Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260002 от 10.08.2020, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 352/2020
Вид
Решение № 260002
Подписан
10.08.2020
Състав
ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА, ГАЛАТЕЯ ПЕТРОВА ХАНДЖИЕВА, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№26002 гр.Добрич, 10.08.2020г.

В *ЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на осми юли през 2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ

ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.

ДИАНА ДЯКОВА

2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №352 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№579/18.02.2020г. от ***, ЕИК *********, гр.К., ***, представляван от ***а П.Н.Г., действащ чрез адв. П.Г., срещу решение №15/03.02.2020г. по гр.д.№260/2019г.на Каварненски районен съд, с което съдът ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Д.Й.М.-Й., ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 62 от 24.10.2017 г. на *** на *** К. – Н. С., с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, във вр. със Заповед № 1043/24.10.2017 г. на *** на *** К., за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 25.10.2017 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ; ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Й.М.-Й., ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност – „*** – ГР. К.”;ОСЪЖДА *** – ГР. К., ЕИК *********, с адрес гр. К., ***, представляван от П.Н.Г., да заплати на Д.Й.М.-Й., ЕГН **********, с адрес ***:- на основание чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, сумата от 181.58 лева - обезщетение за периода от 25.10.2017 г. до 27.10.2017 г.; сумата от 519.74 лева - обезщетение за периода от 27.10.2017 г. до 08.11.2017 г.; сумата от 10259.27 лева - обезщетение за периода от 08.11.2017 г. до 24.04.2018 г., в които периоди Д.Й.М.-Й. е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2019 г. до окончателното изплащане;- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 04.02.2020г. и край 18.02.2020г., при данни за изпращането и по пощата в последния му ден - 18.02.2020г.

Въззивникът намира обжалваното решение за не мотивирано.

Единственият аргумент на съда за да постанови своя акт бил, че е изтекъл установеният от закона двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание.

По този начин съдът си спестил изследването на фактите извършени ли са посочените в процесната заповед нарушения, кой е дееца и неговото субективно отношение към деянието. Единственото проучване на фактите по делото било извършено касателно датата, на която работодателят е узнал за нарушенията и било прието, че още на 09.08.2017г. кметът е бил запознат с предварителния доклад. Липсвало изследване на статута на предварителния и окончателния одитен доклад съгласно Закона за вътрешния одит в публичния сектор, по чийто ред са издадени и каква я тяхната правна сила.

Излага се и, че по силата на закона в хода на проверката на одиторите се издава един единствен документ, с който производството приключва- окончателен одитен доклад за даване на увереност, който бил представен на *** с писмо от 31.08.2018г. и двумесечният срок следвало да се брои от тази дата. Иска отмяна на решението с постановяване на ново за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна с доводи за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение. Аргументира се с твърдения за установено от събраните по делото доказателства, че субекта на дисциплинарна власт бил запознат със съществените индивидуализиращи признаци на описаните в заповедта нарушения по повод обсъждането на предварителния одитен доклад между изготвилите го одитори и ***, преди да бъде връчен на ищцата. След връчването на този доклад на ищцата същата подала на 23.08.2017г. възражение, което според свидетелите-одитори не било зачетено и констатации * останали същите. Несъстоятелна намира тезата на ответника като дата на узнаване на нарушенията да се зачете датата 31.08.2018г., като дата на която *** узнал за нарушенията, тъй като трябвало да не се кредитират показанията на свидетелите и подкрепящите ги писмени доказателства.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Ищцата Д.Й.М.-Й. е заемала длъжността *** на ***/така заповед № 1447/06.10.2005 год. на *** на *** К. , с която е обявен конкурс за *** на ***;заповед № 1818/15.11.2005 год. на *** на *** К. за определяне на комисия,която да проведе конкурса;протокол от дата 29.11.2005 год. за провеждане на конкурс за избор на *** на ***,с която Комисията е предложила на *** на *** К. ,да сключи договор с успешно представилия се кандидат Д.Й.М.-Й.; трудов договор № 55/13.12.2005 год. за длъжността *** на ***,сключен между *** К.,представлявана от нейния кмет в качеството му на работодател и ищцата,в качеството и на служител,както и допълнителни споразумения/.

Трудовото правоотношение на Д.Й.М.-Й. за длъжността *** на *** е било прекратено, считано от 25.10.2017 год. и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ със заповед № 62/24.10.2017 год. на *** на *** К. поради наложено и дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187 ал.1 т.9 от КТ с негова заповед №1043/24.10.2017 г..

Д.Й.М.-Й. е упражнила правото си на иск против *** по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението и за незаконно и неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност- *** на *** гр. К. и по чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. с чл. 225, ал.1 и ал. 2 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 25.10.2017 г. до 24.04.2018 г., в размер на 10960.59 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Доводите на ищцата за незаконосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото и правоотношение се свеждат до твърдения за неспазен срок по чл. 194 КТ и за липсата на извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подробно като действия, извършени в периода 31.05.2016 г. – 31.05.2017 г., не е допуснала нито увреждане на *ущество на работодателя, нито разходване на средства за необичайни и нетипични за *** дейности. Описаните в заповедта фактически обстоятелства намира за неправилно възприети и интерпретирани от работодателя в противоречие с представените писмени обяснения и доказателства. Оспорва узнаването от работодателя за описаните в заповедта нарушение на дата 31.08.2017г., когато му е представен окончателния доклад за извършване на одитен ангаж*ент за даване на увереност. Писменото и становище във връзка с констатациите на одиторите по предварителния одитен доклад от 23.08.2017 г. било подадено с копие до *** на *** К., при което към посочената дата работодателя е знаел за всеки един от посочените в заповедта случаи.

