Определение № 5078 от 09.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5078 гр. Варна, 09.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100501979 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 57387/16.07.2026г. от В. С. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул. ***, срещу Решение № 2280 / 08.06.2026г., постановено по гр.дело № 20253110102494 по описа за 2025 година на Районен съд – Варна, 48 състав, с което съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. П., ЕГН

********** и А. И. П., ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Константиново, ул. *** че В. С. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул. *** не е собственик на 269 кв.м. реална площ от ПИ *** по КК и КР на град Варна, повдигната синя щриховка на скица на л.189 от делото, част от заключението по СТЕ на в.л. Ш. Х., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, на основание чл.124 от ГПК.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 3, том І, рег. № 34, дело № 3/2024г. на нотариус Диана Бейлерян, с район на действие ВРС, в частта относно 269 кв.м. реална площ от ПИ *** по КК и КР на град Варна, повдигната синя щриховка на скица на л.189 от делото, част от заключението по СТЕ на в.л. Ш.

Х., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението.

Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост и неправилност. Сочи се, че първоинстанциионният съд е постановил решение, 1 в което липсва индивидуализация на реалната част, предмет на иска, доколкото не са посочени граници на реалната част, а съдът се е произнесъл и за различна площ от заявената в исковата молба. Отделно от това от двете страни /в ляво и дясно/ на защрихованата част на л.189 от делото остават два клина от ПИ *** с площ от около 35-40 кв.м. всяко, за които няма произнасяне. Поради това решението се явява недопустимо. Решение е недопустимо и поради това, че като ищецът не е доказал правния си интерес.

Не е налице идентичност в местонахождението и границите между дарения на Стамат Ираклиев Стаматов имот, имотът предмет на делбата и имотът, който е прехвърлил на ищците по делото. Освен това ищецът не е установил по делото, че е владял поземлен имот с площ от 839 кв.м. В отношение на евентуалност се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил представените по делото доказателства нито поотделно, нито във връзка с другите събраните по делото. Прави анализ на доказателствата и извежда собствени правни изводи.

Въззивникът моли съда да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище, в което се сочи, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Посочва се, че предмет на иска не е абстрактна квадратура, а конкретна реална част от ПИ ***, индивидуализирана чрез местонахождение, съседни имоти, фактическа граница и скица, а не единствено чрез ориентировъчна площ. Не е налице и липса на индивидуализация в диспозитива. Процесната реална част е посочена като 269 кв.м. реална площ от ПИ ***, повдигната със синя щриховка на скица на л. 189 от делото, част от заключението на вещото лице Ш. Х., приподписана от съда и обявена за неразделна част от решението.

Това е достатъчна индивидуализация, тъй като графичната скица конкретизира границите на реалната част. Налице е и правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Неоснователно е възражението, че въззиваемите е следвало да обжалват ПНИ на СО „Боровец- 2 север" през 2012 г. и че след влизането му в сила исковата защита е преклудирана. В Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът за собственост върху реална част от имот, неправилно заснета в кадастралната карта или план, е допустим. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът не е доказал фактическия състав на придобивната давност по отношение на спорната реална част. Едва с преместването на оградата през 2025 г. ответникът манифестира намерение за своене на спорната част. Това обстоятелство изключва твърдението за изтекла придобивна давност. Доводът на въззивника, че „правно значимата дата" за давността била 19.10.2012 г. — датата на одобряване на ПНИ, е неправилен.

Одобряването на план не е установяване на фактическа власт. Дори хипотетично да се приеме упражняване на фактическа власт, придобиването по давност на реално определена част е допустимо само ако са спазени изискванията на устройственото законодателство, включително чл. 200 ЗУТ във връзка с минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Такива доказателства по делото не са събрани. Първоинстанционния съд е обсъдил доказателствата правилно и в тяхната съвкупност. Законосъобразно е отменен КНА в засегнатата част.

Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

По предварителните въпроси, на основание чл. 267 във вр. с т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2013 от 9 декември 2013 год. на ВКС, ОСГТК:

Съгалсно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 от 9 декември 2013 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да 3 обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2014 от 23 февруари 2016 год. на ВКС, ОСГК, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта 9 като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с 10 иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При предявен отрицателен установителен иск тази цел не може да бъде постигната, поради което искът се определя като положителен установителен иск.

В конкретния случай в исковата молба се твърди, че е налице неправилно нанесена в кадастралната карта южна граница на имота на ищците, т.е. е налице грешка в кадастралната карта, водеща до намаляване на площта на имота на същите. От своя страна грешката води до увеличаване на площта на имота на ответника и изместване на северната граница на неговия имот. В противоречие с приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2014 от 23 февруари 2016 год. на ВКС, ОСГК, искът обаче е предявен като отрицателен установителен иск.

С уточняваща молба вх. № 31651/02.10.2026г. ишците са уточнили предявения от тях иск, като са отстранили разминаването между обстоятелствена част и петитум. Съгласно заявения петитим, съответстващ вече на фактичеките твърдения са посочили, че желаят съдът ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Н. П. и А. И. П., от една страна, и ответника В. С. Д., от друга, че П. Н. П. и А. И. П., СА СОБСТВЕНИЦИ на основание замяна (нот. акт № 121/1997 г.) и наследство, на реална част с площ от 269 (двеста шестдесет и девет) кв.м., която част неправилно е заснета в кадастралната карта на гр. Варна (одобрена със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г.), като част от поземлен имот с идентификатор ***, вместо да бъде заснета като част от притежавания от нас поземлен имот с идентификатор ***, като същата реална част е индивидуализирана чрез синя щриховка на комбинирана скица на л. 189 от 4 първоинстанционното дело (гр. д. № 2494/2025 г. на ВРС), представляваща неразделна част от заключението по СТЕ на в.л. инж. Ш. Х., която скица да се счита неразделна част от съдебното решение.

С оглед на горното по делото е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК).

В този смисъл на доказване от страна на ищеца подлежат следните факти: 1. собствените си права на твърдяното придобивно основание – че притежава право на собственост върху процесната реална част от имот по КККР на основание замяна (нот. акт № 121/1997 г.) и наследство, както и 2. грешката в кадастъра – че този обект е заснет неправилно като част от поземлен имот с идентификатор ***, вместо да бъде заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***.

В тежест на ответника е да установи собствените си права върху реалната част и правилността на кадастралното отразяване на имотите.

Няма направени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

57387/16.07.2026г. от В. С. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул. ***, срещу Решение № 2280 / 08.06.2026г., постановено по гр.дело № 20253110102494 по описа за 2025 година на Районен съд – Варна, 48 състав.

НАСРОЧВА производството по делото за 09.11.2026год. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

ДОКЛАДВА, че по делото е предявен иск с правна квалификация чл.

54, ал. 2 от ЗКИР.

РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ по иска по следния начин:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже следните факти: 1. собствените си права на твърдяното придобивно основание 5

– че притежава право на собственост върху процесната реална част с площ от 269 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на основание замяна (нот. акт № 121/1997 г.) и наследство, както и 2. грешката в кадастъра – че този обект /реалната част/ е заснет неправилно като част от поземлен имот с идентификатор ***, вместо да бъде заснета като част от поземлен имот с идентификатор ***.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи собствените си права върху реалната част и правилността на кадастралното отразяване на имотите.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6