Решение № 1328 от 19.12.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 222/2023
- Вид
- Решение № 1328
- Подписан
- 19.12.2023
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1328 гр. П., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720100222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано по предявени от „Тони Консулт“ ООД, ЕИК 121063268 срещу С. С. Л., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 1139,66 лева - главница по Договор за лизинг на автомобил № *****/17.02.2020 г., сумата 320,56 лева - просрочена възнаградителна лихва по вноски 18, 19 и 20 от Договора и сумата 909,71 лева – просрочени вноски по полици гражданска отговорност и автокаско, ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от 15.08.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2806/16.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4694/2022 г. по описа на Районен съд - П..
В подадената искова молба ищецът „Тони Консулт“ ООД , ЕИК 121063268 сочи, че на 17.02.2020 г. с ответника С. С. Л., ЕГН ********** сключили Договор за лизинг ма автомобил № ***** с предмет л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, черен, произведен 2008 г., рама WDC1641 ZZ1A349125.
Поддържа, че конкретните условия по погасяване на паричното задължение били уговорени в Договора, а с Анекс №1 от 17.04.2021 г. били предоговорени условията като е удължен срока на Договора с три месеца, предоставен е тримесечен гратисен период и е подписан нов погасителен план. Твърди, че поради забава на ответника Договорът е прекратен на 28.10.2021 г., а автомобилът е върнат на 29.10.2021 г. Твърди, че задължението на ответника е в общ размер на 2763,60 лева, от които 1139,66 лева главница, 320,56 лева просрочена възнаградителна лихва по вноски 18, 1
19 и 20 и 909,71 лева – вноски по полици Гражданска отговорност и Автокаско, действащи към 20.10.2021 г. Пояснява, че дължимите по тук посочени застрахователни полици суми са заплащани от него на основание чл. 36 от Договора, като представител на лизингополучателя. С допълнителна молба пояснява претенцията по пера за съответните месечни вноски, в които суми са включени 1139,66 лева главница за 18, 19 и 20-а вноски, 320,56 лева просрочена възнаградителна лихва по вноски 18, 19 и 20-а, 393,67 лева данъци, дължими към 16-а месечна вноска, 352,96 лева - Гражданска отговорност, дължими към 12, 15 и 18-а месечни вноски (полица BG/08/121000532607/16.02.2021 г, сключена с Дженерали Застраховане АД) и 556,75 лева - Автокаско, дължими към 12, 15 и 18-а месечни вноски (полица 0312210855004276/16.02.2021 г, сключена с Дженерали Застраховане АД).
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът С. С. Л., ЕГН ********** е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Намира исковете за недопустими и недоказани, почиващи не недействителни уговорки. Намира, че не са налице предпоставки за предсрочна изискуемост. Намира за неясни договорните разпоредби и погасителния план, тъй като неставало ясно какво е включено в месечната вноска по пера. Оспорва да са сключвани от ищеца застрахователни полици, поради което не е възникнало задължение за заплащане на застрахователни премии. Намира за неправомерно увеличаване то на възнаградителната лихва с 182,90 евро съгласно Анекс 1. Твърди, че всички задължения по Договора са погасени, предавайки лично на лицето В.Г. 7000,00 лева – два пъти по 3500,00 лева. Приема, че Анекс №1 от 17.04.2021 г. е нищожен. Намира претенциите за погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
С протоколно определение от проведеното на 9.06.2023 г. открито съдебно заседание е оставена без разглеждане претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати сумата 393,67 лева – данъци, определена като осъдителен иск при условията на евентуалност.
Настоящият състав на Районен съд - П., като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за лизинг на автомобил № *****/17.02.2020 г., се установява, че между ищеца, в качеството му на лизингодател и ответника, в качеството му на лизингополучател, е сключен договор по силата на който ищецът се задължил да придобие и предостави за временно възмездно ползване на ответника лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, черен, произведен 2008 г., рама WDC1641ZZ1A349125, при цена на придобиване и финансиране 5726,47 евро, за срок от 31 месеца. Видно още от клаузите на договора, страните са уговорили фиксиран лихвен процент на лизинга – 20 % годишно и годишен процент на разходите – 43,19 %.
Установява се още, че страните са постигнали съгласие лизингополучателят 2 да заплаща лизинговите вноски в левовата равностойност по централния курс на БНБ към датата на плащането, съгласно двустранно подписан погасителен план, съставляващ приложение 1 към договора и неразделна част от него.
Видно от представения и приет по делото Анекс 1 от 17.04.2021 г. към Договор за лизинг на автомобил № *****/17.02.2020 г., страните са уговорили срокът на договора да бъде удължен с три месеца – до 17.11.2022 г. Уговорен е и тримесечен гратисен период за главницата – от 01.04.2021 г. до 01.07.2021 г. увеличение на лихвата със 182,90 Евро и е подписан нов план към анекса. В погасителния план е посочено, че за улеснение на лизингополучателя всички плащания са посочени в лева при курс за едно евро - 1,95583 лева.
