Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 557 от 04.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 150/2026
Вид
Определение № 557
Подписан
04.09.2026
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. София, 04.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000150 по описа за 2026 година

Производство по чл.267 ГПК, както и по чл.229,ал.1,т.4 ГПК, във връзка с направено във въззивната жалба искане за спиране на производството.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „БИЛД-ЕХ“ ЕООД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.В. М. против решение № 14 от 07.01.2026г. по т.д. № 859/2025г. на СГС, ТО, VI-3 състав, с което е уважен изцяло предявения частичен иск по чл.92 ЗЗД и жалбоподателя „БИЛД-ЕХ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД сумата от 25 564,59 евро от общо вземане в размер на 101 235,79 евро, представляваща неустойка по чл.20, ал.2, във вр. с чл.10, ал.1, т.10.1.1, вр. чл.3.1 и вр. чл.2.1 от Договор № 001-2/21.12.2022 г. и на основание чл.78 ГПК сумата 3553,48 евро съдебни разноски в производството.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост, евентуално неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че решението е постановено по недопустим иск, тъй като между същите страни по отношение на същия Договор № 001-2/2L 12.2022 г. е налице висящо, по-рано образувано т.д.№2278/2024г. по описа на СГС, VI-26 състав. Това дело било образувано на 15.11.2024г. по искова молба на настоящия ищец „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД срещу настоящия ответник за заплащане на сума в размер на 155 633,47 лв. с ДДС., представляваща стойност на извършени и незаплатени СМР по Договор №001-2 от 21.12.2022 г.

В срока за отговор по това дело „БИЛД ЕХ“ ЕООД предявил насрещен иск срещу „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД за сумата 162 783,53 лв. с ДДС, представляваща неизпълнени СМР по Договор №0012/21.12.2022г. с предмет: „Изграждане на пилотен затвор свързан с център за обучение на персонала и изграждане на преходно отделение (Half way house)”.

Освен насрещен иск, с отговора на исковата молба от „БИЛД ЕХ“ 1

ЕООД било направено възражение за прихващане със сумата от 88 171 лв., представляваща гаранция за изпълнение съгласно чл.11 от Договор от 22.12.2022., както и/или прихващане със сумата в размер на 220 000 лв., представляваща уговорена в чл.20, ал.1 от Договора неустойка.

Видно от депозираната допълнителна искова молба и отговор на насрещния иск по т.д.№2278/2024г. на „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД, ищцовото дружество не е предявило насрещни претенции за неустойка по чл.20, ал.2 от Договора, нито е направило насрещни погасителни възражения за прихващане по смисъла на закона.

Затова жалбоподателят счита, че настоящият иск е недопустим, доколкото ищцовото дружество в срока за отговор на насрещния иск от „БИЛД ЕХ“ ЕООД, както и дори в основната си искова молба е следвало да изчерпи всичките си претенции срещу „БИЛД ЕХ“ ЕООД в случай, че такива са налице, включително и за твърдяна неустойка от неизпълнение на Договора от 22.12.2022г. Счита, че по аналогия следва да се приложи приетото в т. 4 на ТР № 1/09.12.2013 г. ВКС - че възраженията на ответника, основани на съществуващи и известни му факти към момента на подаване на отговора на исковата молба, се преклудират с изтичането на срока за отговор /чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 от ГПК/. Включително и възражението за прихващане, и насрещен иск с неликвидно вземане би въвело в предмета на делото ново спорно право, поради това то следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. Заявяването му за първи път пред въззивната инстанция е недопустимо на основание чл.131, ал.2, т.5 и чл.133 от ГПК.

Жалбоподателят счита, че е недопустимо в последващ исков процес да се пререшава въпроса за същото правоотношение между страните.

Аргумент за този извод бил и това, че в диспозитива на съдебното решение по по-рано заведеното дело - т.д.№2278/2024г. на СГС, VI-26 състав - съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, с оглед СПН на диспозитива. Счита за недопустимо с отделен исков процес да се цели установяване на фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, произтичащо от същото правоотношение. Затова съдът следвало да прекрати настоящото производство като недопустимо.

