Решение № 20163 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20163 гр. С., 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110172235 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4023.04 лева /при съобразяване на допуснатото изменение на размер на иска по реда на чл. 214 ГПК в последното по делото открито съдебно заседание/, представляваща дължима цена за ползването на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. . за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 05.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е собственик на присъединителен топлопровод и абонатна станция /съоръжения за присъединяване/, находящи се в жилищна сграда в режим на етажна собственост в гр. С., ул. ., УПИ . 10,11 кв. 158 м. ., като поддържа, че е изградил съоръженията за нуждите на топлоснабдяването на сградата след съгласуване с ответника.

Посочва, че ответникът е получил владението върху тях и е открил абонатни номера на отделните етажни собственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Твърди, че собствеността върху изградените съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до три години от изграждането им, както и че за времето на ползването им от ответника преди преминаване на собствеността се дължи цена. Поддържа, че ответникът е отказал да изпълни задължението си да изкупи съоръженията за присъединяване, а е продължил да ги ползва без да заплаща цена за ползването им на ищеца. Предвид изложеното претендира неплатена цена за ползване на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на процесната жилищна сграда за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на процесното съоръжение за присъединяване, а в условията на евентуалност, че не е изключителен собственик на съоръжението, доколкото освен ищеца възложители за изграждане на съоръжението са още и . на ул. „.“ № . и . на жилищна сграда на ул. „.“ № ., поради което последните са съсобственици на процесната движима веща при квоти от по 1/3 ид. част. Сочи, че в настоящия случай липсва договор за изкупуване на енергийния обект, но такъв не е сключен, доколкото ищецът не е установил собствеността си по безспорен начин, поради което поддържа, че не е нали необоснован отказ за сключване на договора. Изложени са и подробни съображение, че в конкретния случай следва да намери приложение нормата на §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, влязла в сила през 2018г. Предвид изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, доколкото исковата молба била бланкова, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е, че между страните е бил сключен предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, като това обстоятелство се установява и от приетия като доказателството по делото предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 611/08.10.2007г., сключен между ответното дружество и ищеца „. .“ ООД наричан за краткост в контракта „Потребител“/л.10-12 по делото/. По силата на така сключения договор са уредени отношенията между страните във връзка присъединяването на сграда в режим на етажна собственост в УПИ . 10,11 кв. 158 м. Зона Б 3, ул. . към топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване. В чл. 2, ал. 1 от договора изрично е предвидено, че присъединяването ще се извърши чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция със специално посочени в договора характеристики. Предвидено е, че срокът за изграждане на строежа е 12 месеца, считано от датата на подписване на договора. Уговорено е, че след извършване на строежа и съставяне на констативен акт, че е изпълнен съобразно одобрения инвестиционен проект, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване видно от чл. 4. Съгласно чл. 7 от договора ищецът в качеството си на „потребителя“ се е задължил да изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти. Именно в така посочената клауза от договора /чл. 7/ е уговорено, че до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на „. С.“ ЕАД именно „Потребителя“, т.е „. .“ ООД е негов собственик. Изпълнителят се е задължил да извърши строителството съобразно одобрения от ответното дружество инвестиционен проект, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в .. Страните са се 2 договорили /чл.24/, че ответното дружество има право да използва изградените от „Потребителя“ съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяването на нови потребители на топлинна енергия без да нарушава договорената с изпълнителя мощност към присъединения топлопровод, предмет на предварителния договор, независимо от собствеността му. Сред задълженията на ответното дружество в договора е включено и придобиване правото на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от „потребителя“ при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договор за присъединяване. В чл. 23 отново е посочено, че до прехвърляне на собствеността, съоръженията са собственост на „Потребителя“.

Като доказателство по делото е прието и разрешение за ползване № .г на строеж:

„външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се в УПИ ., кв.

158 по плана на гр.С., м. „.“, район ., с административен адрес гр.С., ул. „.“ № . и „външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се в УПИ . кв. 158 по плана на гр.С., м. „.“, район ., с административен адрес гр.С., ул. „.“ № .. В разрешението за ползване изрично е посочено, че възложители на обектите са етажните собственици на жилищна сграда на ул. „.“ № ., „. .“ ООД и етажните собственици на жилищна сграда на ул.

„.“ № ., като е констатирано, че строежите са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и издадени разрешения за строеж.

Като доказателства са представени и общи стойностни сметки и таблици за разпределение на средствата, вложени от ищеца за изграждане на процесната абонатна станция /л.64-68 от делото/. Съгласно същите именно „. .“ ООД е отговаряло за средствата за изграждане на външното топлозахранване на сградата на ул. „.“ № .

По делото е приложено и решение № 286498/06.12.2017г. по гр.д.№ 18887/2017г.по описа на СРС, 144 състав, с направено отбелязване, за влязло в сила, с което „. С.“ ЕАД е било осъдено да заплати на ищеца „. .“ ООД на основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ сумата от 16704.28 лева – обезщетение за ползване на изградените съоръжения за подаване на топлинна енергия до имот, с адрес гр.С., ул. „.“ № ., за периода от 27.03.2012г. до 27.03.2014г.

