уговорка, новият директор е ангажиран с постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов план, като е без правно значение по чие предложение е приет финансовия план и дали той се сдържа в самия договор или в други документи.

2

По-нататък във въззивната жалба се оспорва извода на районния съд, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна. Сочи се, че съдът не е съобразил, че държавните горски стопанства реализират дейността на предприятието по места/райони, които райони са разпределени на горскотехнически участъци /ГТУ/ и които на свой ред се състоят от охранителни участъци, като ръководството, организацията и контрола на ГТУ – Смолян е поверена на лицето, изпълняващо длъжността „старши лесничей“, в случая на ищеца. Сочи се, че под контрола и ръководството на ищеца са пряко подчинените длъжности в участъка – техник горско стопанство и горски стражар, т. е. отговорността за кооридинирането и изпълнението на дейността на участъка е изцяло под ръководството на ищеца; прави се позоваване на длъжностната характеристика.

Твърди се, че съдът не е съобразил, че в „ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които притежават ръководни организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Твърди се, че въпросът дали един служител е част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието; основанието по чл. 328 ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. Твърди се, че съдът не е обсъдил както вътрешните правила за организацията на работната заплата, така и длъжностните характеристики в частите им за ейрархическа зависимост, подчинение, ръководство и контрол. Твърди се, че в подкрепа на изложеното са приложените към жалбата заявления за отпуски, с изричното писмено съгласуване на прекия ръководител на ГТУ, в лицето на ищеца.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо това се отхвърлят предявените искове.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът Н. А. А., чрез пълномощник адв. Р. Д., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се възразява срещу искането във въззивната жалба за събиране на доказателства, тъй като те са били известни на страната, били са налични и е могла да ги представи, поради което възможността за тяхното представяне е преклудирана; сочи се, че те са и неотносими към предмета на делото. Същите доводи се сочат и относно заявленията за ползване на отпуск., както и по отношение на останалите доказателства, приложени към жалбата. Оспорва се датата и съдържанието на финансовия план за 2023 г.

По отношение твърденията за допуснати процесуални нарушение в отговора се изразява становище, че районният съд е изпълнил задълженията си по чл. 146 ал. 2 от ГПК. Сочи се, че ищецът не е твърдял, че липсата на 3 финансов план има правно значение по делото, тъй като „финансовият план“ не представлява „Бизнес план“ по смисъла на закона и практиката на ВКС.

Сочи че, твърдението на ищеца е, че работодателят няма качествата на такъв, който може да се позове на чл. 328 ал. 2 от КТ /а не че не е работодател въобще/, защото нито в договора за управление, нито в друг акт при назначаването на директора на ТП ДГС „Смолян“ П. М. не му е поставяна „бизнес задача“, която да приема да изпълнява на свой риск.

Сочи се в отговора, че съдът няма основание да указва на страните с какви доказателства да доказват правата си. Твърди се, че договор за управление би бил налице, ако на директора е поставено изготвянето на стратегия за развитие на дружеството, петгодишна бизнес програма и план за действие за текущата година; в договора на директора Петко Маринска на са му поставяни такива задача, а това е първото условие, за да може директорът да упражни правото си на подбор на екипа. Твърди се, че същественото при всеки договор за управление е да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а въз основа на безнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Прави се позоваване и се цитира практика на ВКС.

Твърди се в отговора, че е ирелевантно и твърдението, че инж.

Здр. Б. сключва договорите за управление с директорите на териториалните поделения и утвърждава финансовите планове на териториалните поделения, защото финансовите планове не представляват бизнесплан, защото не се поставят с договора за управление като конкретна задача, с конкретни показатели, нито пък изработването на финансов план изисква подмяна на работници или служители, като са част от ръководството на предприятието.

Възразява срещу твърдението, че постигането на определени финансови резултати е изискване, което следва от закона, с оглед същността и структурата на управление на двустепенното държавно предприятие; това е изискване за финансова дисциплина, но не е изискване за постигане на конкретни резултати в поставени бизнес задачи и цели. Възразява се срещу твърдението, че средствата за работна заплата се определят в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в предприятието, като се твърди, че обстоятелството на обвързване на заплатите с финансовата дисциплина по никакъв начин не прави „финансовия план“ „финансова задача“. Като несъстоятелно се оспорва твърдението, че договорът за управление съдържал възложени „бизнес задачи“ с визираното в чл. 11 ал. 3, чл. 12 т. 9 – 10 т. 12 и т. 17 от договора за управление. Прави се позоваване на Решение № 144/04.07.2019 г. по гр. д. № 4350/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Излагат се доводи и по повод тълкуването на § 1 т. 3 от ДР на КТ, като се сочи, че не случайно законът борави с термина „част от ръководството на предприятието“, а не с термина „Ръководна длъжност“.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено

4 първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно; претендират се разноски за въззивната инстанция.

С Определение № 697/12.10.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г.

Смолянски районен съд е оставена без уважение молбата на ДГС „Смолян“ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се намали размера на присъдените адвокатско възнаграждение и възложените ДТ.

Това определение са обжалва от „ДГС „Смолян“, чрез юрк. Б., с оплаквания че е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на акта, с което да се намалят възложените разноски. Излагат се доводи, че намаляването на адвокатското възнаграждение е поискано предвид постановения отхвърлителен диспозитив по третия иск, като по идентичен начин стои и въпроса с присъдената ДТ.

Постъпил е отговор на частната жалба от ищецът Н. А. А., чрез пълномощник адв. Р. Д., с който изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. Излагат се твърдения, че в частната жалба се правят доводи извън предявените в молбата по чл. 248 от ГПК искания. Сочи се, че в ДПЗС не се сочи, че възнаграждението касае и иска по чл. 344 т. 3 от КТ. Излагат се и доводи, че отхвърлянето на третия иск е свързано с извършеното прихващане, а не поради неоснователност и недоказаност.