Незаконосъобразно съдът отказал и спиране на настоящото производство до приключване с окончателен съдебен акт на по-рано образуваното т.д.№2278/2024г. на СГС, въпреки, че такова искане било своевременно направено с отговора на ИМ и поддържано в хода на процеса.

Неправилно било отхвърлено и искането на основание чл.213 от ГПК да се изпрати настоящото дело за съединяване с т.д.№2278/2024г., което е порано образувано, в него участват същите страните, делото има за предмет неизпълнението именно на Договор № 001-2/21.12.2022 г., като в онова производство е предявен и насрещен иск от БИЛД-ЕХ“ ЕООД срещу „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД по чл.265 от ЗЗД, за осъждане на ответника да 2 заплати сумата от общо 162 783, 53 лв. с ДДС, представляваща неизпълнени СМР по Договор № 001-2/21.12.2022 г.

В жалбата се поддържа, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е изготвил подробен доклад, а само символичен такъв, като без каквито и да е мотиви отхвърлил всички искания на ответника, единствено уважил искането за допълнителни въпроси по ССчЕ.

Счита, че недопустимо съдът отхвърлил относими към спора доказателства за назначаване на ССчЕ с поставени въпроси за срока и качеството на изпълнените СМР, вкл. неизпълнени въобще такива, допускане на свидетел и задължаване на ищеца да представи Протоколи обр.19, актове за приемане на СМР, декларации за съответствие, сертификати за вложени материали.

Твърди, че процесуалните нарушения се изразяват и в пълната липса на мотиви в обжалваното решение, необсъждане на доводите на страните, липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност. Не били обсъдени и доводите на ответника по съществото на спора.

Твърди, че от страна на „БИЛД-ЕХ“ ЕООД са заплатени дължимите по договора суми, но част от договорените и заплатени СМР не били извършени от изпълнителя.Същият не изпълнил СМР на стойност 162 783, 52 лв. с ДДС, за което по т.д.№2278/2024г. възложителят по договора и настоящ ответник е предявил насрещен иск срещу изпълнителя „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД. Освен насрещен иск по посоченото дело било направено и възражение за прихващане със сумата от 88 171 лв., представляваща гаранция за изпълнение съгласно чл.11 от Договора от 22.12.2022., както и/или прихващане със сумата от 220 000 лв., представляваща уговорена в чл.20, ал.1 от Договора неустойка.

Жалбоподателят твърди, че претендираната с исковата молба неустойка не се дължи, тъй като ищцовото дружество е неизправна страна, тъй като не е извършило качествено и в срок договорените между страните СМР, като дори в дадения допълнителен срок отново не ги е отстранило.

Твърди, че първоинстанционният съд единствено се е занимал с претенцията за неустойка, уговорена в договора, без да изследва въпроса има ли неизпълнение, коя страна е изправна и коя не, какво са се договорили страните и правилно в съответствие със закона да тълкува волята на страните по договора по смисъла на чл.20 от ЗЗД.

Поддържа, че изпълнителят по договора „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД недобросъвестно и неточно е изпълнявало задълженията си и не е извършвало възложените му СМР, поради което и неустойка не се дължи. Заявява, че при регулярна проверка на изпълнението на работата на ищеца били установени съществени недостатъци и неправилно изпълнение, за които недостатъци изпълнителят е известяван веднага. Проведени са много разговори, като ищецът многократно бил канен да поправи работата си и съответно да довърши същата в цялост, като му е заявявано нееднократно, че при непредприемане на нужните действия възложителят иска намаляване на възнаграждението и заплащане на разходите, необходими за довършване на СМР и отстраняване на недостатъците.Изпълнителят нарушил 3 чл.3, т.3.2. от договора, доколкото по нито един от представените от него на възложителя протоколи за изпълнени СМР не са извършени 72 часови проби и не са представени декларации за съответствие.

