Определение № 798 от 01.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 798 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500455 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.346 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. К. И., чрез пълномощник адв.Е. Е. – АК – Варна, против протоколно Определение от 13.03.2026г., постановено по Гр.д.№4253/2024г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на ищеца И. К. И. за приемане за съвместно разглеждане на сметна претенция против ответника Д Г Н за неоснователно обгатяване, като неоснователно, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че при предявяване на искания по сметки съдът е задължен да се произнесе относно тяхната допустимост, а не относно тяхната основателност, като жалбоподателят счита, че сметната му претенция е допустима, доколкото е предявена в първото по делото СЗ след допускане на делбата. Сочи се, че непосочването на конкретна цена на претенцията при предявяването й не я прави неоснователна, а нередовна. Оспорва като необоснован и незаконосъобразен извода на РС за неоснователност на искането на ищеца за приемане за съвместно разглеждане в делбата на сметна претенция против ответника, т.к. сметната претенция касаела други имоти, извън делбените. Позовава се, че съделителят, в чието фактическо владение и ползване са били вещи от наследството преди разпиляването им, е длъжен да даде сметка за тях. Твърди, че в случая е възможно приложима и разпоредбата на чл.70 от ЗН. Посочва цена на претенцията по сметки, предявена от частния жалбоподател – ищец по делото – 7 000 евро, т.е. по 376,45 евро на декар /18,595 дка/. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови приемане за съвместно разглеждане на претенцията по сметки в делбеното производство.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна – Д Г Н, чрез назначения й на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, т.к. сметната претенция касае имоти, които не са допуснати до съдебна делба.

Съдът, след като разгледа частната жалба, запозна се с писмения отговор по жалбата, както и с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№4253/2024г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявен от И. К. И. против Д Г Н иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на съсобствени /сънаследствени/ между страните шест ниви и две широколистни гори, всички в землището на с.Момин сбор, Община Велико Търново. С влязло в сила на 1

23.01.2026г. съдебно решение №1663/03.12.2025г. по допускане на делбата, постановено по ГД №4253/2024г. на ВТРС, е уважен изцяло искът по чл.34 ал.1 ЗС, като е допуснато извършването на съдебна делба между страните по делото на делбените имоти при техни равни права от по ½ ид. част.

С Определение №154/26.01.2026г. делото е насрочено за I СЗ в делбено производство втора фаза за 13.03.2026г. от 10ч., като с писмена молба с вх.№5566/12.03.2026г. ищецът по делото И. К. И., чрез пълномощник адв.Е. – АК – Варна, е отправил към ответника предложение за сключване на съдебна спогодба, като, в случай на непостигане на спогодба, е предявил искания за сметки срещу ответника Д Г Н за осъждането й да заплати на ищеца половината от пазарната цена на поземлени имоти № и № по КВС в землището на с.Момин сбор, община Велико Търново, които не са предмет на съдебна делба по делото, за които ответницата Д Г Н сключила с И.ка С Г. и Р Й Г два предварителни договора за продажба на наследствени имоти от дати 05.04.1996г. и от 16.01.1996г., които имоти към момента на подписването на договорите и получаването на цената за тях са били общи на съделителите по настоящото дело, като ответницата е сключила предварителните договори и е получила цената на имотите, без за това да уведоми другия наследник и съсобственик И. К. И. и без да му предаде полагащата му се част от цената, като третите лица са станали собственици на имотите по сметната претенция въз основа на давностно владение, поради което ищецът претендира по реда на чл.346 ГПК и на основание чл.30 ал.3 ЗС половината от пазарната стойност на двата имота, премет на иска по чл.346 ГПК, оценени към момента на извършване на делбата.

С обжалваното протоколно Определение от 13.03.2026г., постановено по ГД №4253/2024г. по описа на ВТРС в първо СЗ след допускане на съдебна делба, първостепенният съд е оставил без уважение искането на ищеца И. К. И. за приемане за съвместно разглеждане на сметна претенция против ответника Д. Г. Н. за неоснователно обогатяване, като неоснователно. За да постанови този правораздавателен резултат РС е приел, че сметната претенция на ищеца, освен, че не е посочена конкретна цена за нея, е неоснователна най - вече поради това, че касае други имоти, различни от допуснатите до делба в настоящото съдебно производство. Прието е, че в случая не се прегражда правото на ищеца в отделно производство да предяви претенциите си за твърдяното неоснователно обогатяване от страна на ответника.

Обжалваното протоколно определение от 13.03.2026г. е постановено в първо СЗ от делба II фаза в присъствие на процесулния представител на ищеца по делото, а настоящата частна жалба е подадена по куриер на 19.03.2026г., т.е. в преклузивният срок по чл.275 ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Независимо, че ищецът по сметната претенция има правната възможност да я предяви за разглеждане в рамките на отделно исково производство, обжалваното първоинстанционно определение, с което не са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство исканията по сметки на ищеца по чл.346 ГПК, е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и като такова подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, т.к. то прегражда пътя за защита на страната – ищец пред сезираният съд и в рамките на делбеното производство – с всички допълнителни възможности в тази връзка /напр., с оглед отложеното плащане на държавни такси по претенциите по сметки, извършване на прихващане с насрещни вземания, предявени от другите страни по реда на чл.346 ГПК/, поради което настоящата частна жалба е против подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, в който смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана напр. в Определение №125/19.02.2014г. по гр.д.№740/2015г., Г.К., III г.о. на ВКС, Определение №313/08.05.2015г. по ч.гр.д.

