Решение № 11989 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11989 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110157217 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца З. Д. Б., с която са предявени срещу ответника . обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 721,71 лв. (след допуснатото изменение на предявения иск чрез намаляване на неговия размер), представляваща незаплатена част от нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023г., възлизаща на разликата между платеното на ищцата възнаграждение за периода и дължимото трудово възнаграждение с пресметнато 15 % - но увеличение на работната заплата, предвидено с Анекс № . от 16.12.2022г., считано от 01.01.2023г., за заплащане на сумата от 688,08 лв. (след допуснатото изменение размера на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 325, ал. 1, т.

9 КТ, при вземане предвид размера на брутното трудово възнаграждение след увеличението, предвидено с Анекс № . от 16.12.2022г., считано от 01.01.2023г. и за заплащане на сумата от 503,39 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 27 дни за календарната 2023 г., при вземане предвид размера на брутното трудово възнаграждение след увеличението, предвидено с Анекс № . от 16.12.2022г., считано от 01.01.2023г.

Ищцата З. Д. Б. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, възникнало на основание сключен трудов договор .г., като същото е било прекратено, считано от 01.07.2023 г. със заповед № .г. Посочва, че е член на синдикална организация .. Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № . от 06.12.2022 г. между .. С него било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за . било предвидено, че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%“ за периода, считано от 01.01.2023 г., като изрично бил предвиден и минимален размер на основна работна заплата за . и ресурсен . - 1709 лв“. Посочва, че изменението на . и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е предвидено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г. е влязъл в сила от 01.01.2023 г. Твърди, че на 04.10.2023 г. е подала заявление за преизчисляване на трудово възнаграждение, съгласно предвиденото в Анекса към ., което заявление било заведено с вх.

№ . г., но получила отговор с изх. № . г., в който й било отказано подобно преизчисляване. С 1 оглед гореизложеното моли да бъде осъден ответникът да й заплати неизплатената част от трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023г. при отчитане на 15 %то увеличение, съответно неизплатената част от обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ, чийто размер е базиран на посоченото увеличение и при съобразяването му.

Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, както и разноски за производството.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва фактите, че ищцата е била служител на детската градина и трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед .г., считано от 01.07.2023г. Счита, че към датата на подписване на Анекса към . от 10.08.2023 година право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на . и са „заети“ в образованието, поради което ищцата не попадала в този кръг и съответно нямала право на предвиденото увеличение. Счита, че наличието на валидно индивидуално трудово правоотношение към 10.08.2023 г. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране на посоченото в анекса увеличение. Освен това оспорва ищцата да е била синдикален член към 10.08.2023 г., доколкото тя е била член на синдикална организация до 30.06.2023 г.

Счита, че посочената в Анекса дата 01.01.2023г. не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а начален момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители синдикални членове към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. Счита, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Аргумент за това било и че съгласно чл. 54, ал.1 от КТ . влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. С оглед гореизложеното счита исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 2 КТ във вр. чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника за исковия период, по силата на което е престирала труд при работодателя, размера на трудовото възнаграждение, вкл. присъединяване на ищцата към . като член на синдикална организация . като предпоставка за дължимост на предвидения в Анекс № . по-голям размер на възнаграждението.

По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че трудовото й правоотношение е прекратено на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ, е било в предвидения в Анекс № . към . от 16.12.2022г. увеличен размер.

По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, броя на полагащите й се дни платен годишен отпуск за 2023г. и броя на използваните дни за същата година, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, е било в предвидения в Анекс № .г. към . от 16.12.2022г. увеличен размер.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да докаже, че е платил претендираните вземания.

С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор .г., по който ищцата е заемала длъжността „.“ при ответника, като трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 01.07.2023 г., със заповед № .г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, че ищцата е била член на . към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.

2

По делото е приета като доказателство служебна бележка (намираща в електронната папка на делото като приложение към исковата молба, невъзпроизведена на хартиен носител поради пропуск), издадена от председателя на общинския координационен съвет на ., в която е посочено, че З. Д. Б. е била член на . .и в ., с. . от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., като редовно е плащала членския си внос.

Съгласно подписан на 10.08.2023г. Анекс № . г., с който е изменена разпоредбата на чл. 27 от . от 06.12.2022г., е предвидено, че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Съгласно изменението в чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „а“ от . за педагогически специалист – ., каквато длъжност е заемала ищцата, минималната основна заплата се определя на 1709 лв. Предвидено е и че изменението се прилага, считано от 01.01.2023г. (чл.

27, ал. 2 .).

В съответствие с изменението в . от 10.08.2023г., на 01.09.2023 г. в Държавен вестник, бр. 75, е обнародвано изменение и допълнение на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда, като съгласно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 минималния размер на основната месечна заплата на педагогически специалист „.” е определена на 1709 лева, като изменението е в сила от 01.01.2023г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от което се установява, че основното месечно възнаграждение на З. Б., преди изменението на ., е било в размер на 1486 лева, т.е. същото е било равно на минималното равнище за тази позиция, съгласно . от 2022г., а съгласно Анекс № . г. същото е в размер на 1709 лева, което отговаря на минималното равнище за индексиране на основното месечно възнаграждение с 15%, при което същото би се равнявало на сумата от 1708,90 лв. Вещото лице посочва, че за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023г., когато е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на същата е начислено и изплатено трудово възнаграждение, без отчитане на индексирането, като разликата с възнаграждението при приложение на размера, посочен в Анекса от 10.08.2023г., се равнява на сумата от 721,71 лв. в нетен размер. Съответно, при взимане като база за начисляване на обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за 27 дни за 2023г. увеличения размер на възнаграждението съгласно изменението на . и съпоставката с изплатените на ищцата размери на тези обезщетения, се получава разлика в размер на 688,08 лв. – за обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ и в размер на 503,39 лв. – за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.

При така събраните доказателства, съдът стига до следните правни изводи:

Единственият спорен между страните въпрос е свързан с приложимостта на измененията на . спрямо трудовото правоотношение на ищцата с ответника, което правоотношение е било прекратено към датата на приемане на изменението на . от 10.08.2023г., но е съществувало към датата, от която е прието да влизат в сила измененията.

В този смисъл съдът приема следното: съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, а съгласно ал. 2 обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. В случая с Анекс . от 10.08.2023г., който има двуяка правна същност – договор и нормативно съглашение, със задна дата се преуреждат отношенията относно определянето на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование, които касаят всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Това е отразено и в последвалото изменение на Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда, Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1, с което отново с изрична норма е предвидено прилагането му с ретроактивно действие, считано от 01.01.2023г. Това разрешение е в съответствие с горепосочените разпоредби на ЗНА и същото е продиктувано от съображения за справедливост и социална целесъобразност – в случая е обусловено от забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г. едва с обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023г. и невъзможността на гражданскоправните субекти да се възползват от благоприятните последици от приемането му в срок. Не почива на установените по делото обстоятелства тезата на ответника, че изменението касае само заетите в системата на училищното и предучилищното образование специалисти и непедагогически персонал към датата на изменението – 10.08.2023г. – такова ограничение не следва от текста на Анекса, напротив 3 при тълкуването му в съответствие с целите и цялостния смисъл на договора следва, че се касае за заетите лица към 01.01.2023г., от който момент е предвидено да има действие разпоредбата, като тълкуване по различен начин би обезсмислило изрично предвиденото й ретроактивно действие.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ecff3e5-7687-4330-b1dc-673f658b7813