Определение № 630 от 12.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. София, 08.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500624 по описа за 2024 година

Производството е по чл.278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „А. Б.“ , ЕИК ....... против определение № 414/05.05.2024г. по гр.д.№ 115/2021г. на Р С-Костинброд в частта му,с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за трето по ред заседание .Неправилно съдът приел,че поради неяваване лично на представител на дружеството в това заседание не се дължи допълнително адвокатско възнаграждение. В чл.7, ал.9 от НМРАВ не се изисквало за заплащане на допълнително възнаграждение процесуалният представител да е присъставал лично в съответното заседание.Иска атакуваното определени да бъде отменено и да се присъдят на дружеството разноски в размер на 50% от претендираните в списъка по чл.80 ГПК.

Ответницате по жалбата С. П. чрез нейната майка и законна представителка К. Т. оспорва частната жалба.Твърди,че не е доказано заплащането на претендираното допълнително възнаграждение в размер на 900 лв./по триста лева за трето,четвърто и пето открито заседание/.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира частната жалба процесуално допустима,но неоснователна.

Действително,действащата към момента на постановяване на атакуваното определение

Наредба за минималните адвокатски възнаграждения предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за всяко заседание след второто и съдът следва да присъди платеното допълнително възнаграждение.По настоящото дело обаче липсват доказателства,че такова реално е платено.В приложените документи/фактура и преводно нареждане/ са описани различни дела,респ. няколко фактури.Ето защо не може да бъде идентифицирана сума,уговорена и платена,в размер на 900лв. за три допълнителни заседания.Частна жалба вх.№ 3142/23.05.24г.

1 следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Срещу същото определение е депозирана частна жалба от С. П. в частта му, с която е осъдена да плати разноски съразмерно отхвърлената част на иска в размер на 1159.20 лв.Действително, в качеството си на ответник застрахователното дружество платило 100лв. за призоваване на свидетели и 350 лв.за комплексна съдебна експертиза.Липсвали обаче доказателства ,че е платено адвокатско възнаграждение по представената фактура в размер на 1307 лв. без ДДС.Адвокатско възнаграждение по конкретното дело било фактурирано с № 557/30.11.22г., но не бил представен документ за плащане по съответната фактура.Платежното нареждане от 09.02.2023г. се отнасяло за три различни фактури на три различни дати.Иска отмяна на определението в атакуваната част над сумата 225 лв.,представляваща половината от сторените разноски ,представляваща половината от доказаните разноски /450 лв. за свидетели и СТЕ/до присъдената сума 1150.20 лв. или алтернативно-над сумата 675 лв. до присъдената сума 1159.20 лв., като се признае само възнаграждение в размер на 900лв. по фактура от 28.02.2023г. и преводно нареждане от 24.03.2023г., при което половината от доказаните разноски в размер на 1350 лв. възлиза на 675 лв.Претендираното възнаграждение общо 2 468.40 лв., формирано като сбор от сумите 1568.40 лв. по фактура от 30.11.2022г. и 900 лв.по фактура от 28.02.2023г.било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.Съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения хонорарът бил 1560 лв. и при намаляване съобразно отхвърлената част от иска ищецът следвало да плати не повече от 780 лв.Съдът намира исканията неоснователни .Както обосновано е приел първоинстанционният съд,възнаграждението за процесуално представителство на ответника е определено съобразно минималния размер на регламентираните на Наредба № 1/2004г.В случая претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП е била за 10000 лв. и искът е отхвърлен за разликата над 5000 лв.Ето защо частна жалба вх.№ 3312/31.05.24г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 414/05.05.2024г. по гр.д.№ 115/2021г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2