Приет като доказателство е и препис от искова молба от 14.07.2023г на „. .“ ООД за предявен иск по чл. 137, ал. 2 ЗЕ срещу „. С.“ ЕАД за същия обект, но за период от 25.06.2022г до 14.07.2023г.

Представена е и отправена от ищеца до ответника покана с вх.№ П-8016/30.06.2022г., съгласно която е отправено искане в 7дневен срок от получаване на поканата от „. С.“ ЕАД да бъде заплатена цената на притежаваните от ищеца съоръжение и да бъде сключен договор за прехвърляне на собствеността им. Сред изброените от ищеца в поканата съоръжения е и това на адрес гр. С., ул. „.“ № .

По делото е прието и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно което на вещото лице са били представени от двете страни и допълнителни документи, в това число и данни за месечни показатели на общия топломер за абонатната станция в сграда-етажна собственост за исковия период. Именно така посочените данни вещото лице е съобразило, за да даде заключение, че при приложение на Методиката за 3 определяне на цените на предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена от . с решение по протокол №27/04.02.2008г., цената на ползване на конкретното съоръжение е в размер на 4023.04 лева за периода от 15.07.2023г. до 22.11.202г. Вещото лице дава заключение, че стойността на проектирането, изграждането, узаконяването и пускането в експлоатация на процесния обект е била общо 20 720 лева без ДДС, като съоръжението е било изградено за сметка на ищеца и от 18.03.2009г е ползвано от „. С.“ ЕАД.

Настоящият състав кредитира изцяло заключеното по съдебно-техническата експертиза по реда на чл. 202 от ГПК, като изготвено от вещо лице притежаващо необходимата професионална квалификация и въз основа на събраните по делото доказателства.

При така приетата за установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ еднозначно дефинира възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за битови нужди. Предвид това за да бъде уважен предявеният от ищеца иск следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е 1) собственик на съоръженията за присъединяване, за които претендира заплащането на обезщетение за ползването, в това число, че процесните съоръжения са изградени със средства на ищеца след съгласуване с топлопреносното предприятие и че са въведени в експлоатация; 2) обедняването си – размера на претендираното обезщетение за ползване; 3) обогатяването на ответника – съоръженията фактически се ползват от ответника през исковия период; 4) както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че ответникът е ползвал процесните съоръжения при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

Наличието на първата кумулативно дадена предпоставка за уважаване на иска, а именно че ищцовото дружество е собственик на процесното съоръжение, е първият спорен въпрос по делото, доколкото в отговора на исковата молба от името на „. С.“ ЕАД е релевирано възражение, че ищецът не е собственик на изграденото съоръжение, тъй като същото било движима вещ и правото на собственост върху него може да е било прехвърлено, без да се прави отбелязване в публични регистри. Във връзка с това следва да се посочи следното:

Още в сключения между страните по настоящия спор предварителен договор за присъединяване на потребител, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 08.10.2007г, ответникът изрично е признал и се е съгласил в чл. 7 и в чл. 23 от договора, че именно ищецът „. .“ ООД е собственик на съоръженията, които предстои да бъдат изградени. Това изявление следва да бъде ценено по реда на чл. 175 от ГПК. Обстоятелството, че като 4 възложители и собственици на имота, в който е изградена сградата в режим на етажна собственост с адрес гр.С., ул. „.“ № ., в разрешението за ползване, са посочени и други лица освен ищеца, в това число и етажните собственици в сграда на цитирания адрес и етажните собственици в сграда на друг адрес – гр.С., ул. „.“ № ., не означава, че същите са придобили право на собственост върху изграденото съоръжение. От страна на ответника не са ангажирани доказателства правото на собственост върху абонатната станция, присъединителния тръбопровод и съоръженията към него, да е прехвърлено от ищеца, признат от „. С.“ ЕАД за собственик в чл. 7 от предварителния договор, на някой от останалите собственици на имота, до който достигат процесните топлопреносни съоръжения. Собствениците на сградата или на имота не стават автоматично собственици и изградените съоръжения. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала към датата на изграждането на обекта, е дадена дефиниция на понятието „сградна инсталация“, според която това е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Следователно абонатната станция и присъединителния тръбопровод не попадат под обхвата на режима на .. Обща част е помещението в сградата, в което са разположени съоръженията, но не и последните, а само те по смисъла на § 1, т. 1 ЗЕ, представляват „абонатна станция“. Ето защо съдът намира, че лицето изградило със собствени средства съоръженията е станало собственик и на същите, като от страна на вещото лице в изготвената съдебно-техническа експертиза изрично е посочено, че именно ищецът е представил разходните документи за изграждане на процесните съоръжения на стойност 20 720 лева без ДДС. Това обстоятелство се установява и от представената от ищеца таблица за разпределение на средствата за външно топлозахранване на жилищни сгради, като в нея за топлозахранването за сградата на ул. „.“ № . е посочено, че разходите следва да се поемат именно от „. .“ ООД. При това положение и при липса на данни за изрична уговорка за такова прехвърляне процесното съоръжение било то на собственици на имота или на етажните собственици при придобиване на индивидуални обекти в сградата, възражението се явява неоснователно. Ето защо съдът намира, че по делото е доказано, че именно ищецът е собственик на процесните съоръжения, които са били ползвани от ответника.