Решение № 619 от 15.06.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1799/2023
- Вид
- Решение № 619
- Подписан
- 15.06.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Мария Емилова Антова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.1-19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 619 гр. Кюстендил, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520101799 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. И. К. за заплащане на следните суми: сумата от 1020,86 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023г. , до окончателното изплащане на вземането; сумата от 134,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.08.2022г. ; сумата от 29,39 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023г. , до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 9,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 16.08.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия 1 за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.
Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва претенцията за мораторна лихва и развива подробни съображения в насока, че не е изпаднал в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Моли съдът да не допуска експертизи, тъй като не оспорва обстоятелствата, за чието доказване се искат. Претендира разноски.
С молба от 05.03.2024г. третото лице –помагач „Нелбо“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете , ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и 2 размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл.150, ал.1 и ал.3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Договор за продажба на недвижим имотчастна общинска собственост от 21.11.2005г. се установява, че ответникът П.
И. К. е придобил правото на собственост върху апартамент № 128, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 632, вх. Б, ет. 13, а от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.07.2022г. се установява, че П.
И. К. е продал имота на трето лице на така посочената дата. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди е бил ответникът като собственик на топлоснабдения имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в 3 която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а единствено един водомер за топла вода. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/ е начислена въз основа на реален отчет на водомера за периодите от м.05.2018г. до м.04.2019г. и от м.05.2019г. до м.04.2020г., за което са съставени протоколи за отчет /представени от третото лице – помагач/, като отчетените показания са нанесени правилно в индивидуалните сметки. За периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реда на чл.69, ал.2 от Наредба № Е-РД-04-1 на база един ползвател поради неосигурен достъп за отчет, за което са съставени протоколи за неосигурен достъп на първа и втора отчетна дата, подписани от домоуправителя и представител на фирмата за дялово разпределение /също представени от третото лице/. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД04-1. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер.
Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка през 2017г., 2019г. и 2021г. и съответства на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства. Релевираните от ответника възражения за липса на представени по делото строителни книжа на сградата и липса на извършено заснемане на инсталацията са 4 неоснователни, тъй като предмет на настоящото производство е доставката на топлинна енергия, а не правният статут на сградата. При наличие на доказателства за доставена, измерена и потребена в имота топлинна енергия, въпросите дали сградата е законна и дали сградната инсталация е заснета, са неотносими към задължението на потребителя за плащане на нейната стойност. Ирелевантен е и въпросът за представянето по делото на всички издадени в тази връзка първични счетоводни документи, доколкото именно доставката на топлинната енергия съставлява основание за възникване на вземането, а последната е установена по делото, освен това издаването на счетоводните документи е установено от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2021г. в имота е доставена топлинна енергия /общо за сградна инсталация и БГВ/ на стойност 1020,86 лева, какъвто е и претендираният размер.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо инженеринг“ ООД /с правоприемник „Нелбо“ АД/, като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл.36, ал.1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им 5 публикуване. От приетото експертно заключение по СТЕ се установява, че за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 29,39 лева, какъвто е и претендираният размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното: По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл.32, ал.1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл.32, ал.3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл.33, ал.4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.