Решение № 71 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000745 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1401/18.10.2024 г. по т.д. № 1330/2023 г. на СГС, VI-25 състав, поправено с решение № 1484/23.10.2025 г. е осъдено, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ГПК „Ц.-П. К.“ ЕООД с ЕИК 175231043, седалище и адрес на управление *** да заплати на „БОДИ“ ЕООД с ЕИК 175060208, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Алеко Константинов“ № 22 сумата от 31 417.38 лева, представляваща сбор от дължими продажни цени на доставени стоки по фактура № 83233 от 09.01.2017 г. на стойност 2 578.60 лева, фактура № 83228 от 09.01.2017 г. на стойност 3 006.26 лева, фактура № 84158 от 30.01.2017 г. на стойност 4 191.58 лева, фактура № 84163 от 30.01.2017 г. на стойност 4 067.06 лева, фактура № 84164 от 30.01.2017 г. на стойност 4 352.73 лева, фактура № 85974 от 11.03.2017 г. на стойност 2 904.58 лева, фактура № 85976 от 11.03.2017 г. на стойност 2 260.44 лева, фактура № 85978 от 11.03.2017 г. на стойност 2 808.25 лева, фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. на стойност 4 032.33 лева и фактура № 2000159861 от 26.07.2021 г. на стойност 4 215.55 лева.

На основание чл. 86 ЗЗД „Ц.-П. К.“ ЕООД с ЕИК 175231043, седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на „БОДИ“ ЕООД с ЕИК 175060208, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алеко Константинов“ № 22 законната лихва върху главница от 6 247.88 лева, представляваща сбор от дължимите суми по фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. и фактура № 2000159861 от 27.07.2021 г., считано от предявяване на иска – 18.07.2023 г. до окончателното плащане.

Със същото решение е отхвърлен предявения от „БОДИ“ ЕООД с ЕИК 175060208, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алеко Константинов“ № 22, против „Ц.-П. К.“ ЕООД с ЕИК 175231043, седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ за сумата от 1 542.91 лева, 1 представляваща дължима продажна цена на доставени стоки по фактура № 82202 от 10.12.2016 г., като погасен по давност.

На основание чл. 86 ЗЗД „Ц.-П. К.“ ЕООД с ЕИК 175231043, седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на „БОДИ“ ЕООД с ЕИК 175060208, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алеко Константинов“ № 22 сумата от 7 882.06 лева – лихва за забава относно плащането на главниците по фактури №№ 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г., за периода 18.07.2020 г. – 17.07.2023 г.; сумата от 815.43 лева лихва за забава плащането на главницата по фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. за периода 15.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително и сумата от 440.03 лева лихва за забава плащането на главницата по фактура № 2000159861 от 26.07.2021 г. за периода 28.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително.

С Решение № 1484/23.10.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение, като е постановен и отхвърлителен диспозитив по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, а именно: „като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 7882.06. лева до предявените 8 125 лева“.

Ответникът „Ц.-П. К.“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против решението в неговата осъдителна част, която жалба е уточнена с молба от 06.11.2025 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, а предявените искове са недопустими и неоснователни. Поддържа, че не са представени доказателства, установяващи вземанията на ищеца. Не следвало да се кредитират като доказателства неподписани документи, представени по делото. Поддържа се възражение за погасяване по давност на вземанията по издадени преди 2018 г. фактури, като се сочи, че става дума за периодични задължения и вземания, съответно за приложение на тригодишната погасителна давност. Направено е искане да бъде отменено решението в осъдителните си части и исковете да бъдат отхвърлени.

Ищецът „Боди“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част, предмет на настоящото производство, е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред първата инстанция са предявени обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „БОДИ“ ЕООД с ЕИК 175060208, против „Ц.[1]П. К.“ ЕООД с ЕИК 175231043, за сумата от 32 960.29 лева, представляваща сбор от дължима продажна цена на доставени стоки по фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г., фактура № 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г., фактура № 84163 от 2

30.01.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г., фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. и фактура № 2000159861 от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главница от 6 247.88 лева, представляваща сбор от дължимите суми по фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. и фактура № 2000159861 от 27.07.2021 г., считано от предявяване на иска – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумите от 8 125 лева – лихва за забава в плащането на главниците по фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г., фактура № 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г. за периода 18.07.2020 г. – 18.07.2023 г., сумата от 440.03 лева лихва за забава плащането на главницата по фактура № 2000159861 от 26.07.2021 г. за периода 28.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително и сумата от 815.43 лева лихва за забава плащането на главницата по фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. за периода 15.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително.