Неправилно съдът отхвърлил направеното възражение за нищожност на клаузата на чл.20,ал.2 от договора за неустойка поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.

В Раздел III „Начин на плащане“, чл.3, ал.1 от Договора не било уговорено задължение на възложителя да заплати 90 % авансово сумата по Фаза 1 от изпълнението на договора.Уговореният срок бил инструктивен и неспазването му не влече санкция. Уговорената и платена от възложителя гаранция обезпечавала изпълнението на непарични задължения.

Счита, че мораторната неустойка по чл.20, ал.2 от Договора по никакъв начин не е адаптирана към обема на неизпълнението: щом е уговорено да се начислява винаги върху почти цялата сума по договора, т.е. върху база, която включва и суми, които вече са платени (и съответно вреди от тяхното неплащане изобщо няма), то неустойката, преценявана към момента на сключване на договора, излиза извън присъщите й законоустановени функции и се превръща в средство за неоснователно обогатяване.

Нарушавайки процесуалните правила, съдът не се произнесъл по направеното искане по чл.93, ал.1 от ЗЗД – ако приеме, че неустойката е дължима, да я намали като явно прекомерна.

Жалбата съдържа подробни доводи в подкрепа на направените оплаквания.

Моли въззивния съд да прекрати производството като недопустимо, като обезсили обжалваното решение; алтернативно да прекрати производството и на основание чл.213 ГПК изпрати делото за присъединяване към т.д. №2278/2024г. на СГС, VI-26 състав, което е порано образувано, в него участват същите страните, а делото има за предмет неизпълнението именно на Договор № 001-2/21.12.2022 г.; алтернативно на основание чл.229, ал.1 т.4 от ГПК да спре настоящото производство до приключването с влязло в сила решение на производството по т.д.№2278/2024г. на СГС, VI-26 състав, тъй като решението по това дело ще има значение за правилно решаване на настоящия спор за претендирана неустойка.

В случай, че съдът разгледа въззивната жалба по същество, моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск по чл.92 ЗЗД като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.

Жалбоподателят е направил при условията на чл.267,ал.3 ГПК доказателствени искания за назначаване на СТЕ с конкретно посочени задачи, свързани с установяване на твърденията, че СМР не са изпълнени в срок и качествено, като някои въобще не са изпълнени, за допускане на свидетел, който да установи обстоятелства във връзка със строителството /посочени в жалбата/ и задължаване на ищеца да представи конкретно изброени строителни книжа и протоколи обр.19.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата 4 инстанция – „Чернев Клима Инженеринг“ ЕООД чрез адв. А. Д., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа, че постановеното решение е валидно и допустимо, постановено по допустим иск. Обстоятелството, че между страните е налице висящ друг съдебен спор във връзка с неизпълнение на задължения по договора, не обуславя недопустимост на иска. В гражданския исков процес е водещ принципът на диспозитивното начало и от преценката на ищеца зависи дали той ще предяви всички свои вземания, възникнали от конкретния договор или ще предяви само някое от тях. Никъде в ГПК не е налице императивна правна норма, която да задължава ищеца в едно исково производство да предяви всички свои вземания, възникнали от съответното правоотношение.

По настоящто дело е предявен иск, касаещ коренно различна претенция от тези, заявени по т.д. №2278 /2024 г. Предмет на т.д. № 2278 / 2024 г. е претенция за заплащане на възнаграждение за извършени, но незаплатени СМР по договора. Предмет на настоящото дело са претенции за неустойка за забава във връзка с поетото от възложителя задължение за заплащане на аванс.Затова не е налице хипотезата на чл.126 ГПК. Споделя извода на съда, че по-рано заведеното дело не е основано на твърдения за недействителност на правната сделка, нито пък произтича от твърдения за настъпило разваляне на договора поради виновно неизпълнение на същия, като такива твърдения не са наведени и насрещния иск.