Решение № 898 от 10.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Пазарджик, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220100243 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. П. П. от гр. П. срещу "Сити Кеш" ООД - гр. София признаване за установено, че клаузата в договор за потребителски кредит № 528607 от 25.05.2021 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради заобикаляне на установената в чл. 19, ал.

4 от ЗПК забрана да се надвишава определен размер на ГПР; поради противоречие с добрите нрави - неустойката излиза извън присъщите и функции и нарушава основни принципи за справедливост и добросъвестност; поради нарушаване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК; поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Отделно се излагат доводи, че целият договор е нищожен, а с това и клаузата като част от него - нарушава чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като съзнателно погрешното посочване на ГПР и непосочването на компонентите, които са част от него, представлява цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор. Иска се и осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 10 лв., частично от 100 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, заедно със законната лихва.

Направените искания за обявяване на недействителност на различни основания представляват обективно съединени искове на различни основания - чл. 19, ал. 5 от ЗПК, чл.

26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл.

33, ал. 2 от ЗПК, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а осъдителният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Иска де задължаване на ответника да представи цялата преписка по сключването на договора за кредит, както и изслушване на вещо лице, което да даде отговор за действителния размер на годишния 1 лихвен процент, като се включи в него предвидената неустойка. Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. Излага съображения за неговото съответствие с чл. 11, т. 10 от ЗПК - няма изискване да се посочи в договора математическият алгоритъм за изчисляване на ГПР - той така или иначе е една от общо двe математически формули и не може да бъде друг. Счита, че не следва да се включва в ГПР предвидената неустойка, тъй като тя се дължи за неизпълнение на задължение от договора, а не и при точно изпълнение и не се дължи още от самото сключване на договора. Не се отнася до процесния договор изискването да се сочи условие за прилагане на лихвения процент, тъй като той е фиксиран за целия срок на договора. Излагат се и доводи, че клаузите за договорната лихва и ГПР не са неравноправни и не са заблуждаваща търговска практика, ясно и разбираемо за средния потребител са посочени размерите на главницата, лихвата и неустойката. Неустойката не противоречи на добрите нрави, тя отразява риска за кредитора, а предоставянето на обезпечение зависи изцяло от потребителя - ако той е бил наясно, че не може да предостави обезпечение, той е договарял недобросъвестно, поемайки такова задължение.

В хода на делото страните поддържат становищата си. Ответникът излага доводи за недължимост на пълния размер на разноските - съобразно практиката на СЕС и ВКС не е нужно във всички случаи да се съобразяват минимумите по Наредба 1 на ВАдвС, исковата молба по делото и всеки следващ документ, подаден от ищцовата страна, е еднотипен с всички останали документи, подадени по всички останали производства, образувани по аналогични искове в цялата страна, не са провеждани разпити на свидетели или по-сложни експертизи и адвокатът не се е явявал нито веднъж в съдебно заседание.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 25.05.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който "Сити Кеш" ООД предоставя на С. П. сумата 900 лв., която тя трябва да върне с възнаградителна лихва в размер 40,05% годишно и ГПР 47,77%, на 10 месечни вноски, от които 3 по 30,04 лв. и 7 по 146,30 лв., или общо 1114,22 лв., при обезпечение поръчител или банкова гаранция. Чл. 6 от договора урежда условията, на които трябва да отговаря обезпечението, а чл. 8 предвижда заплащане на неустойка в размер 1005,78 лв., платима разсрочено заедно с месечните вноски.

Ищцата е заплатила по договора, според представената от ответника справка за плащанията, 2120 лв., отчетени от кредитора като погасяващи главница от 900 лв., лихва от 214,22 лв. и неустойка от 1005,78 лв.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

В съдебната практика няма разногласие по въпроса, че уговорки в договори за потребителски кредит за дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение, подобни на съдържащата се в настоящия договор, са нищожни, тъй като целят заобикаляне на ограничението за годишния процент на разходите, съдържащо се в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Не само краткият срок и оттам - практическата неизпълнимост на изискването са аргумент в полза на прикритата цел, но и нещо повече - дори при принципно 2 изпълними параметри на изискването би се оказало, че един необезпечен кредит (ако обезпечение все пак не бъде дадено) практически би имал ГПР, по-висок от ограничението.

