Решение № 57 от 10.02.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр.Н., 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.И.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100703 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Н., местност „А.“, представлявана от П. П., против П.Л.Ф.Р. роден на ............. г., поданик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, БУЛСТАТ .............., с адрес: гр. Н., местност „А.“, вак.к-с „...............“, вх. 1, ет. 4, ап. ..., с идентификатор ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на два броя самостоятелни обекти в етажната собственост, а именно: самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се във вх. 1, ет. 4, ап. ..., и самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се във вход 1, ет. 4, ап. ..., придобити по силата на Нотариален акт № ..., том IX, рег. № ...., дело № ..../22.06.2005 г. на нотариус ................ с рег. № ... на НК и на Нотариален акт № ..., том IX, рег. № ...., дело № ..../22.06.2005 г. на нотариус ................ с рег. № ... на НК. На 25.04.2011 г. било проведено общо събрание на етажната собственост, което избрало Управителен съвет в състав П. С. С., Надежда П. Н. и Н.А.О. с мандат от 5 години и приело решение размерът на годишната такса за поддръжка на общите части, дължима от собствениците на всеки самостоятелен обект в сградата, да бъде в размер на 350 евро, както и 100 евро за Фонд „Ремонт и обновление“, платими еднократно най-късно до текущата година. Сочи се, че видно от протокол от общо събрание от 07.07.2016г., ответникът присъствал и гласувал „за“ по всички въпроси от дневния ред. По т. 3 от дневния ред общото събрание взело решение годишната такса поддръжка да остане 350 евро и 100 евро за Фонд „Ремонт и обновяване“. По т. 4 от дневния ред бил определен срок за внасянето им- до 30.06. всяка година за текущата година. Това решение било валидно до провеждане на следващо общо събрание и евентуална промяна в размера на вноската, като се твърди, че друго последващо събрание не е било провеждано. Навежда се, че на основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не е била поискана отмяна на взетите решения на проведеното общо събрание, поради което 1 същите са влезли в сила и представляват валидно основание за търсене на приетите с решения на общото събрание суми от неплатилите собственици. Претендира се ответника да заплати на етажната собственост сумата в общ размер на 7040.96 лева, от които 5476.32 лева, представляваща неплатена годишна такса поддръжка на общите части, и 1564.64 лева, представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновление“ за периода 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на настоящото производство до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху общата главница в размер общо на 1071,38 лева за процесните периоди до 30.06.2022г.

В срокът по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения представител на ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се изцяло исковете по основание и размер. Навеждат се доводи за липса на взети решения на процесното общо събрание на етажната собственост, като се посочва, че общо събрание изобщо не е било провеждано. Развиват се съображения в тази насока. Твърди се, че в решението на общото събрание на етажната собственост не е определен период, за който следва да се дължи годишна поддръжка. Излагат се доводи за неоснователност на претендираните суми за Фонд „Ремонт и обновяване“. Навежда се възражение за неизпълнение на насрещното задължение на етажната собственост за осъществяване на поддръжка и управление на общите части на етажната собственост. Прави се възражение за недължимост на претендираните такси за управление и поддръжка на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Оспорва се предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендираните суми за мораторна лихва, като се считат същите за недължими по основание и размер. С тези доводи се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том IX, рег. № ...., дело № ..../2005 г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том IX, рег. № ...., дело № ..../2005 г. на нотариус ................, вписан под № ... на НК, с район на действие Районен съд- Н., се установява, че на 22.06.2005 г. ответника е придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № ..., находящ се в гр. Н., местност „А.“, УПИ-VIII, кв. 1, ет. 4, с площ от 50.20 кв.м., ведно с полагащите се общи части от жилищната сграда и съответните части от правото на строеж върху мястото, както и върху самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № ..., находящ се в гр. Н., местност „А.“, УПИ-VIII, кв. 1, ет. 4, с площ от 56.30 кв.м., ведно с полагащите се общи части от жилищната сграда и съответните части от правото на строеж.

По делото е представено удостоверение с изх. № 94-00-1176#1 от 08.07.2011 г., издадено от Община Н., видно от което процесната етажна собственост е вписана в регистъра на сградите в режим на етажна собственост, с форма на управление Общо събрание, проведено на 25.04.2011 г. с избрани Председател на Управителния съвет П.

