Определение № 2218 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2218 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501481 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по постъпила частна жалба от Н. П. Г.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,чрез пълномощника адв.Г. М. против определение № 4772/08.04.25г.,постановено по гр.д.№ 6807/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,21-ви гр.с.,с което е върната предявената от Н. П. Г. искова молба против „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД като недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката счита атакуваното определение за неправилно и иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Излага съображения,че предявените от нея установителни искове са допустими,въпреки наличието на възможност за нея като потребител да предяви осъдителен иск за връщане на недължима престация.В защита на становището си се позовава на Решение на СЕС от 23.11.2023г.,постановено по дело С-321/2022г.Поддържа,че един иск е допустим,след като с него се постига правната цел,в случая-обявяване на договорите за недействителни и впоследствие заплащане на сумите по тях,като напълно възможно е да не се стига след това до предявяване на осъдителни искове по чл.55 от ЗЗД,тъй като кредиторът може да заплати доброволно сумите по обявените за нищожни договори.Чрез предявяването на установителен иск, освен че се постигал целения правен и фактически резултат,се спестявали и разноски,тъй като производството по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД било по-скъпо поради назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.Според жалбоподателя съдът не следва да определя коя защита е по-пълна,а коя в случая дава резултат,а ищецът имал право сам да избере кой иск да предяви.

1

Ответниците по частната жалба-„Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД изразяват в писмени отговори становище за неоснователност на същата.Развиват доводи,че ищцата разполага с поефективен способ за защита чрез предявяване на осъдителен иск и така се постига процесуална икономия,за да не се води след установяване на правото със СПН отделен процес за снабдяване с изпълнителен титул.

Жалбата е постъпила в срока по чл.275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт,платена е дължимата ДТ,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във вр.с чл.22 от ЗПК от Н. П. Г. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

След разпореждане на ПдРС за оставяне на ИМ без движение и даване указания на ищцата да конкретизира претенцията си,като посочи дали сумите по двата процесни договора са били платени,ищцата признава,че е заплатила сумите по договорите,чиято недействителност иска от съда да се прогласи.Въпреки това с молбата уточнение от 13.01.25г.ищцата счита,че предявените от нея искове са допустими,като се позовава на Решение на СЕС от 23.11.2023г.,постановено по дело С-321/2022г.,което е цитирала.

С атакуваното определение съдът е приел,че предвид плащането от потребителя на дължимите по договорите за заем суми, ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по тях.Фактическия негатив в имущественият му патримониум е настъпил поради намаляването чрез плащане на суми,които счита за недължими.Следователно неговите права можели да бъдат защитени чрез претенции за връщане на даденото поради липса на основание,но не и чрез самостоятелно предявяване на установителни искове за нищожност на договорите.Чрез предявяване на претенция по чл.55 от ЗЗД се постигала попълна защита на правата на страната.Да се приемело противното означавало принципно да се даде неограничена възможност за каскадно роене на процеси,което водело единствено до допълнителни разноски.Съдът е посочил,че е наясно с практиката на СЕС,но е приел,че тя не следва да се абсолютизира,а да се прилага разумно и тълкува съобразно съответната фактическа обстановка.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд поради следните съображения:

Предявените искове са за прогласяване нищожността на договор за заем поради несъответствието на същия с разпоредбите на ЗПК и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция,които искове са установителни по своя характер.

Съобразно разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви 2 иск,за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,когато има интерес от това.За да бъде допустим установителният иск,ищецът трябва да има правен интерес от предявяването му,за да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спорът му с ответната страна.Този правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск,за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото.Правният интерес от предявяването на установителен иск може да бъде пряк или евентуален,но той винаги е конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

По делото е установено,че ищцата като кредитополучател е заплатила всички дължими по процесните правоотношения суми.Същата разполага с възможността да предяви претенция за връщане на платените по договора суми, основана на принципа за неоснователно обогатяване.Това обаче не означава,че ищцата,която има качеството на потребител,не разполага и с възможността да предяви установителен иск,с който да поиска да бъде прогласена нищожността на договора,въпреки че е платила сумите по съглашението.Няма пречка да се иска прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит,по който е извършено плащане,тъй като ищецътдлъжник във всички положения има интерес да се освободи от договорната си обвързаност,което от своя страна ще му даде яснота в договорните отношения.Фактът,че е извършено определено плащане не гарантира на длъжника по кредита сигурност,тъй като кредитодателят в бъдещ момент би могъл да насочи други претенции срещу потребителя,които се основават на сключения между страните договор.

Настоящата инстанция счита,че в случая следва да се има предвид актуалната практика на СЕС,изразена в цитираното по-горе Решение от 23.11.2023г. по дело С-321-22, чието приложение обвързва съда.С това решение е поставен въпрос да бъде установено дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност,трябва да се тълкува в смисъл,че не допуска разпоредби от националното право,съгласно тълкуването им в съдебната практика,изискващи доказването на правен интерес,за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор,тъй като се счита,че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с друг иск,защитаващ повече правата му,по-специално иск за връщане на недължима престация.

СЕС е посочил, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита,означава в процедурите,с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност,утежняване, разходи и правна несигурност,който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива,в 3 нарушение на принципа на ефективност. Отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск,защитаващ в по-голяма степен правата му,би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване,по-специално с изискването за процесуална икономия.Накрая е направен и извод, че член 7,параграф 1 от Директива 93/13,разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл,че не допуска разпоредби от националното право,съгласно тълкуването им в съдебната практика,изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор,тъй като се счита,че такъв интерес липсва,когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация.Решението е достатъчно ясно,което не налага да се „прилага разумно и да се тълкува според съответната фактическа обстановка“,както счита районният съд.

Предвид изложеното,с оглед цитираното решение на СЕС,предявеният иск се явява допустим.

Като е стигнал до обратния извод,ПдРС е постановил неправилен съдебен акт,който следва да се отмени като незаконосъобразен и делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4772/08.04.25г.,постановено по гр.д.№ 6807/24г.по описа на Районен съд – Пловдив,21-ви гр.с.

ВРЪЩА делото на Районен съд–гр.Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4