Решение № 55 от 16.07.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Балчик, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно наказателно дело № 20253210200098 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Х. Н. с ЕГН********** от ***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ на МВР- Б., с което на основание чл. 178е ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че АУАН и НП били издадени въз основа на снимка, без нарушението да е установено от органите на реда.

Жалбоподателя сочи в жалбата си че автомобила е бил паркиран на специално изградено място за паркиране, като това не пречело на движението по ***, както и че тротоара бил направен по широк по тази причина, както и във вр. с изградения в близост магазин, при строежа на който било предвидено паркомясто. Този факт не бил отчетен от органите на МВР при съставяне на акта. Излага, че не била установена самоличността на водача на МПС и неговата вина. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката В. Х. Н., редовно призована, явява се лично и с адв. Р. от АК-В..

В с.з. се поддържа жалбата. Моли се НП да бъде отменено.

Адв. Р., пледира за отмяна на НП, поради допуснати процесуални нарушения при издаването му, съставяне на акта в отсъствие на 1 жалбоподателя, без да е бил надлежно призован за това, както и че при издаване на НП не е била безспорно установена самоличността на нарушителя, а именно, че жалбоподателката е паркирала на тротоара.

АНО, в с.з. редовно призован за участие не се явява, депозирано е писмено становище по жалбата, която счита за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, като е установена самоличността на нарушителя и неговата вина. В НП и АУАН било направено описание на нарушение, нарушената правна норма.

В с.з. съдът е допуснал до разпит актосъставителя, св. Р., който потвърждава констатациите по акта, както и че е съставен, във вр. с изпратен по ел.път сигнал за нарушение до ОД на МВР-Д., и въз основа на снимков материал. Потвърждава, че акта е съставен в присъствието на очевидеца на нарушението, а именно лицето, което е подало сигнала за нарушение.

Съдът, след преценка събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.11.2024 г. 17,41 часа в гр. Б., лицето Д.Д. се придвижвал по ***, установил паркиран лек автомобил с рег. № ТХ **** ТМ, като му се препятствало правото да преминава по тротоара.

Били направени 2бр. снимки и по-късно, в 18,08ч., последният подал сигнал по електронната поща до ОД на МВР Д., в който описал случилото се и изложил искане за предприемане на действия по компетентност, а именно за санкциониране по реда на ЗДвП.

Към сигнала са приложени снимки-2бр. на паркирания, лек автомобил марка "М.", с рег. № ТХ **** ТМ.

Подаденият сигнал бил повод да се образува преписка.

В хода на проверката по преписката свид. Н. Г. Р., на длъжност полицейски инспектор в РУ - Б., предприел действия по установяване на твърдяното в сигнала.

След извършена в АИС на МВР проверка било установено, че собственик на МПС с № ТХ **** ТМ бил жалбоподателката В. Х. Н.. Според казаното от св. Р. в с.з. имал право да извършва проверки в последната, но нямали практика, установеното от системата разпечатка да прилагат към преписката.

В резултат на проверката свид. Р. приел, че с поведението си жалбоподателката В. Х. Н. е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което съставил срещу нея АУАН серия АД № 33, бл.№037784/31.01.2025 г.

Като свидетел в акта бил вписал, лицето Д.И.Д., който бил очевидец.

Актът бил предявен на жалбоподателката, подписан без възражения.

2

Възражения не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, ВПД Началник на РУ на МВР-Б. издал процесното НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свид. Н. Г. Р., както и писмените доказателства и доказателствени средства: Заповед №812з1632/03.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН, писмо от Кмета на Община-Б., ведно с извадка от регулационната карта на гр. Б., както и веществени доказателства: 2 бр. снимки.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

НП е връчено на 10.04.2025г., а жалбата е депозирана чрез АНО, заведена с вх.№***г.

Съдът в рамките на служебната проверка, установи, че в административно наказателното производство, по съставяне на АУАН и издаване на НП, АНО е допуснал процесуални нарушения, водещи до отмяна на така съставените актове, т.к. са свързани с нарушения на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, както и съгл. чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Така видно от събраните и приложени по делото писмени доказателства се установи, а и от показанията на актосъставителя, че нарушителя не е бил призоваван за съставяне на АУАН, т.е. акта е бил съставен без присъствие на нарушителя.

