Решение № 308 от 30.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Ловеч, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Административно наказателно дело № 20244310200044 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба от Д. Д. М., с ЕГН ********** от гр. *** срещу електронен фиш серия К, № ***, издаден от ОД на МВР Ловеч за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал.

4, вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 ЗДвП с наложена глоба в размер на 100,00 лв.

В жалбата се оспорва авторството на нарушението и се поддържа, че автомобила е предоставен за ползване на трето лице, за което е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

В хода на производството жалбоподателят не участва лично, а в ангажирано по делото становище процесуалния му представител поддържа възраженията, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата не участва чрез свой представител и не излага становище по основателността й.

Районна прокуратура не участва чрез свой представител и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице (санкционирания субект) срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (електронния фиш) и в срок.

Препис от фиша е връчен срещу разписка на жалбоподателя на 04.12.2023 г. В срока за обжалване М. е подала декларация по чл. 185, ал. 5 ЗДвП, в която е посочила лицето, на което е предоставила за ползване автомобила, с който е изрършено нарушението и е ангажирала доказателства за правоспособността му да управлява МПС. По искането за анулиране е постановен отказ, видно от поставен печат върху декларацията и отбелязването за липса на адрес. На 28.12.2023 г. на жалбоподателя е връчен отказ за анулиране на издадения електронен фиш. На 09.01.2024 г. М. е подала 1 жалба против електронния фиш в ОД на МВР Ловеч.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че към датата на подаване на жалбата (09.01.2024 г.) срокът за обжалване, разписан в разпоредбата на чл.

189, ал. 8 ЗДвП (в редакцията й от 2023 г.) не е изтекъл, което е основание да се приеме, че тя е подадена своевременно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2023 г., в 12:27 часа, по първокласен път 1-4, км. 65+700 (землището на с. Малиново), стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътно транспортни нарушения SITRAFFIC LYNX, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, е заснела лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, движещ се със скорост от 83 км./ч., измерена с техническото средство, при максимално разрешена скорост за конкретния пътен участък от 60 км./ч., ограничена с пътен знак В26, при отчетен толеранс от 3 км./ч. или 3 %.

В приложена снимка към електронния фиш е посочено мястото на заснемане на нарушението (ПП I-4 км. 65), отчетената скорост (86 км./ч.), датата на заснемане (30.09.2023 г. в 12:27:58), ограничението на скоростта 60 км./ч., идентификационния номер на уреда (107С499А01080023).

Стационарната видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътно транспортни нарушения SITRAFFIC, с идентификационен номер 107С499А01080023 е от одобрен тип и е преминала периодична проверка, което се установява от приетите удостоверение № 09.10.4823 на Българския институт по метрология и протокол от проверка № 106-СГ-ИСИС/21.07.0223 г. на Българския институт по метрология.

Съгласно информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч, пътя „София-Варна“, в участък с дължина от 24,546 км., от километър 45,286 до 69,832 се обслужва от община Ловеч, обл.

Ловеч и е път от първи клас.

Според схема на републикански път I-4, от километър 65+250 до км.

66+350, в същия пътен участък е установено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В26 - в отсечка от километър 65+513 (пътен знак В26 по посока на движение към гр. Варна) до км. 65+903 (пътен знак В26 по посока на движение към гр. София). От същата схема е видно, че в конкретния пътен участък, в отсечка от километър 65+460 (с пътен знак Е24 по посока на движение към гр. Варна) до км. 66+326 (пътен знак Е24 по посока на движение към гр. София), се осъществява контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарна камера, чието местоположение е означено в тази отсечка.

В декларация за предоставяне на информация по нарушение във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП М. е декларирал, че на 24.09.2023 г., 21,40 ч. е предоставил на Д. Ю. М., украински гражданин от Днепропетровск, който притежава свидетелство за управление на МПС кат. В, превозно средство с регистрационен номер ***, което й е върнато на 06.11.2023 г. в 16:30 часа и на 30.09.2023 г., 12:27 часа то (превозното средство) е било във владение на М.. Към декларацията е приложно копие от паспорт и от на свидетелства за управление на МПС, издадени на името на Д. М.. Според 2 свидетелството да управление на МПС то е за кат. В, издадено на 04.12.2020 г.

Фактическата обстановка съдът установява на база приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, които кредитира изцяло, тъй като те са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й към 2023 г., при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Цитираната разпоредба определя какви данни следва да се съдържа електронния фиш: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Съдът прима, че за установеното нарушение с АТСС са налице основание за санкциониране с електронен фиш, а издадения има предписаното от закона съдържание, вкл. описание на изпълнителното деяние и мястото на извършване на нарушението.

В конкретния пътен участък е имало ограничаване на скоростта до 60 км./ч. с пътен знак, а АТСС попада в участъка с такова ограничение.

Наличието на конкретното ограничение на скоростта за движение с пътен знак В26, както и местоположението на АТСС в обхвата на това ограничение, се установяват от схемата на републикански път I-4, от километър 65+250 до км.

66+350. В описателната част на електронния фиш са означени ясно и несъмнено времето и мястото на извършване на нарушението (на 30.09.2023 3 г., в 12:27 часа, по първокласен път 1-4, км. 65+700, землището на с.

Малиново), лекият автомобил (марка „БМВ Х3“, с рег. № ***) и скоростта на движението му (83 км/ч, с отчетен толеранс от 3 км./ч.) в участъка от пътя с установено ограничение на скоростта (60 км/ч), както и начина на въвеждане на ограничението (с пътен знак В26). В електронния фиш е дадена точна правна квалификация чрез посочване на нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, с оглед на това, че в конкретния пътен участък с пътен знак (В26) е установено ограничение на скоростта, различна от предвидената максимално разрешена такава извън населено място за конкретната категория превозно средство (В1) – 90 км/ч (чл. 21, ал. 1 ЗДвП).

Нарушението е заснето с АТСС, което е от одобрен тип и е преминало метрологична проверка.

Отразените данни от снимката за превозното средство, с което е извършено нарушението, са несъмнени и на тях съответстват тези, от електронния фиш. Оспореният електронен фиш съдържа данни относно установена скорост 83 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % (според ангажирана снимка скоростта е 86 км./ч), при ограничение от 60 км./ч.

Електронният фиш е издаден на името на собственика на превозното средство, съгласно данните за първоначалната му регистрация. Той е подал декларация, в която е посочил, което е лицето, на което на посочения във фиша ден и час е предоставил ползването на автомобила и доказателства, че това лице е имало правоспособност да го управлява.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП (в редакцията й към 2023 г.) дава възможност на собственика на МПС-то, с което е извършено нарушението, в 14-дневен срок от получаване на фиша да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Целта на разпоредбата, даваща възможност за деклариране кой е действителния извършител на нарушението, е санкцията, предвидена в закона, да бъде наложена на лицето, което е извършило нарушението. Не е конкретизирано какви точно данни следва да се предоставят, но те следва да са такива, че да позволяват индивидуализацията на лицето. Това обичайно са неговите име и ЕГН или дата на раждане. Адресът не е трайна характеристика на личността. Постоянен адрес, както е посочено в бланката на декларацията, имат само българските граждани и тези, които имат статут на постоянно пребиващи в страната. В случая автомобила е предоставено на украински гражданин, която няма постоянен адрес. В бланката жалбоподателката е посочила населеното място, в което той живее, съгласно документа му за самоличност, издаден от държавата му по произход. Към декларацията е ангажирано копие от него и от свидетелството за правоуправление. Това са данните, с които М. разполага и тях е предоставила. Не може да се сподели формалистичния подход на наказващия орган да изисква от М. да представи конкретен адрес на лицето, но което е предоставила автомобила, при условие, че той е чужд гражданин и няма задължение за такъв в страната.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че ангажираните 4 доказателства опровергават направени от наказващия орган извод в електронния фиш относно авторството на нарушението. Към отговорност не е привлечен извършителя на нарушението, за което доказателства са ангажирани в рамките на съдебното производството.

Изводът относно авторството на деянието е основание да се приеме, че оспорения електронен фиш е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

С оглед изхода на делото и отмяна на електронния фиш, след да се разгледа и искането за присъждане на разноските за адвокатска защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН е допустимо присъждането на разноски, като правилата за отмяна на НП следва да се прилагат по аналогия и за отмяна на електронен фиш. По делото е представена договор за правна защита и съдействие. В него е договорено заплащането на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500,00 лв., равняващи се на 255,65 евро. В договора е обективирана и разписка за заплащането на договорената сума. При съобразяване на изложеното, вкл. изхода от спора, разноските следва да се възложат за заплащане в тежест на ОД на МВР Ловеч.

Разпечатката съдържа 44 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ecb051d-c3a0-420b-861d-357b01f39ac7