С. П. и членове Надежда П. Н., Н.О., с мандат от пет години. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от представеното Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

2

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Ищецът основава претенцията си на взети решения на проведено Общо събрание на ЕС, като в подкрепа на твърденията си представя изписан на ръка документ, носещ заглавието „Общо събрание на собствениците на апартаменти на комплекс Бял дом- Н., А., идентификатор на сграда № ***“. Така представеният документ съдът намира, че не може да се приеме, че съставлява протокол от проведено общо събрание, още по- малко че обективира взети решения.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗУЕС, за провеждането на общото събрание се води протокол. Протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия. Протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Ал.6 предвижда, че протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише протоколът се отбелязва в него.

В така представеният ръчно изписан документ липсват основни реквизити, за да се приеме, че същия съставлява протокол от проведено събрание. В него не е посочено къде се намира въпросната ЕС, къде е проведено събранието, кой е водил събранието, кой е присъствал на него и как е гласувал, кой е избран за председател и протоколчик, какъв е бил дневния ред на събранието, имало ли необходимия кворум, в колко часа е проведено, имало ли е покана за свикването му. Липсват подписи на председател на събранието и протоколчик. Накрая на втората страница са положени 12 подписа, като не става ясно нито на кого са, нито в каква връзка и в какво качество са положени.

Нормите на чл.16, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС са императивни, като изискуемите реквизити на протокола са заложени в закона с оглед неговата доказателствена сила.

Само при наличието на соченото съдържание протокола съставлява свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения.

В случая, както бе посочено по- горе, така представеният документ съдът намира, че не следва да се приема, като годно доказателство, обосноваващо извода за валидно взети решения на общо събрание на етажната собственост. По изложените погоре причини се въвежда съмнение, че въобще е провеждано такова събрание, в какъвто смисъл са направените от страна на ответника оспорвания. Действително по делото няма данни решенията /ако се приеме, че такива са взети/ да са били оспорени по реда на чл.40 ЗУЕС, но следва да се отбележи, че от страна на ищеца не са представени дори доказателства, че въобще е съобщено по предвидения в ЗУЕС ред на собствениците, че протокола е бил изготвен, съответно не може да се приеме с категоричност, че е започнал да тече както срока по чл.16, ал.7 ЗУЕС, така и този по чл.40 от същия закон. В този смисъл не следва да бъде споделено становището на ищеца, че са налице влезли в сила решения на общо събрание.

3

Независимо от горното, дори и да се приеме, че все пак въпросният документ съставлява протокол от проведено общо събрание, то същият е неясен. Липсват отразени в него данни относно това кой е взел въпросните решения, в какво се изразява сочената „годишна поддръжка“- на какво и от кого е дължима, сумата от 100 евро за обновление и реконструкция на какво е и от кого е дължима. По този начин не става ясно и защо ищеца приема, че именно едно такова решение по т.3 вменява задължение на ответника да заплаща сочените суми.

С оглед на така изложеното и предвид липсата на годни доказателства, обосноваващи тезата на ищеца за дължимост от ответника на търсените суми, претенциите следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажна собственост на сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Н., местност „А.“, представлявана от П. П., за осъждане на П.Л.Ф.Р. роден на ............. г., поданик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, БУЛСТАТ .............., с адрес: гр. Н., местност „А.“, вак.к-с „...............“, вх. 1, ет. 4, ап. ..., с идентификатор ***, да заплати сумата общо в размер на 7040.96 лв., представляваща сбор от дължими вноски към етажната собственост за периода от 2019 г. до 2022 г., както следва: 5476.32 лв.- годишни разходи за управление и поддръжка на общите части, и 1564.64 лв.- годишни вноски за фонд „Ремонт и обновление“, дължими за апартамент № ... с идентификатор *** и за апартамент № ... с идентификатор ***, находящи се в гр. Н., местност „А.“, УПИ-VIII, кв. 1, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху общата главница в размер общо на 1071,38 лева за процесните периоди до 30.06.2022г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

4