Решение № 974 от 27.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508835 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20108975 от 29.04.2021 г., постановено по гр.д. № 3636 от 2020 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от И. А. Б. срещу Столична дирекция на вътрешните работи искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1812,28 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.01.2017 г. до 24.01.2020 г., ведно със законната лихва от 24.01.2020 г. до окончателното изплащане, и на сумата 236,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ дължимото плащане, до 24.01.2020 г.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се възражение срещу извода на районния съд, че липсата на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, не следва да се преодолява с аналогично приложение на НСОРЗ. Въззивникът счита, че липсата на изрина норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд към дневен, а представлява празнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР и следва субсидиарно да 1 се приложи НСОРЗ. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове.

С писмения си отговор въззиваемият излага становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът И. А. Б. твърди в исковата молба, че работи като полицай в СДВР от 09.10.2015 г. и в периода от 24.01.2017 г. до 24.01.2020 г. е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Твърди, че в посочения период е положил общо 1712 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 1957 часа дневен труд. За периода не са заплатени общо 245 часа положен труд, както следва:

- от 24.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е положил 584 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 667 часа дневен труд. За 2017 г. незаплатеният положен труд е 83 часа, които следва да се платят по 6,10 лв. на час или 506,30 лв.;

- от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е положил 552 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 631 часа дневен труд. За 2018 г. незаплатеният положен труд е 79 часа, които следва да се платят по 7,31 лв. на час или 577,49 лв.

- от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е положил 576 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 659 часа дневен труд. За 2019 г. незаплатеният положен труд е 83 часа, които следва да се платят по 8,04 лв. на час или 667,32 лв.

Ищецът сочи, че при липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Счита, че възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират по КТ и НСОРЗ.

Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 1751,11 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.01.2017 г. до 24.01.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, и сумата 150 лева – обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на 2 месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 24.01.2020 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Оспорва размера на отработените нощни часове като счита, че същият е произволно посочен. Счита за неоснователен поддържаният в исковата молба довод за субсидиарно прилагане на НСОРЗ по отношение на предвиденото в чл. 9, ал. 2 от същата превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Излага се аргумент, че посочената наредба се прилага само за работниците и служителите по трудово правоотношение, но не и за тези по служебно правоотношение, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му – Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи. В посочените наредби липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като липсата на такава уредба следвало да се тълкува като липса на възможност и правомощие на съответния административен орган да преизчислява нощния труд в дневен. Излага довод, че правното положение на служещите в МВР полицейски служители не е неравностойно спрямо тези по КТ и ЗДСл. Законодателят бил предвидил полицейските служители да получават допълнителни материални блага - допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск, обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер спрямо ЗДСл и КТ, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд по чл. 187, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР, безплатна храна, ободряващи напитки при работа от 22.00 ч. до 6.00 ч., допълнителни възнаграждения по чл. 179 и сл. от ЗМВР. Ответникът счита за недопустимо и несъобразено със ЗНА използване по аналогия на закона чрез норми, въведени с подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ.

С протоколно определение от 11.02.2021 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове, като размерът на иска за главница е увеличен на 1812,28 лева, а размерът на иска за мораторна лихва е увеличен на 236,15 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / в ред. с ДВ, бр. 81/2016 г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Страните не спорят за обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото доказателства, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната Столична дирекция на вътрешните работи при МВР като държавен служител, като е заемал длъжността „старши полицай” в група ООР на сектор „Охранителна полиция” 3 към 03 РУ, както и че в същия период той е полагал нощен труд.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представените графици, за целия процесен период ищецът е положил общо 1768 часа нощен труд.

Така положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1,143, възлиза на 2038 часа. Разликата положени нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния период е общо в размер на 270 часа.

Спорният въпрос между страните е правен – дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния труд.

Настоящият състав намира, че този спорен въпрос следва да получи положителен отговор.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР. Дефиницията на извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, според която „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без протИ.поставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ДВ, бр. 81 от 2016 г./, работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време за работещите на 8- ,12- или 24-часови смени, сред които е ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени 70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, бр.

81/2016 г./, редът за организацията, разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През 4 процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. Липсата на такова правило не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ред. ДВ, бр.

58/23.07.2019 г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Тези разпоредби са част от въведената с КТ специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР, в редакцията до изменението през 2020 г., за полагането на нощен труд следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за работещите на смени служители на МВР с оглед характера на дейността им, но в контекста на правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, установяващо 8часов работен ден на служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието на разпоредбата не следва да се прави извод, че предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд. Такова разбиране би поставило полицейските служители в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би довело до протИ.речие с изрично прогласеното в чл.

188, ал. 2 от ЗМВР приложение на уредената в КТ специална закрила на нощния труд спрямо служителите на МВР. При липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и протИ.конституционна. В случая приложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Конституцията на РБ също гарантира равенство в правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Посочената разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно 5 време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня – 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа. В действащата в предходен период от време Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат.