Решение № 144 от 16.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 16.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330104967 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Община Калояново, ЕИК 000471340 против „Еко стил“ ООД, ЕИК 115337526, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 8 ЗАЗ и чл.

86 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за аренда на общинска земя от 25.11.2002 г. за срок от 25 г. с ЕТ „Н.– И. Г.“, ЕИК ..., чийто правоприемник е ответникът, закупил търговското предприятие. Въпреки ползване на земите – 33,657 дка в землището на с.

И.В., дължимото арендно плащане - три вноски от по 284 лева, за стоп. години 2017/2018 г; 2018/2019 г. и 2019/2020 г. не било извършено. Договорът бил прекратен едностранно поради неизпълнение с вписано заявление в СВ – Пловдив през 2020 г.

Претендира се за присъждане на сумата от общо 852 лева, ведно с обезщетение за забава от 213,47 лева за периода 30.09.2018 г. – 19.03.2021 г., както и законна лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 8 ЗАЗ:

За основателност на иска, ищецът следва да докаже сключен и вписан договор за аренда с твърдения предмет и посочените параметри; изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна; факта на предаване на съответните земеделски земи в землището на с. И. В. с площ от общо 33,657 дка за ползване за уговорения период /стопанска година/; постигнато съгласие за дължима арендна цена в сочения размер, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като докаже и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, каквито не се твърдят, а при установяване наличието на дълг, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

От представения договор за аренда на земеделска земя от 25.11.2002 г. /л.4-6/ се установява, че между ищеца и И. Д., в качеството й на ЕТ с фирма „Н.-И. Г.“, е възникнало твърдяното правоотношение, като са предоставени под аренда описаните зз за срок от 25 години, срещу арендно плащане от 284 лева, платимо в срок до 30.09 на всяка календарна година.

С договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 07.11.2008 г. ответното дружество е закупило правото на собственост спрямо ЕТ„Н.-И. Г.“, при което се явява правоприемник на правата и задълженията по договора за аренда.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника, със заявление, вписано в АВ – Пловдив /л.25-26/ договорът е прекратен, за което ответникът е уведомен.

Събрани са гласни док. средства, чрез разпит на св. Й. Н. /служител при ищеца/, която потвърждава наличието на правоотношението с ответника и фактите на предаване и ползване на процесните зз за исковия период, в която връзка били получавани и субсидии, но арендните плащания не били извършени, въпреки настъпилия падеж и изпратени покани.

Съдът кредитира показанията на св., вкл. като съобрази чл. 172 ГПК, т.к. са ясни, последователни, непротиворечиви и логични.

При така събраните доказателства, съдът приема главния иск за доказан по основание и размер. Правоотношението е било действащо, ответникът реално е ползвал земите, като не ангажира доказателства за плащане на арендните вноски, конкретно посочени в договора, при лежаща върху него док. тежест. Ищецът установи всички елементи от ФС на претенцията си, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, при което искът следва да бъде уважен изцяло. Възраженията на ответника са бланкови и не са 2 подкрепени с доказателства, при което същият дължи плащане на търсените три арендни вноски за стоп. години, в размер на исковата сума. Тя следва да се присъди ведно със законната лихва като последица.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.

Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг. Падежът за плащане е определен – 30.09 на съответната кал. година, като погасяване не се установява, поради което на осн. чл. 86 ЗЗД се дължи обезщетение за забава. Съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД – ответникът е изпаднал в забава след изтичането на уговорения срок, т.е. лихва се дължи от 01.10.2018 г. до 18.03.2021 г. вкл. /деня преди постъпване на ИМ в съда, док. от 19.03.2021 г. се присъжда законна лихва, а вземанията не могат да се дублират/, която възлиза на сумата от 213 лева, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез онлайн калкулатор. До този размер и за посочения период искът е основателен и доказан, а за разликата и двата дни следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по ч. 80 ГПК и док. за плащане на: 100 лева – ДТ и 350 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. По съразмерност се дължат 449,80 лева.

Ответникът не е представил док. за разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Еко-Стил“ ООД, ЕИК 115337526, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Славянска“ № 89, ет.3, ап. 5 да плати на Община Калояново, Булстат 000471340, с адрес: село Калояново, пл. „Възраждане“ № 6, следните суми: 852 лева /осемстотин петдесет и два лева/ - главница, представляваща сбор от дължими арендни вноски за стопански години 2017/2018 г; 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за аренда на общинска земеделска земя от 25.11.2002 г.; 213 лева /двеста и тринадесет лева/ – обезщетение за забава за периода 01.10.2018 г. 18.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда - 19.03.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 449,80 лева /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен от 213,47 3 лева и за датите от периода 30.09.2018 г. и 19.03.2021 г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.40/:

..........................................................................или в брой в касата на Община Калояново

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4