Това ограничение обаче се отнася еднакво и за необезпечените кредити. Може да се приеме, че уговорката противоречи и на добрите нрави - не отговаря на тези нрави прикриването на лихва под формата на друго, нито поставянето на почти неизпълнимо условие, чието неизпълнение се санкционира със сума, надвишаваща главницата по кредита. Ако може да се приеме, че уговорената в чл. 11 сума представлява неустойка за неизпълнение на задължение, тя би влизала в противоречие и с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Доколкото съдът счита, че в действителност не става дума за неустойка, а за прикрит редовен разход по кредита, то в конкретния случай чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП по-скоро не е приложим, но останалите две противоречия с императивни норми и с добрите нрави са достатъчни за обосноваване на нейната нищожност.

Колкото до довода за нищожност на целия договор и оттам - на клаузата за неустойка като част от него, приетото относно недействителността на уговорката наистина поставя въпроса за действителността на целия договор във връзка с нормата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която е недействителен един договор за потребителски кредит, който не спазва изискването в частност на на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.е. не съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В тези случаи, какъвто е и настоящият, договорите за кредит съдържат посочване на годишен процент на разходите и обща дължима сума, като в тях не е включена неустойката по заобикалящата закона клауза. Ако се приеме, че е нищожна само тази клауза, договорът би съдържал ГПР и обща сума, отговарящи на действително уговореното, но без нищожната клауза. Преобладаващата част от съдебната практика обаче приема, че несъответствието на посочените в договора ГПР и обща дължима сума с фактически уговорените, така, както са уговорени първоначално, независимо от недействителността на отделни уговорки, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и води до недействителност на целия договор за кредит, т.е. според приетото в тази съдебна практика е налице и това основание за недействителност на уговорката.

Следва, че искът е основателен, а разноските следва да се разпределят като за изцяло уважен иск за прогласяване на нищожност, независимо, че съдът счита, че едно от кумулативно посочените основания за това не е налице.

Основателни са обаче според този състав на съда доводите за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение поради незадължителното съобразяване с минимумите по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и наличието на голям брой еднотипни дела, водени от този адвокат и тази ищца като негов доверител, а и от други лица, който брой и еднотипност намалява сложността на делото много под типичната.

Без значение според съда е обстоятелството, че адвокатът представлява ищцата безплатно, дори тя да има средства да му заплати, но по реда на чл. 38 от ЗА следва да се присъди намалено под минималния размер възнаграждение, което съдът определя на 250 лв. по иска за прогласяване на нищожност на клаузата от договора и 100 лв. по иска за връщане на платеното, или общо 350 лв.

3

Поради изоженото съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на страните по делото, че клаузата за неустойка в чл.

8 от договор за потребителски кредит № 528607 към искане № 0587025, сключен на 25.05.2021 г. между ищцата С. П. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. "********" 30, ет. 2, ап.

3, и ответника "Сити Кеш" ООД - гр. София, ул. "Славянска" 29, ет. 7, ЕИК 202531869, е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД - противоречие с добрите нрави, като отхвърля иска за прогласяване на нищожност още и на основание противоречие с чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.

Осъжда Сити Кеш" ООД да заплати на С. П. П. сумата 10 лв., частично от 100 лв., представляваща платена без основание неустойка по недействителната клауза, заедно със законната лихва, считано от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането.

Осъжда Сити Кеш" ООД да заплати на Адвокатско дружество "Д. М." - гр. София, ЕИК 177492004, адвокатско възнаграждение в общ размер 350 лв.

Осъжда Сити Кеш" ООД да заплати на С. П. П. сумата 300 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4