Решение № 96 от 03.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Разлог, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20241240200672 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по повод депозирана жалба от Д.В.М., ЕГН*, ч/з адв. Й.Л., съд. адрес с.К., у.„Ц.Б..”№29, против ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, №*, издаден от А"ПИ", с който за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба от 1`800.00 лева на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени адм. произв. нарушения, както и поради противоречие с целта на закона. Излага се становище, че правилата, касаещи издаването на ЕФ, не се прилагат при нарушения на ЗП и по чл.179, ал.3а от ЗДвП, съотв. за констатираното нарушение е следвало да се приложи общата процедура по ЗАНН, доколкото законодателят е предвидил възможност да се издава ЕФ при условията на чл.189ж ЗДвП, само за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Релевира се довод, че след издаване на ЕФ е влязла в сила разпоредба, предвиждаща поблагоприятно правило за поведение, а именно нормата на чл.10б, ал.3 в редакцията на същата от 01.01.2024 г. От посочената редакция на нормата въззивникът формира извод, че адм. нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, ще е налице само когато след уведомяването за наличие на неплатена тол такса и нейният размер /чл.10б, ал.7 и ал.8 от ЗП/ и след изтичането на 14-дневният срок за извършване на плащането, собственикът не предприеме тези действия за погасяване на своите задължения.

Според жалбоподателя, не е установена по безспорен начин самоличността на извършителя.

Като допълнителен аргумент във вр. необосноваността на ЕФ досежно авторството на деянието се сочи, че процесното ППС не е собственост на въззивника, а на търговско дружество, съотв. ЕССПТ не съдържа информация относно самоличността на водачите, които управляват конкретните ПС.

Навежда се аргумент за несъставомерен хар-р на деянието с твърдението, че водачите не са задължени субекти по отношение плащането на тол такси. Излага се аргумент, че съществува разминаване м/у словесното описание на нарушението - че водачът не е заплатил дължимите тол такси и числовото изражение на правните разпоредби, които вменяват съвсем различни задължения на водача, тъй като същият не е отговорен за заплащането на 1 тол таксите. В жалбата се сочи, че нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, задължава водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, съотв. нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП, урежда задължение за собственика или ползвателя на ПС да заплати тол таксата за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9. С оглед на цитираните норми се извежда заключението, че адресат на задължението за плащане на тол такса е собственикът на управляваното МПС или ползвателя на същото. Твърди се, че АНО е смесил 2 отделни нарушения в издадения ЕФ, като в словесната му част е описал нарушение за незаплащане на тол такса, а в цифровото изражение на санкцията е ангажирал отговорността на въззивника за неизпълнение на задълженията му за установяване на изминатото разстояние.

Според въззивника мястото на нарушението не е посочено ясно и разбираемо в ЕФ, като не е отразен № на тол сегмента или неговото наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, приет с Решение №101 от 20.02.2020 г. на МС.

Твърди се, че наименование на тол сегмент "път 19 км 30+320" липсва в горепосоченото решение, поради което може да се направи обоснованият извод, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, възпрепятстващо контрола за законосъобразност. Навежда се твърдение, че е неясно и описанието на нарушението с оглед обективирания извод, че "за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването", сочещо алтернативност на деянието, с което е осъществено соченото нарушение. Оспорва се съставомерността досежно обвинението за липса на валидна тол декларация за преминаването, като се сочи че нито водачът, нито собственикът подават тол данни към националния доставчик, а данните биват подавани, или от бордовото устройство, или при закупуване на маршрутната карта, което е изключителна собственост на националния доставчик на услугата. Излага се твърдение, че националният доставчик на услугата според българското законодателство е отговорен за този процес и за да бъдат отчетени всички тол данни правилно, то трябва да са налице 3 кумулативни предпоставки бордовото устр-во да е включено, да има достатъчно обхват през тол сегментите, през които минава ПС, както и GNSS данни. Липсата на някои от тези предпоставки, според въззивника, води до неподаването на тол декларации към А"ПИ". Формира се извод, че щом не са получени тол декларации, водачът не следва да носи отговорност за това, още повече, че не е обследвано защо не са получени тол декларации, т.е. дали е възникнал проблем при обработката на тол данните, не са подавани такива, липсва покритие на обхвата, GNSS данни или по други причини. Според въззивника, производството по делото е опорочено поради отсъствие в ЕФ на констатации досежно формата на вина, като се оспорва субективната съставомерност на деянието. Излага се становище, че не са спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на ЕФ, доколкото според въззивника срокът по чл.34 от ЗАНН, за провеждане и приключване на производството в административната му фаза, започва да тече от датата на заснемането с ТС. Сочи се, че в настоящия случай, не са налични данни кога е издаден ЕФ.

Релевира се довод, че ЕФ, както и снимковия материал, изготвен с ТУ-во, не се ползват с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което съдът не е обвързан от фактическите констатации в ЕФ. В случая според въззивника нарушението е недоказано, доколкото процесното обвинение се основава единствено на доклада от ЕССПТ по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и снимковия материал, които удостоверят единствено факта, че съответното ППС е преминало през определено място, но не съдържат информация относно това дали е заплатена тол такса. Излага се аргумент, че ТУ, заснело нарушението, не е предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка, съгласно ЗИ, което се явява съществен порок на ЕФ. Според въззивника в случая не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като наложеното наказание надхвърля 2 границите на необходимото за постигане на целите на ЗДвП, в смисъла на чл.5 §4 от Договора за ЕС. Обективира се становище за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, към процесния случай. Адресира се до съда искане обжалвания ЕФ да бъде отменен и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.63д от ЗАНН.

В СЗ въззивникът - редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище по делото от адв. Л. с аргументи по същество на делото. Претендира се отмяна на издадения ЕФ, както и присъждане на сторените по делото разноски за заплащане на адв. възнаграждение

Въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от юрк. А., който оспорва жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество не се явява представител на АНО. Постъпило е писмено становище от юрк. А., в което се иска да бъде постановено решение, с което обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Твърди се, че са неоснователни доводите на въззивника за несъразмерност на наложеното наказание. Излага се сатновище, че направената връзка с Директива 1999/62/ЕО и Решение на СЕС по дело С-61/23 е несъответна на целите на директивата и на установяното от фактическа и правна страна в решението на СЕС. Иска се присъждане в полза на въззиваемата страна на юрк. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за заплатен адв. хонорар.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2023 г. в 08:27 часа ППС – влекач „М.А.“, рег. №*, с техн. допустима макс. маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща техн. допустима маса на състава 44000, било засечено в о.Р. по път 19 км 30+320, с посока намаляващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

Нарушението било установено с устройство №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.

Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил бил издаден от А"ПИ", ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП №*, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на дружеството „Х.Т.“ЕООД, в качеството му на собственик на заснетото ППС, било наложено адм. наказание имуществена санкция от 2`500.00 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Впоследствие от дружеството „Х.Т.“ЕООД била представена декларация, че на 26.10.2023 г. в 08:27 часа ППС – влекач „М.А.“, рег. №*, е било управлявано от жалбоподателя Д.В.М., като било представено и копие от СУ. Поради това издаденият с/у дружеството „Х.Т.“ЕООД, ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, №* бил анулиран и бил издаден от А"ПИ" обжалваният понастоящем ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП №*, с който за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на жалбоподателя Д.В.М., в качеството му на водач на заснетото ППС, е наложена глоба от 1`800.00 лева на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.5 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното адм. наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи 3 следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена сма за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние: т.1 - такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за ППС по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса за ППС по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно ППС да измине разстояние м/у 2 точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техн. хар-ки на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му хар-ки и се определя за всеки отделен път или пътен участък.