Решение № 425 от 13.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е №

І-63 град Бургас

,13.04. 2020 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

.............11.03……..през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с. Марина Мавродиева при секретаря А.

Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.

№ 171 по описа за

2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова против решение № 3557/13.12.2019 г.постановено по гр.д. № 6336/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на С. А. П. *** сумата от 1673,34 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 242,53 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положния от него за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 208,50 лв, представляваща общ сбор от лихва за забава върху главницата за периода от датата на изискуемостта на всяка сума до 31.07.2019 г., както и сумата от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Представя писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Моли се и за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за възнаграждение на осн.чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК. Няма искания по доказателствата Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. К. . чрез адвокат Златина Билянова – с пълномощно от първата инстанция, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от С. А. П. *** против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с която сочи, че за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. полагал труд на длъжност „командир на екип“в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –гр.Бургас ,структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, като поради естеството на работата полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен служител. Сочи, че през процесния период е работил 24-часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици като положил около 1696часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 1938 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден труд от 242 часа, които работодателят не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 1452 лева. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата..

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска ,като същият да се счита за предявен за сума в размер на 1673,34 лева/главният иск е увеличен от първоначално претендираната сума от 1452 лв./, както и увеличен е акцесорния иск за мораторна лихва за забава за същия период от 200 лв. на 208,50 лв..

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от м.юли 2016г. до м. юни 2019г. са положени общо 1696 часа нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1938,53 часа като разликата в двете стойности от 242,53 часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя. Съгласно методиката за заплащане на извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер на 1673,34 лева.

Заключението на вещото лице е депозирано и прието от съда в с.з. на 26.11.2019г. за съдебно заседание насрочено на 06.11.2019г., т.е. в срока по чл. 199 ГПК, не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо и е намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което е уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск.