Определение № 659 от 16.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. София, 15.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500598 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. Н. Д. срещу Определение № 452 от 16.05.202 г., постановено по гр.д. № 1344/2023 г. по описа на РС – Б., с което съдът е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото до приключване на наказателното производство по досъдебно производство № 73/2022 г. по описа на НСлСл при СОП.

Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалвания акт.

Сочи, че спиране, на посоченото от първоинстанционния съд основание, е допустимо единствено при идентичност на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпление от лицето, срещу което е образувано наказателно производство.

Твърди, че доколкото по образуваното досъдебно производство№ 73/2022 г. по описа на НСлСл, пр. пр. № 2616/2022 г., по описа на Окръжна прокуратура – София, няма привлечено лице в качеството на обвиняем, неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за тъждество на обстоятелствата подлежащи на доказване в двата процеса. По същество моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Насрещната по частната жалба страна – „З.Д.Е.“ АД не е депозирала отговор.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни 1 обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданскоправния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското производство се извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като именно на това основание с обжалваното определение производството по делото е спряно.

Предпоставка за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК е съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора, както и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

От значение за правилното разрешаване на спора са такива обстоятелства, които са посочени от страните в гражданския процес и за които са налице твърдения или възражения, по които гражданският съд следва да се произнесе за правилното разрешаване на спора. Основание за спиране е налице, когато престъплението е част от фактическия състав на ищцовата претенция или когато се твърди в защитата по същество на ответника. В случая правопораждащите претенцията на ищеца юридически факти са: валидно възникнало към 22.08.2022 г. правоотношение по договор за зстраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между деликвента и ответника, настъпване на застрахователно събитие – ПТП, вреди от ПТП, както и предпоставките по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и вредите.

Следователно гражданският съд, за да прецени наличието на валидно правоотношение по договор за зстраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между деликвента и ответника, дължи произнасяне по въпроса относно авторството на деянието, от което са настъпили претендираните вреди, поради което твърдените в исковата молба обстоятелства се явяват от значение за правилното разрешаване на гражданския спор.

Във всички случаи, какъвто е и настаящият, когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на това престъпното деяние в хипотезите по чл. 124, ал. 5 ГПК, той задължително спира производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. За това обаче не е достатъчно наличие на данни за престъпни обстоятелства, а е необходимо да е установена конкретната връзка между тези обстоятелства и гражданския спор, преюдициалността на същите обстоятелства по отношение на гражданския спор и по какъв начин тези престъпни обстоятелства рефлектират върху изхода му.

В конкретният случай първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от П. Н. Д. срещу „З.Д.Е.“ АД за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие от 22.08.2022 г., настъпило на първокласен път I-1 в района на 184 километър в землището на с. Н., община Б.. В исковата молба се твърди, че неучастващият като страна по делото водач 2 на л.а. “Мерцедес Аксор 1840 ЛС“ с рег. № СА **** ТА – Л. А. К., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, е нарушил правилата за движение по пътищата и вследствие на това негово виновно и противоправно поведение е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, причинило претендираните от ищеца вреди. Твърди се, че по случая е било образувано ДП № 73/2022 г. по описа на НСлСл, което към момента на подаване на исковата молба не е приключило.

Следователно твърденията на ищеца са за извършено от водача на лекия автомобил “Мрцедес Аксов 1840 ЛС“ с рег. № СА **** ТА престъпление по транспорта и съобщенията, за което е било образувано наказателно производство. В случая са налице основанията за спиране на гражданското производство по предявените от пострадалия искове за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди от деянието на Л. А. К..

Гражданският съд е длъжен при постановяване на решението си да се съобрази на основание чл. 300 ГПК с евентуалната присъда (осъдителна или оправдателна) на наказателния съд срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. След това съдът ще дължи самостоятелна преценка относно наличието на валидно сключен между това лице и ответника договор за застраховка. Налице е и тъждество на деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и твърдяното в исковата молба престъпно деяние.

Без значение е, че досъдебното производство не е било образувано срещу виновния водач, защото то се образува за извършено престъпление, а не срещу конкретно лице (известен или неизвестен извършител). Този въпрос отдавна е бил разяснен в правната теория (вж. напр. „Наказателен процес на НРБ“ от акад. Стефан Павлов). С оглед порочната практика досъдебното (предварителното) производство да се образува срещу конкретно лице и с оглед множеството осъдителни решения на ЕСПЧ и на българските съдилища по искове по ЗОДОВ, законодателят прие изричната разпоредба на чл. 214, ал.

3 НПК (в сила от 05.11.2017 г.), съгласно която в акта за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението. Въпреки посочената разпоредба от НПК, в настоящия случай тъждеството на деянието и делинквента по гражданското и по наказателното производство произтича от твърденията в исковата молба.

Неоснователно е и наведеното във въззивната жалба възражение, че Л. А.

К. все още не е бил привлечен като обвиняем и не му е било повдигнато обвинение. Едно лице се привлича като обвиняем, когато се съберат достатъчно доказателства за неговата виновност в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство – чл. 219, ал. 1 НПК. Преценката дали доказателствата са „достатъчно“, за да бъде повдигнато обвинение и кога това да бъде сторено, е в дискреционната власт на органите на досъдебното производство.

Съдът намира, че в случая са били налице всички предпоставки за 3 спиране на първоинтанционното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 452 от 16.05.202 г., постановено по гр.д. № 1344/2023 г. по описа на РС – Б., с което производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на ДП № 73/2022 г. по описа на НСлСл.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4