Не била спазена и процедурата във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение, т.к. по искането за издаване на разрешение или отказ за уволнение до Инспекцията по труда не бил постъпил отговор.

В срока по чл. 131 от ГПК, в писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил твърденията на ищцата за незаконосъобразност на дисциплинарното и уволнение, с доводи за издаване на процесните заповеди при спазване на *перативните разпоредби на КТ и след спазване на предвидената процедура- поискани били и приети обяснения от служителя по чл. 193 от КТ, спазен бил срока за налагане на наказанието по чл. 194 КТ, считано от дата 31.08.2017г., когато на работодателя бил връчен окончателния одитен доклад, от който установил осъществените дисциплинарни нарушения. В случай, че бъде възприета от съда като дата на узнаване датата 23.08.2017 г., двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание изтичал на 24.10.2017 г., поради прекъсването на срока на 16.10.2017 г. с оглед ползването от ищцата на разрешен отпуск по чл.

157, ал.1, т. 4 от КТ.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана. Като нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 9 от КТ в 7 точки подробно са описани различни по характер деяния, свеждащи се до изплащането на сумата от 2550лева по фактура №392/24.11.2016г. на „***“ЕООД за ремонт на чужди активи-изгорели санитерни контейнери/т.1/; изтеглянето на средства с РКО №158/29.07.2016г.-6 845лева –заем разкопки и с РКО №212/31.08.2016г.- 5314-авансов заем „Чиракман“ без разходооправдателни документи при отчитането */т.2/; извършено плащане на 03.06.2016г. по сметка на „***“ООД гр.София на сумата от 5826лева за ремонт на билетен център „***“ в нарушение на ЗОП без сключен договор/т.3/; нерегламентирано пътуване на 26.05.2017г. със служебен автомобил Опел Зафира рег.№***без заповед за командировка и други документи, доказващи целта на пътуването/т.4/; неправомерно изплатени средства от общо 2544.86лева по два граждански договора със С. Р. Р. и С. Х. С. без конкретни задължения и без ясни и точни ангаж*енти/т.5/; изплатени бюджетни средства – 3996лева на ЕТ“***“с.Б.за превоз на хора без изискани и налични документи за извършване на обществен превоз на пътници, техническа изправност на превозното средство и др., както и без наличие на документи, доказващи действителността на услугата/т.6/; закупуване на мобилен апарат на стойност 649лева по недостоверна фактура №92/03.02.2016г. на „***6“ЕООД гр.Шумен при липса на необход*ост/т.7/.

В мотивите на заповедта е посочено и, че нарушенията са открити с окончателен доклад за извършване на одитен ангаж*ент за даване на увереност , връчен на 31.08.2017г., и, че от тази дата тече двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание.

Заповедта е връчена на

24.10.2017г.

Не е спорно, установява се от представения одитен доклад /л.70 и сл. от делото на

КРС/, обозначен като окончателен, извършването на вътрешен одит на дейността на *-гр.К. за периода 01.01.2013г.-31.05.2017г. по реда на Закона за вътрешния одит в публичния сектор от старши *** С. И. С. и *** М.

Д. Е.. В доклада е отразено, че проверката е започнала м.юни и приключила към 08 август. В част IV. „Допълнителна част” от доклада е вписано, че след връчване на предварителния одитен доклад в законоустановеният определен от вътрешните одитори срок, в деловодството на ***та е постъпило писмено становище от Д.Й. ***-01-4535/23.08.2017 г. /същото представено по делото-л.

141 от делото на КРС/с възражения по констатациите на одиторите, които възражения ,по данни от същата IV. „Допълнителна част” от доклада, не са приети от одиторите. Окончателният одитен доклад е представен на *** на *** К. с писмо вх. № РД-01-4677/31.08.2017 г.

С писмо рег. индекс

РД-05-134/31.08.2017 г. кметът на *** К. е изпратил окончателния одитен доклад на ищцата, връчен й на същата дата, срещу подпис. С писмо, изх. № РД-01-4865/08.09.2017 г., кметът на *** К. е изискал в срок до 11.09.2017г.писмени обяснения от Д.М., във връзка с нарушенията, установени с окончателен одитен доклад, идентични на нарушенията, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, каквито обяснения същата е депозирала с писмо вх. № РД-01-4865/11.09.2017 г., към които е приложила и писмени доказателства. Дисциплинарното производство е финализирано от *** с издаването на заповед № 1043/24.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което и със негова заповед № 62/24.10.2017 г. трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Спори се дали са извършени описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения и дали дисциплинарното наказание е наложено в срок по чл. 194 КТ, с изтичането на който се погасява възможността да бъде реализирана дисциплинарната отговорност.