№1820/2015г., Г.К., IV г.о. на ВКС, Определение №362/04.06.2013г. по ч.гр.д.№2119/13г., III г.о. на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК и други.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

2

На основание чл.346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

В процесният случай сметната претенция от ищеца е своевременно предявена с писмена молба преди първото заседание след допускане на делбата и като такава е в срока по чл.346 от ГПК. Нередовността на сметната претенция на ищеца, поради непосочване на цената й, отстранена с частната въззивна жалба, е основание за оставянето й от съда без движение като нередовна, а не е основание за неприемането й за съвместно разглеждане в делбеното производство.

Противно обаче на оплакванията в частната жалба, правилен и законосъобразен е решаващият извод на първоинстанционният съд за неоснователност на ищцовото искане за приемане за съвместно разглеждане на сметната претенция на ищеца против ответника по чл.346 ГПК в делбеното производство по Гр.д.№4253/2024г. по описа на РС – Велико Търново, т.к. касае други имоти, различни от допуснатите до делба в настоящото делбено производство. Произнасянето от първостепенният съд с обжалваното определение е изцяло в съответствие с разясненията, дадени с т.4 б.“а“ от Постановление №7/28.11.1973г., Пленум на ВС, съгласно което в делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, т.е. претенциите следва да се основават на вътрешните отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността, които са уредени в разпоредбите на чл.30 – чл.33 от ЗС, както и за извършени подобрения – хипотези, в които разглежданият казус не попада, т.к. сметната претенция на ищеца по делото по чл.346 ГПК, макар и да намира правното си основание в чл.30 ал.3 от ЗС, регламентиращ правото на всеки съсобственик да участва в случая в ползите на общата вещ, съразмерно с частта си, същата няма връзка с общността, предмет на съдебната делба по гр.д.№4253/2024г. по описа на ВТРС, т.к. сметната претенция касае други недвижими имоти, различни от делбените имоти, поради което и правилно на това основание, а именно, поради това, че исканията за сметки нямат връзка с общността, предмет на делбата, не са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство с обжалваното първоинстанционно протоколно определение, което, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Константна и трайна е практиката на ВКС, че във втората фаза на производството по съдебна делба е допустимо приемането на тези облигационни искания на съделителите, които са свързани със съсобствеността, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото сметната претенция на ищеца касае други недвижими имоти, различни от делбените имоти. Законът цели да се ликвидират едновременно, както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея. Поради това в делбеното производство не могат да се предявяват, а ако са предявени /какъвто е настоящият случай/, не могат да бъдат приети за разглеждане искания, свързани с други отношения между съделителите – както в случая, свързани с други отношения между съделителите, досежно други два недвижими имоти, предмет на сметната претенция, различни от делбените, поради което не е допустимо приемането на сметната претенция на ищеца в делбеното производство, т.к. няма връзка с общността, предмет на делбата, и правилно не е приета за съвместно разглеждане в делбеното производство, поради което частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена./ Така, Определение №1394/02.06.2023г. по гр.д.№1471/2023г., Г.К., II г.о. на ВКС, Определение №48/21.03.2018г. по ч.гр.д.№356/2018г., Г.К., II г.о. на ВКС, Определение №512/19.11.2010г. по ч.гр.д.

№411/2010г., Г.К./. Допустимо е съделителите да могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, каквато не е настоящата хипотеза, т.к. двата недвижими имоти, предмет на исканията по сметки на ищеца, са извън допуснатите до съдебна делба и касаят други отношения между съделителите, поради което правилно РС не е приел заявената сметна претенция на ищеца за съвместно разглеждане в делбеното производство, което обуславя неоснователност на частната жалба.

Неоснователно частният жалбоподател се позовава в частната жалба за възможна в случая приложимост на разпоредбата на чл.70 от ЗН. Съгласно чл.70 от ЗН, преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството товна, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници 3 във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно и по вид. Константна е съдебната практика на ВКС, че цитираната разпоредба на чл.70 от ЗН и уредения със същата институт на привнасянето касае уреждането на сметки между сънаследниците именно във връзка с допуснатите до делба имоти, което и пряко следва, както от самата разпоредба, така и от систематичното й място в глава пета от ЗН „Делба на наследство“, каквато не е настоящата хипотеза, т.к. с исканията по сметки ищецът цели уреждане на сметки с ответницата не във връзка с допуснатите до делба имоти в делбеното производство, поради което позоваването от частния жалбоподател на чл.70 от ЗН е неоснователно и обуславя отхвърляне на частната жалба. /Така, Определение №441/20.06.2014г. по ч.гр.д.