Присъда № 202 от 07.04.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 202 от 07.04.2025Г. ПО НОХД № 9692/ 2024 Г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, 114 СЪСТАВ

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 2318/2018г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 36004/2018г. с който СРП е повдигнала обвинение срещу Т. Й. Г., ЕГН:

**********, дата на раждане: **.**.****г. в гр. С, българин, с българско гражданство, безработен, осъждан, постоянен адрес: гр. ************, за това, че на 06.07.2018 г. в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, в книжарница „Перфект”, е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Sony”, модел „Xperia ХА1” с IMEI“ ************** на стойност 320.00 /триста и двадесет/ лева от владението на собственика Н. Х. З., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в немаловажни случаи в условията на повторност, след като Т. Й. Г. е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда, влязла в законна сила на 06.03.2012г. по НОХД № 1483/2011г. по описа на СРС, НО, 20 състав на Т. Й. Г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок в размер на 3 години като в изпитателния срок е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 42б, ал. 4 НК включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК Представителят на СРП поддържа обвинението и го счита за доказано.

Иска от съда да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Г.. От гледна точка индивидуализация на наказанието, посочва, че следа да се отчете факта, че същото е извършено в условията на повторност и иска от съда да му наложи наказание в размер около средния, предвиден за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, преди редукцията, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитата на подсъдимия – адв. К., споделя изложеното от държавното обвинение като намира, но по отношение на наказанието посочва, че от датата на деянието е изминал периода, който е повече от седем години. Изтъква, че същият е далеч от разумен за разследването на престъпление от подобен вид и че този факт, наред с изцяло добросъвестното му поведение в хода на производството, следва да бъде отчетен при определяне на наказанието.

Пледира за нормално такова при отчитане ниската стойност на отнетата вещ.

Подс. Г. се присъединява към изложеното от защитника му.

В последната си дума подс. Г. иска да му се наложи справедливо наказание по преценка на съда.

1

Софийски районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е проведена процедурата на съкратеното съдебно следствие съгласно чл. 371, т. 2 НПК. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, при постановяване на присъдата, съдът използва самопризнанието на подсъдимия Г. без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и ги приема за установени, а именно:

Т. Й. Г., ЕГН: **********, е роден в гр. **********г., българин е, с българско гражданство, безработен, постоянен адрес в гр. ***************.

Същият е осъждан, както следва: с присъда, влязла в законна сила на 06.03.2012г. по НОХД № 1483/ 2011 г. по описа на СРС, НО, 20 състав на Т. Й.

Г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок в размер на 3 години като в изпитателния срок е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т.

4 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 42б, ал. 4 НК – включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година.

Н. Х. З. работела в книжарница „Перфект” в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 19, на длъжност продавач консултант.

На 06.07.2018г. тя била на работа. В книжарницата влязъл подсъдимият Т.

Й. Г., който разглеждал стоките. З. обслужвала друг клиент, подсъдимият и казал, че иска да закупи коркова дъска, тиксо и папки, като пожелал да му бъде издадена фактура. Подсъдимият продължил да се разхожда из книжарницата, а свидетел З. носела на касата стоките, които той поръчал. В един момент подс. Г. се приближил до бюрото, където св. З. била оставила мобилния си телефон марка „Sony”, модел „Xperia ХА1” с IMEI *******************, навел се и взел апарата от под бюрото, веднага го сложил в джоба си и излязъл от книжарницата.

Малко по-късно пострадалата потърсила телефона си и установила липсата му. Веднага прегледала записите на охранителните камери, на които видяла, че Г. се навежда и взема телефона от под бюрото, бързо го слага в джоба на панталона си и излиза от книжарницата.

За случилото се уведомила органите на МВР.

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, ал.1, т.2 НПК и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – от разпитите на свидетелите Н. Х.