Ищецът е твърдял, че с ответника са в трайни търговски отношения, като ищецът многократно му доставял стоки, за които са издадени фактури. За част от тях ответникът не извършил плащане по единадесет фактури от 2016 г., 2017 г. и 2018 г., индивидуализирани в исковата молба. Само по единадесетата посочена фактура от 27.07.2021 г. имало частично плащане, като неплатени по нея останали 4 215.55 лева.

Предвид забавата в плащането ответникът дължал освен главниците по изброените фактури и лихва за забава, като върху сбора от сумите по фактурите за 2016 г. и 2017 г. на обща стойност 26 712.41 лева се претендира лихва за забава само за три години назад от датата на исковата молба (18.07.2023 г.); върху задължението по фактурата от 27.07.2021 г. на стойност 2 215.55 лева се претендира лихва в размер на 440.03 лева от датата, следваща датата на издаване на фактурата; върху сумата по фактурата от 14.07.2021 г. на стойност 4 032.33 лева се претендира лихва в размер на 815.43 лева от датата, следваща датата на издаване на фактурата. На ответното дружество била изпратена и покана за плащане през м. април 2023 г., но нямало никаква реакция от него.

Ответникът „Ц. - П. К.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорена е доказателствената стойност на представените фактури, доколкото същите не са подписани и според ответника не установявали претендираните вземания. Направено е възражение за погасяване вземанията по давност с изтичане на 3 годишен давностен срок, като е поддържано, че става дума за периодични задължения.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа, че с исковата молба са представени фактури, от който се установява основанието и дължимостта на вземанията, както и два броя Молби за потвърждение от 04.03.2022 г. и от 04.03.2023 г., подписани от ответника без възражения, с които той е признал задълженията си. Посочено е, че по-късната молба за потвърждение касае сумата от 32 960.29 лева, която е сбора от задълженията по процесните фактури, подписана е от ответника на 17.03.2023 г. и доколкото е налице признание на вземането, то от тази дата започвала да тече нова давност. Освен това извършените частични плащания след изтичане на 3 годишния давностен срок представлявали доказателство, че ответникът счита претендираните суми за дължими от него. Това се установявало и от кореспонденция по Вайбър между страните, водена в периода 21.04.2022 г. – 23.05.2022 г., в която ответникът потвърдил дължимите по процесните фактури суми и изразил желание да ги заплати.

Ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата молба.

3

По делото са събрани писмени доказателства – описаните в исковата молба единадесет фактури, подписани само от издателя, два броя Молби за потвърждение на задължения от 04.03.2022 г. за сумата 38 335.44 лева и от 04.03.2023 г. за сумата 32 960.29 лева, подписани от П. К.; покана за доброволно изпълнение, връчена на служител на ответното дружество на 28.04.2023 г., както и разпечатки от кореспонденция по Вайбър. Изслушано е заключение на ССЕ, неоспорено от страните, според което процесните фактури са надлежно осчетоводени от страните по делото, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. Счетоводството на ответника е редовно водено.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени главни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и акцесорни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат основателни главните искове ищецът следва да докаже сключване на твърдените договори за доставка на стоки в условия на трайни търговски отношения с ответника, извършване на доставките, настъпване падежа на задълженията за плащане и размера на вземанията си

Ответникът следва да докаже възраженията си, а именно свързани с твърдението, че няма договори, щом няма писмени такива (фактурите не са подписани и не съставляват доказателство), както и направеното възражение за погасяване на вземанията с кратката погасителна давност. Тези две възражения са поддържани и пред въззивната инстанция.

Принципно основателни са възраженията на ответника, че неподписаните фактури сами по себе си не доказват възникването на вземания по обективираните във фактурите задължения, тъй като не е налице изрично писмено съгласие на двете страни по сделката относно елементите на продажбеното правоотношение. В случая обаче са събрани и данни чрез заключение на вещо лице, че ответникът е осчетоводил процесните фактури, включил ги е в своите дневници на покупките и е ползвал данъчен кредит по тях. В съдебната практика трайно и безпротиворечиво се приема (напр. решение № 252/03.01.2013 г. по т.д. №1067/2011 г. на ВКС II т.о. и решение № 46/06.04.2017 г. по гр.д. № 839/2016 г. на ВКС, I г.о.), че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, съотв. за задължението за заплащане цена на същата, така и за доставка на същата.