Определение № 752 от 18.08.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. София, 18.08.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Александър Желязков като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20221000600866 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода В. Ц. П., ЕГН:********** срещу определение №350 от 29.07.2022г. по Ч.Н.Д. №370/22г. на ОС- Враца, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, равняващ се на 1 /един/ месец и 10 /десет/ дни към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.

В частната жалба е изразено несъгласие с така постановеното определение на ОС- Враца, което жалбоподателят счита за неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва констатацията на първоинстанционния съд по отношение липсата на напредък в посока на трайна положителна промяна в поведението му. Жалбоподателят изтъква, че няма наложени дисциплинарни наказания, че полага доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, че взема участие в организираните от пенитенциарната администрация културни и спортни мероприятия, посочва още и че рискът от рецидив е оценен на 30т. и че сегашното му постъпване в местата за лишаване от свобода е първото такова. С жалбата е изразено твърдението, че жалбоподателят има 15-годишен трудов стаж в Община Видин и не се нуждае тепърва от придобиване на трудови навици. Посочено е също и че режимът му е заменен от строг на общ такъв. Отправя искане оспореното определение да бъде отменено и да бъде постановено условното му предсрочно освобождаване.

Преписи от частната жалба са връчени на Окръжна прокуратура- Враца и на началника на затвора - гр. Враца, като отговор не е постъпил по делото.

Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на оспорения съдебен акт, намери за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Релевираните с частната жалба доводи за условно предсрочно освобождаване на осъдения В.П. са отчетени от първоинстанционния съд при вземането на решение да остави искането му без уважение. Същевременно, първият съд правилно е стигнал до извод, че не може да се приеме, че осъденият категорично се е поправил. Доводите в тази насока следва да бъдат споделени и от апелативния съд, а именно:

Лишеният от свобода В. Ц. П. понастоящем изтърпява наказанието лишаване от свобода в ЗОЗТ „***“ в размер на 2 /две/ години, наложено му с влязла в сила присъда №333/20.10.2020г., постановена по НОХД №675/2020г. по описа на РС- Видин за извършена от него престъпна деятелност, осъществяваща съставомерните признаци, визирани в разпоредбата на чл.144, ал.3 от НК и в условията на продължавано престъпление. Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено за отделно изтърпяване и отложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено с присъда №305/20.06.2018г., постановена по НОХД №334/2018г. на РС- Видин (влязла в сила на 07.07.2018г.). Същевременно с определение по протокол №106/08.07.2021г., постановено по ЧНД №580/2021г. по описа на РС- Видин, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, е извършено кумулиране на наказанията, наложени на осъдения В.П. с влезли в сила съдебни актове по следните дела, а именно: по НЧХД №1269/2016г. на РС- Видин (по което с влязла в сила на 17.01.2018г. присъда му е наложено едно общо най- тежко наказание, шест месеца пробация, за извършени престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК) и по НОХД №334/2018 на РС- Видин (по което отново с влязла в сила присъда му е наложено едно общо най- тежко наказание, три месеца лишаване от свобода, за извършени престъпления по чл.343в, ал.3 НК, по чл.345, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 от НК, като изпълнението на така определеното общо наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с определяне на три годишен изпитателен срок. Тук е необходимо да се отбележи, че настоящото осъждане по НОХД №675/2020г. на РС- Видин е за деяние, извършена именно в така определения изпитателен срок по НОХД №334/2018 на РС- Видин).

От данните по делото и най- вече от представената справка от 29.07.2022г., издадена от затвора- гр.Враца е видно, че безспорно е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Осъденият В.П. е постъпил в затвора- гр.Враца на 18.06.2021г., а началото на наказанието се счита от 16.06.2021г., като по отношение на него е зачетен и предварителен арест за срок от 7 /седем/ месеца и 13 /тринадесет/ дни. Лишеният от свобода В.П. е изтърпял фактически една втора от наложеното му наказание, а именно: към 29.07.2022г. осъденият е изтърпял ефективно 1 /една/ година, 1 /един/ месец и 13 /тринадесет/ дни, а след цитираното по-горе приспадане и след зачитане на положен труд - 1 /една/ година, 10 /десет/ месеца и 20 /двадесет/ дни, като неизтърпеният остатък към датата на произнасяне на първия съд е бил 1 (един) месец и 10 (десет) дни. С гореспоменатата присъда №333/20.10.2020г. по НОХД №675/20г. РС- Видин е определил настоящото наказание да се търпи при първоначален строг режим, който към 2 настоящия момент е заменен на общ (съгласно заповед №Л-436/15.02.2022г. на началника на затвора- гр.Враца).

От друга страна, другата кумулативно изиксуема предпоставка, визирана в чл.70, ал.1 от НК изисква и наличието на доказателства за поправянето на л.св. В.П.. Приложените по делото доказателствата не сочат необратим процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани еднопосочно. Първоинстанционният съд е изградил своите изводи, след внимателна преценка на данните, съдържащи се в приложените по делото материали, сред коитодоклад от 12.07.2022г. на ИСДВР и становище от 15.07.2022г. на началника на затворагр.Враца, изготвени по повод подадената молба за УПО, а също и данните, обективирани в плана /препланиране/ на присъдата от 06.07.2022г., в първоначалния доклад от 30.06.2021г. на ИСДВР, в експресно психологическо заключение от 29.06.2021г., както и от всички останали материали по делото.

