Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 620 от 27.11.2025, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1281/2025
Вид
Решение № 620
Подписан
27.11.2025
В сила
12.10.2026
Състав
Мирослав Руменов Саневски

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 144, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Дупница, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510101281 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

А. С. П., ЕГН: **********, и С. А. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***, са предявили срещу В. Г. З., ЕГН: **********, с адрес: гр***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Ищците твърдят, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 7, том IV, peг. № 5677, дело № 565 от 21.12.2007 г. на нотариус С.С., първият от тях-А. С. П. е признат за собственик на 1/6 идеална част от УПИ III - 994/парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер деветстотин деветдесет и четвърти/, кв. 86 /осемдесет и шест/ по регулационният план на гр. Бобошево, целият с урегулирана площ от 570 кв.м. /петстотин и седемдесет квадратни метра/, ведно с по 1/6 идеална част от построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка /гараж/ и навес.

С Нотариален акт за дарение № 16 том I, peг. № 186, дело № 14 от 20.01.2021г. на нотариус С.С. ищецът А. С. П. е дарил на дъщеря си-втората ищца С. А. П. собствената си 1/6 идеална част от УПИ III - 994, кв. 86 по регулационният план на гр. Бобошево.

Ответницата В. Г. З. е собственик на останалите 5/6 идеални части от описания недвижим имот.

С нотариална покана, отправена на 21.05.2021г. и получена от ответницата на 25.05.2021г., ищците са поискали в срок от 7 (седем) дни от получаването на поканата да им бъде предаден ключ от имота, за да имат достъп до него. При неизпълнение за предоставяне на достъп до имота, ищците са отправили искане до ответника на основание чл. 31, ал.2 от 1

ЗС да им бъде заплащано обезщетение в размер на 30.00 (тридесет) лева месечно за ползата, от която са лишени, считано от датата на писменото поискване - 01.06.2021г.

До настоящия момент ответницата не е предоставила възможност за използване на гореописаният имот и сградите от ищците, съобразно притежаваните от тях права, нито е заплащала съответно претендираното от тях месечно обезщетение.

Предвид изложеното, искат съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да им заплати сумата от 1440.00 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сума в размер на 500.00 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2021г. до 10.07.2025г.

Претендират и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който същата изразява становище, че предявеният иск е недопустим, респ. и неоснователен. Твърди, че ищците имат абсолютно свободен достъп до описания имот, като тя (ответницата) не им е създавала каквито и да било пречки за ползването му. Отделно от това прави възражение за изтекла погасителна давност за част от сумите.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а се установява и от приетите като доказателства по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 7 ,том IV , рег. № 5677, дело № 565 от 21.12.2007 г. на нотариус С.С. и Нотариален акт за дарение № 16, том I, рег. № 186, дело №14 от 20.01.2021 г. на нотариус С.С., че са съсобственици на УПИ III - 994/парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер деветстотин деветдесет и четвърти/, кв. 86 /осемдесет и шест/ по регулационният план на гр. Бобошево, целият с урегулирана площ от 570 кв.м. /петстотин и седемдесет квадратни метра/, ведно с по 1/6 идеална част от построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка /гараж/ и навес, като с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 7, том IV, peг. № 5677, дело № 565 от 21.12.2007 г. на нотариус С.С., първият ищец е признат за собственик на 1/6 идеална част от УПИ III – 994, ведно с по 1/6 идеална част от построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка /гараж/ и навес, а с Нотариален акт за дарение № 16 том I, peг. № 186, дело № 14 от 20.01.2021г. на нотариус С.С. ищецът А. С. П. е дарил на дъщеря си-втората ищца С. А. П. собствената си 1/6 идеална част от УПИ III - 994, кв. 86 по регулационният план на гр. Бобошево.

Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана, отправена на 21.05.2021г. и получена от ответницата на 25.05.2021г., ищците са поискали в срок от 7 (седем) дни от получаването на поканата да им бъде предаден ключ от имота, за да имат достъп до него. При неизпълнение за предоставяне на достъп до имота, ищците са отправили искане до ответника на основание чл. 31, ал.2 от ЗС да им бъде заплащано обезщетение в размер на 30.00 (тридесет) лева месечно за ползата, от която са лишени, считано от датата на писменото поискване - 01.06.2021г.

