Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 722 от 10.05.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2796/2023
Вид
Определение № 722
Подписан
10.05.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Диана Димитрова Пашова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 722 гр. гр. Хасково, 10.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ПАШОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ПАШОВА Гражданско дело № 20235640102796 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗСАТ“ ЕООД срещу „ДЕКОР ГРУП 05“ ЕООД. Извършена е размяна на книжа.

Постъпила е молба на 10.05.2024г. от ищеца по делото, с която иска да му бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез посочените обезпечителни мерки.

За да се допусне обезпечаване на предявен иск е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим, 2) да съществува интерес за обезпечаване, 3) да е вероятно основателен и 4) обезпечителната мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от тези предпоставки обосновава извод за неоснователност на искането.

В хода на проверката на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът установи следното:

От приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №20235640101448 на РС-Хасково се установи следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съдът е издал заповед №652 за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК от 25.07.2023г., с което длъжникът „ДЕКОР ГРУП 05“ ЕООД е осъден да заплати на кредитора „ЗСАТ“ ЕООД посочените в заповедта за изпълнение суми. Адресът на длъжника, посочен в заповедта за 1 изпълнение е *********. От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че посоченият адрес съвпада с последния посочен в регистъра адрес. Посоченият адрес към датата на издаване на заповедта и към днешна дата не е изменян.

От разписката за връчване на съдебни книжа (л. 20) се установява, че длъжникът е посещаван пет пъти в периода 28.07.2023г. – 31.08.2023г. в различно часово време като между четири от посещенията има интервал от една седмица. От разписката за връчване не може да се установи дали на адреса е имало канцелария, за да се приложи хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК.

Поради това, на осн. чл. 50, ал. 4 ГПК, е следвало да бъде залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, както е процедирано. На 11.09.2023г. е залепено уведомление на вратата на адреса на длъжника с указания длъжникът да се яви в канцеларията на РС-Хасково в двуседмичен срок от 11.09.2023г. Срокът е изтекъл на 25.09.2023г. и от писмените доказателства по делото се установява, че длъжникът не се е явил в канцеларията на РСХасково, за да получи съдебните книжа. На осн. чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението се смята за връчено на 25.09.2023г. и едномесечният срок за възражение на длъжника е изтекъл на 25.10.2023г.

От съобщение за връчване (л. 23) се установява, че на 10.10.2023г. длъжникът се е явил в деловодството на РС-Хасково и на тази дата му е връчена заповедта за изпълнение и съдебните книжа.

На 08.11.2023г. длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК (л. 30).

Това възражение по изложените по-горе съображения е подадено извън законоустановения преклузивен срок.

С Разпореждане №1773/09.11.2023г. съдът е указал на заявителя да подаде иск поради постъпило възражение и в указания срок заявителят е подал иск. Даденото от съда разпореждане за предявяване на иск не санира пропускът на длъжника да подаде възражение в срок - възражението остава подадено извън законоустановения срок. Поради това, че е изтекъл срока за подаване на възражение на 25.10.2023г., заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.10.2023г. (арг. чл. 416, ал. 1 ГПК). Длъжникът няма правен интерес от иск за установяване съществуването на вземането след като заповедта за изпълнение е влязла в сила, с което вземането е станало безспорно установено. Следователно, производството е образувано по недопустим иск.

Поради това, че е образувано по недопустим иск, следва да се остави без 2 уважение молбата по допускане на обезпечение, а исковата молба подлежи на връщане (арг. чл. 130 ГПК, вр. чл. 416 ГПК).

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЗСАТ“ ЕООД за допускане на обезпечение на предявения иск срещу „ДЕКОР ГРУП 05“ по гр.д.

№20235640102796.

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА по гр.д. №20235640102796 и прекратява производството по делото като образувано по недопустим иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Хасково в едноседмичен срок от съобщението. Да се уведоми ищеца чрез процесуалния представител чрез ЕПЕП.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.

3