Настоящият състав на САС се солидаризира напълно с виждането на първостепенния съд, че от цялостното поведение на г-н В.П. в условията на пенитенциарните заведения, както и от данните, обективирани в горецитираните документи, е налице започнат поправителен процес при осъдения, като същият е участвал в трудови дейности по чл.80 от ЗИНЗС, в изпълнение на плана на присъдата е посещавал образователни и религиозни курсове (посочени подробно в атакуваното определение), демонстрира изискуемото в местата за лишаване от свобода примерно поведение спрямо служителите на пенитенциарната администрация и останалите лишени от свобода. Тук е необходимо да бъде уточнено, че полагането на доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС не представлява някакво изключително положително поведение, а демонстрира начало на положителна личностна промяна на лишения от свобода и освен това е от полза и за самия В.П., тъй като е свързано със зачитане на работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Същевременно е констатирано още, че за престоя му до настоящия момент л.св.В.П. не е наказван дисциплинарно, като също е бил поощряван и с награда „писмена похвала“ (видно от заповед №Л-65/06.01.2022г. на началника на ЗОЗТ- ***), а със заповед №1545/ 02.07.2021г. на началника на затвора- гр.Враца е преместен от корпуса на затвора в ЗОЗТ „***“.

От друга страна, съобразно данните в гореспоменатите документи и становища, представени от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с провеждането на корекционната работа и които имат непосредствени възприятия от поведението на осъденото лице, е установено по делото, че след извършено редуциране от първоначалните 38т., актуалната оценка на риска от рецидив е 30т. (в ниския диапазон), но рискът от сериозни вреди за обществото е среден, с оглед криминалното минало на осъденото лице и характера на настоящото правонарушение. По отношение на зоните с дефицити е констатирано следното: „отношение към правонарушението“ – слабо критичен към криминалното си поведение, смята, че присъдата е завишена и несправедлива; „умения за мислене“ – не разпознава факторите и причините, довели до отклоняващо поведение, повтаря допускани в миналото грешки; Като приети цели в плана за присъдата е заложено3 формиране на известна самокритичност и осъзнаване на нанесените вреди; анализ на причините, довели до правонарушението; формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията; формиране на основни умения за справяне с житейски ситуации. Гореописаното неслучайно е заложено като цел и в препланирания план на присъдата, тъй като криминалното минало на В.П. обективира налична склонност у същия да извършва престъпления против личността на гражданите, която при това е съпроводена с едно безкритично отношение към собственото му обществено укоримо поведение (последната констатация се подкрепя както от експертните доклади на ИСДВР, така и от експресното психологическо заключение от 29.06.2021г.). Освен това в експертните доклади на ИСДВР е установено също, че осъденото лице частично разпознава проблемите си и не осъзнава напълно своите дефицити. В този смисъл и въззивният съд в настоящия му състав се солидаризира както с контролираната инстанция, така и с изводите на служителите от пенитенциарната администрация, че при л.св.В.П. е необходимо да завърши корекционно- поправителното въздействие по отношение на нагласите за развиване на известна самокритичност и субективно осъзнаване на вината. Вярно е, че актуалната стойност на риска от рецидив на престъпно поведение е ниско - 30т., но рискът от сериозни вреди за обществото е определен като среден. Престоят на осъдения в затвора има за основна цел постигане на определени резултати в мисленето и поведението му, а поведението на осъдения В.П., изразяващо се в спазване на определения ред и режимни ограничения и във възползване от определени благоприятни за него възможности, не съдържа данни за простъпки, но не съдържа и данни за осезаемо поправяне. Поради това не следва времето му за престой в затвора да се скъсява допълнително. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че осъденото лице към настоящия момент изтърпява наложеното му наказание в „закрит“ тип пенитенциарно заведение, от което следва, че спрямо В.П. не е реализирана прогресивната система за плавно преминаване от по- строги към по- облекчени условия на надзор и охрана, т.е. целите и задачите на прогресивната пенитенциарна система не са изпълнени докрай.

Посочените данни потвърждават, че е правилно виждането на ОС- Враца, че корекционната работа с л.св.В.П. следва да продължи и през неизтърпения остатък от наложеното му наказание в условията на пенитенциарното заведение, които остатък, въпреки че не е голям позволява продължаване на корекционната работа до цялостното изтърпяване на наказанието, с оглед постигане на заложеното в плана за присъдата и на целите по чл.36 от НК.

Казано обобщено и въззивният съд приема, че може да бъде направен обоснован извод, че при л.св.В.П. е започнал процес на поправяне, но не и до степен, която да обезсмисли понататъшното изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Както беше отбелязано по- горе, това, че л.св.В.П. принципно проявява дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се спазват там, не означава, че осъденият се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по- 4 нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като корекция, защото дължимото поведение в затвора, участието в трудови, образователни, спортни и културно- масови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да са правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до бонус под формата на предсрочно освобождаване. За да бъде приложен института на условното предсрочно освобождаване, следва по един категоричен начин да бъде установено едно изключително положително и примерно поведение, надхвърлящо обичайно дължимото в местата за лишаване от свобода, което да се отличава от всички останали случаи на изпълнение на режимните изисквания, което в настоящия случай не е налице.