Видно от приложения погасителен план към анекса, размерът на лизинговите вноски е както следва: вноска 18 с падеж 17.08.2021 г. е 486,74 лева, от които 373,63 лева – главница и 113,11 лева – лихва; вноска 19 с падеж 17.09.2021 г. е 486,75 лева, от които 379,86 лева – главница и 106,89 лева – лихва; вноска 20 с падеж 17.10.2021 г. е в размер на 486,75 лева, от които 386,19 лева – главница и 100,56 лева – лихва.
Съгласно чл. 37 от процесния договор за лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплаща на посочен от лизингодателя застраховател дължимите застрахователни премии през целия лизингов период като в случай, че лизингополучателят не заплати застрахователните премии, лизингодателят извършва горепосочените плащания като си приспада тези суми от платените до момента лизингови вноски.
Видно от приложената по делото застрахователна полица, за процесния лек автомобил е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с период на покритие от 00:00 часа на 18.02.2021 г. до 23:59 часа на 17.02.2022 г. с размер на затсрахователната премия 466,29 лева.
Видно от приложената по делото застрахователна полица, за процесния лек автомобил е бил сключен договор за застраховка „К. на МПС“, с период на покритие от 00:00 часа на 18.02.2021 г. до 23:59 часа на 17.02.2022 г. с размер на затсрахователната премия 1043,91 лева.
Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 18.02.2020 г., ищцовото дружество е изпълнило поетото по договора за финансов лизинг задължение да придобие лизинговата вещ и предаването му на лизингополучателя в моментно състояние – годно за използване.
Видно от представената с исковата молба покана изх. № 266Р17744Р2/20.10.2021 г., ищцовото дружество е поканило ответника да изплати дължимите по договора вноски в размер на 2763,60 лева – главница, лихва, ДДС, данъци и застраховки и 156,95 лева – неустойка за просрочие в срок до 27.10.2021 г, като в противен случай ще счита договора за прекратен на основание чл. 52 от Договора. Поканата е получена лично от ответника на 20.10.2021 г.
Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 29.10.2021 г., а посочената дата ответникът лизингополучател е предал на ищеца лизингодател процесния автомобил.
3
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. В.. Вещото лице сочи, че неплатена от ответника главница по 18, 19 и 20-та вноски по Договор за лизинг на автомобил № *****/17.02.2020 г. и Анекс 1 към него е в размер на 1139,66 лева, неплатена договорна лихва по 18, 19 и 20-та вноски /за периода от 18.07.2021 г. до 17.10.2021г./ по Договор за лизинг на автомобил № *****/17.02.2020 г. и Анекс 1 към него е в размер на 320,56 лева, неплатена застраховка Гражданска отговорност на Автомобилистите 12, 15 и 18-та месечни вноски /полица BG/08/121000532607 от 16.02.2021 г. сключена с Дженерали Застраховане АД/ е в размер на 352,96 лева и неплатена от ответника З. К. НА МПС по 12, 15 и 18-та месечни вноски ЗП 0312210855004276/16.02.2021 г., сключена с Дженерали Застраховане АД е в размер на 556,75 лева.
Представените от ищеца платежни нареждания не следва да се обсъждат отделно от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза.
От показанията на разпитания свидетел К.Г.В., който живее на съпружески начала с ответника се установява, че ответникът С. С. Л. е получила процесния автомобил от ищцовото дружество като след преустановяване на заплащане на дължимите лизингови вноски за период от 3 месеца, колата е върната на представители на дружеството.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото, че: 1) между него и насрещната страна е била налице валидна облигационна връзка в процесния период по договор за финансов лизинг с твърдените предмет и съдържание, вкл. за заплащане на възнаградителна лихва, 2) че той е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец (че е осигурил и предал или осигурил предаването на обекта за ползване от лизингополучателя, свободното му ползване в рамките на договорения срок), както и че претендираното спорно вземане е възникнало и съществува наймалко в посочения размер.
По исковете за сумите по договорите за Гражданска отговорност Автокаско с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи валидна облигационна връзка в процесния период, както и че е заплатил застрахователните премии.
По направеното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи спирането и прекъсването на погасителната давност.
От приложения по делото договор за финансов лизинг се установява наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството ищец като лизингодател е предоставило на ответника лек автомобил срещу задължението на последния като лизингополучател да 4 заплати 31 бр. лизингови вноски, съгласно погасителен план неразделна част от договора. Не се спори, че ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение да придобие и предостави за ползване на ответника лизинговата вещ – процесния автомобил, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено се установява, че ответникът е преустановил плащане на лизинговите вноски и от 17.08.2021 г. е изпаднал в забава. Видно още от заключението е, че размерът на неплатената главница е в размер на 1139,66 лева. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението на вещото лице, което е обективно и компетентно изготвено.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че ответникът, чиято бе доказателствената тежест да установи плащане на вземанията, не проведе доказване в тази насока, предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Ответникът с подадения отговор навежда множество противоречащи си и взаимоизключващи се възражение. Не може да бъде споделено възражението не ответника, че не дължи плащане по договора, тъй като същият не е обявен за предсрочно изискуем. Видно от представения договор, предмет на делото да вноски от 18 до 20 по погасителния план към анекса, които са с настъпил падеж 1-то число на месеците август, септември и октомври 2021 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.