З., А. К. С., В. Н. Г. и Е. М. М.а. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно оценителна експертиза, съдът установи стойността на 2 инкриминираната вещ – мобилен телефон марка „Sony“, модел „Xperia ХА1“ с IMEI / ************* – 320.00 /триста и двадесет/ лева. По делото е проведено разпознаване на подсъдимия Г. с разпознаващо лице- св. Н. Х. З., която е посочила обв. Г., като лицето извършило деянието, изготвен е протокол за доброволно, с който Н. Х. З. е предала на органите на МВР 1 бр. диск с видеозаписи от охранителни камери от 06.07.2018г., назначени и изготвени са видео-технически експертизи от заключенията на които се установява следното: изображенията от изследваните видеозаписа са годни за провеждане на лицево-идентификационно изследване, при последващите експертизи е извършено фото-съпоставително изследване със снимка от БДС на подсъдимия, като е установено, че заснетото лице е Т. Й. Г.. На кадрите се наблюдава, че подсъдимия се навежда и взема мобилен телефон от под бюрото, който слага в джоба си. Описаните доказателства се подкрепят от писмените такива, които са прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда предвиден в НПК и които като взаимно се допълват и не си непротиворечат. Същите подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание на относимите към съставомерността на престъплението факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което като истинни, съдът намира, че установяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият Т. Й. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият е отнел от владението на св. Н. Х. З. – личния и мобилен телефон марка „Sony”, модел „Xperia ХА1” с IMEI ****************.

Предвид посоченото – че подсъдимият е напуснал търговския обект, без съмнение, налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец, без негово съгласие върху инкриминираните вещи, като подсъдимият е успял да установи върху отнетата вещ своя трайна фактическа власт и да се отдалечи с нея от местопрестъплението, така че да може да се разпореди с нея безпрепятствено и както намери за добре.

Изпълнителното деяние на престъплението кражба е реализирано от подсъдимия, което се потвърждава от кредитираните по-горе доказателства.

Подсъдимият е заснет по време на извършване на деянието. Освен от видеотехническите и лицевоидентификационни експертизи, авторството на деянието се доказва и от протокола за разпознаване, и от подкрепящите ги свидетелски показания.

На следващо място – предходната съдимост на подсъдимия дава основание на съда да приема, че деянието е извършено в условията на 3 повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, след като същият е бил осъден с присъда, влязла в законна сила на 06.03.2012г. по НОХД № 1483/ 2011 г. по описа на СРС, НО, 20 състав на Т. Й. Г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок в размер на 3 години като в изпитателния срок е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 42б, ал. 4 НК – включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл и при двете деяния. Интелектуалният момент на умисъла му е включвал представите, че вещта принадлежи на друго лице и че няма разрешението на собственика и да я взема. Във волево отношение деецът е желаел противозаконното отнемане на чуждата вещ, което следва от факта, че Г. е излязъл от обекта и е поел в неизвестна посока. Налице е и специфично присвоително намерение – в съзнанието на подсъдимия е имало представа,да установи фактическа власт върху вещта и да лиши собственика и от възможността да се разпорежда с нея. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е целял, за което свидетелстват действията му.

Освен посочените по-горе обстоятелства подс. Г. е осъзнавал и това, че той извършва тази кражба след като вече е бил осъден с присъда, влязла в законна сила на 06.03.2012г. по НОХД № 1483/ 2011 г. по описа на СРС, НО, 20 състав за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, предл. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок в размер на 3 години като в изпитателния срок е постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 42б, ал. 4 НК – включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година.

По вида и размера на наказанието.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК наказанието на подсъдимото лице следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК, т. е. съдът определя наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 1а, вр. чл. 39 от НК „лишаване от свобода“ като се ръководи от разпоредбите на Особената част на НК /в случая чл. 195, ал. 1 от НК/ и намалява така определеното наказание с една трета.

С оглед изложеното и доколкото за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години, съдът следва да определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в този диапазон, след което да го намали с една трета.

При определяне на наказанието на подс. Т. Й. Г. съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая, настоящият състав приема, че смекчаващо отговорността обстоятелство е 4 изразеното от същия съжаление за стореното, както и относително ниската стойност на отнетата вещ. Направеното от подсъдимия самопризнание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт ме следва да бъде повторно ценено, доколкото същото е отчетено при определяне на процесуалния ред, по който делото да се гледа. Фактът, че деянието е извършено в условията на повторност не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото обуславя съставомерен елемент от правната квалификация на престъплението, за което съдът е признал подсъдимият за виновен по настоящото дело. При определяне размера на наказанието съдът отчете и фактът на продължилото приблизително седем години наказателно производство.