По делото е приета като доказателство Преписка с вх. № 2488/2025 г. по описа на РПКюстендил, ТО-гр. Дупница, образувана по жалба на С.Ж. и В. З., с оплаквания, че са подложени на тормоз от страна на А. С. П. и близките му. Тъй като не са установени данни за престъпление от общ характер, прокурорът, на основание чл. 144, ал.3 от НПК е постановил отказ да се образува досъдебно производство.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К.К.К., С.К.Б., Г.М.Х. и С. С.а Ж.-майка на ответницата В. З. и сестра на ищеца А. П..

Свидетелите К. и Б. дават показания, че А. П. не ползва процесния имот, тъй като вероятно е заключен от сестра му С.Ж.. Ищецът е собственик на съседния парцел, като 2 между двата имота има ограда. Свидетелката Б. дава показания, че оградата е построена от ищеца А. П. и съпругата му, а преди това е имало свободен достъп от неговия до процесния имот.

Свидетелят Х. дава показания, че между имота на ищеца и процесния имот е налице ограда, в която преди време имало врата и достъпът от единия до другия имот бил свободен.

Впоследствие ищецът П. построил масивна ограда, като по този начин ограничил достъпа си до процисния имот.

Нито един от тримата свидетели не дава показания ответницата да е възпрепятствала достъпа на ищците до процесния имот.

Свидетелката Ж.-майка на ответницата и сестра на ищеца П., чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и намира за обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, дава показания, че А. П. е построил оградата между собствения си имот, съседен на процесния и процесния имот. Никой не е възпрепятствал ищците да ползват процесния имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е установено правилото, че когато правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С посочената норма е предвидено да се предоставя паричен еквивалент на правото да се ползва една вещ на онзи от съсобствениците, който е лишен от възможността да я ползва, съгласно нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.

С оглед приетото Тълкувателно Решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Следователно, основателността на иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, се обуславя от установяване на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците, писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съсобственик. Обезщетение не се дължи, когато след поканата ползващият собственик е предложил на другия съсобственик да ползва вещта съобразно правата си, но той не се е възползвал, без да са създадени пречки за ползването.

Наличието на първата предпоставка – съсобственост между страните върху процесния жилищен имот е установена безспорно между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Не се установява, обаче, че е налице еднолично ползване на съсобствения имот от страна на ответницата, поради което ищецът да е лишен от ползването на собствената си идеална част.

Ищците не доказаха при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основават претенцията си: че ответницата възпрепятства свободния им достъп до имота, лишавайки ги по този начин от възможността да ползват същия, съобразно квотите си в 3 съсобствеността, както и размера на претендираното обезщетение.

От събраните по делото гласни доказателства, включително и от тези на ангажираната от ищците свидетелка Б., не се установява ответницата или нейната майка по някакъв начин да са възпрепятствали достъпа на ищците до имота, напротив-ищецът П. сам е построил оградата между собствения си парцел и процесния имот, като по този начин сам се е лишил от непосредствен достъп до дворното място и построената в него къща. Не се събраха каквито и да било доказателства ответницата да е препятствала достъпа на ищците до имота, като е заключила същия и не му е предоставила ключ. Не са събрани и каквито и да било доказателства относно размера на дължимото обезщетение.

С оглед изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на спора, право на разноски има ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 844.00 лв. за заплатеното от нея възнаграждение на упълномощения аднокат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. П., ЕГН: **********, и С. А. П., ЕГН:

**********, двамата с адрес: гр. ***, срещу В. Г. З., ЕГН: **********, с адрес: гр***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 1440.00 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева), представляваща обезщетение за лишаването им от ползване съобразно квотите им в съсобствеността на съсобствения между страните недвижим имот УПИ III – 994 /парцел трети, отреден за имот с планоснимачен номер деветстотин деветдесет и четвърти/, кв. 86 /осемдесет и шест/ по регулационният план на гр. Бобошево, целият с урегулирана площ от 570 кв.м. /петстотин и седемдесет квадратни метра/, ведно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка /гараж/ и навес, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сума в размер на 500.00 лв.

(петстотин лева), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.06.2021г. до 10.07.2025г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А. С. П., ЕГН: **********, и С. А. П., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***, да заплатят на В. Г. З., ЕГН: **********, с адрес: гр***, сторените разноски по делото в размер на 844.00 лв. (осемстотин четиридесет и четири лева) за възнаграждение на упълномощения адвокат, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4

5