Определение № 4731 от 29.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4731 гр. София, 29.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110210690 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК и за поправка на ОФГ.

Образувано е по молба от адв. К. А., в качеството на пълномощник на „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК ********* с която се иска решение № 3184 от 05.07.2023 г. да се измени, в частта за разноските, като претендираното възнаграждение бъде присъдено в пълен размер.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна по делото, която взима становище за недопустимост на молбата.

Съдът като взе предвид направеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Молбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от правоимаща страна.

Производството по н.а.х.д. № 10690/2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав е образувано по жалба на „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ЕФ № 8504512038 на АПИ. Производството по делото е приключило с решение, с което е отменен атакувания ЕФ. Решението на СРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът намира, че не са налице основания да ревизира извода си относно размера на присъденото адв. възнаграждение, доколкото същото е в справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведеният брой съдебни заседания. В същото време неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в казуса следва да се прилагат нормите на НМРАВ, която предвижда дължимите минимални адвокатски хонорари на адвокати безплатно защитаваши материално затруднени лица по чл. 38, ал. 2 о т ЗА, какъвто е и настоящия казус. С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. е постановено, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, 1 която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

По тези мотиви, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК *********за изменение на решение № 3184 от 05.07.2023 г. по н.а.х.д № 10690/2022 г. на СРС, НО, 115 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните пред Административен съд София-град.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2