Казаното от актосъставителя, че не бил призован за улеснение на жалбоподателката е в нарушение на императивните правила, уредени в ЗАНН.

Горното е относимо, в случаите, в които нарушителят е бил известен, но не е могло да бъде намерен или след покана не се е явил за съставяне на акта, едва тогава да бъде съставен в негово отсъствие.

Случая не е такъв. Както бе посочено, в кориците на делото липсват доказателства относно нарушителят да е бил търсен, респ. да не е бил намерен или след като е бил поканен да не се е явил.

Видно и от съставеният акт последният е съставен от св. Р. на 3

31.01.2025г., а е предявен на Н. на 07.03.2025г., т.е. почти три месеца, след съставянето му.

На следващо място съдът следва да посочи, че макар и да е било изискано от Община-Б. да представи, очевидно, доказателства относно прилежащите към пътното платно тротоарни площи то от приложената по делото извадка от РК на гр. Б., не може да се направи, извод че паркирането на конкретното място, посочено в НП, жалбоподателката е паркирала на тротоар.

Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗДвП, регламентира изискване, паркирането да се осъществява на разрешени за това места, а в случаите в които това не е така, то паркирането да следва да се осъществи, само с разрешение на администрацията или собственика на пътя.

В кориците на делото липсват приложени доказателства, дали жалбоподателката е имала разрешение за паркиране от администрацията или собственика на пътя, както и дали конкретното място където е бил паркиран автомобила не е било определено като такова.

От приложените по делото снимки е видно, че МПС е паркирано до сграда, а пода, видимо е от бетонна настилка, каквато прилежащата площ не е.

Отново от снимките, приложени по делото е видно, че на тротоара от страна срещуположна на мястото където автомобила е паркиран, настилката не е бетонна.

В този смисъл наведените доводи в жалбата, че мястото е изградено като паркомясто, съгласно разрешения за строителство издадено от Община-Б., във вр. с изграждане на магазин, е възможно паркирането в този участък да е било в съответствие с издадените от Община-Б. строителни книжа и съответни разрешения и да е било отредено като паркомясто.

Според съда посоченото в писмото на Община-Б. не дава отговор на това, написаното, “считаме че има такъв обособен тротоар“, не би могъл да се приеме за основателен, доколкото, именно Общината е тази която следва да посочи на конкретния участък от пътя има ли изграден тротоар или не.

Разпоредбата на §6,т.6 от ДР на ЗДвП, регламентира и дава определение на това що е „Тротоар“, а именно - "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

От снимковия материал, приложен към делото, не се установява участъка, мястото където МПС е било установено да е била с изградена, оградена, или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена за пешеходци.

Както съдът посочи по-горе и видимо мястото където е бил паркиран 4 автомобила е с положена бетонова настилка, нито има ограничение, което да води до извод, че мястото е „тротоарно“, по арг. на §6, т.6 от ДР на ЗДвП.

В този смисъл в кориците на делото не са приобщени доказателства, за които наказващият орган е следвало да събере доказателства, сочещи по безспорен начин, че жалбоподателката е извършила от обективна страна, вмененото й нарушение. При липса на обективни елементи от съставомерността на нарушението, за съда липсват основание да направи изводи и за неговата субективна страна.

При изложеното съдът преценява, че при издаване на НП, не са събрани всички относими за съставомерността на нарушението доказателства, които да сочат виновно поведение от страна на жалбоподателя, което му дава основание да приеме, че НП, следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Съдът обаче следва да даде яснота относно кредитирането на приложените по делото снимки, изпратени от подателя на сигнала, а именно 2бр. снимки,приложени към него, които приема, че следва да се обсъждат като доказателства по делото, дотолкова до колкото, макар последните да не са изготвени в съответствие с процесуалния закон, следва да бъде посочено, че съдебната практика приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и др., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д.

№ 393/09 г., II н. о. на ВКС).В този смисъл и същите намиран анализ в настоящото Решение.

По делото не се претендират разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник на РУ на МВР- Б., с което на В. Х. Н. с ЕГН********** от ***, на основание чл. 178Е ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 50,00 лева, за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване

5 с касационна жалба пред

Административен съд - Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________ 6