Решение № 235 от 08.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Велико Търново, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20244100101107 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът Д. И. С. твърди, че с Постановление от 12.08.2021г. по ДП № ЗМ 38/202г. на ОДМВР гр. Велико Търново е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На 21.03.2022г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем по същото ДП, за същото престъпление, като са конкретизирани отделните извършени транзакции. Твърди се, че въпреки липсата на фактическа и правна сложност на делото и оказаното от страна на ищеца съдействие, разследването продължило около 1г. и 4 м., значително надхвърляща законния срок за приключване на разследването по чл. 244 , ал. 1 от НПК. На 13.06.2022г. във ВТОС бил внесен обвинителен акт против ищеца за посоченото по-горе престъпление. Образувано било НОХД № 245/2022г. по описа на съда, като след проведени три съдебни заседания съдът постановил присъда, с която оправдал ищеца по повдигнатото му обвинение. Против тази присъда бил подаден протест от прокуратурата, образувано било ВНОХД № 30/2023г. по описа на ВТАС, който ,на 19.01.2024г. потвърдил оправдателната присъда, постановена от ВТОС. Ищецът твърди, че към момента на привличането му като обвиняем е бил неосъждан, женен, живеел със семейството си в село Пчелище и се ползвал с добро име като отзивчив и добър човек . Бил на 59 години и работел като кофражист. В следствие на неоснователно повдигнатото му обвинение ищецът твърди да е претърпял значителни неимуществени вреди- психически страдания, стрес, притеснения, безпокойство, срам и неудобство от опетненото си име. Привличането му като обвиняем станало известно в общественото пространство, било отразено в централните и регионални медии с представяне на информация, че той с чужда дебитна карта, принадлежаща на покойник, източил 4400 лв. Много от 1 съселяните и познати и приятели на ищеца променили отношението си към него, избягвали го, не отговаряли на обажданията му. Ищецът се измъчвал, че хората не били запознати с конкретиката на случая, считали го за престъпник и крадец. Многократно обяснявал каква е ситуацията, но повечето хора не искали да я разберат, като считали, че щом има обвинение, той ги лъже.

Изпитвал разочарование и огорчение от това, че се опитвал да помогне във връзка със смъртта на свои дългогодишен приятел, а бил обявен за престъпник. Знаейки какво наказание е предвидено за извършването на престъплението, в което е обвинен, ищецът се тревожел от евентуално осъждане и от това, че не разполага със средства да заплати високата финансова санкция, която законът е предвидил. По време на производството работодателят на ищеца пожелал трудовият договор между тях да бъде прекратен, заради делото. Ищецът получил оферта за работа в Нидерландия, но не могъл да започне работа предвид воденото дело.

Обвинението и воденият срещу ищеца съдебен процес се отразили и на отношенията му със семейството и на семейния му живот. Здравословното състояние на ищеца също се влошило заради обвинението. Въпреки че е оправдан за повдигнатото му обвинение, ищецът твърди, че психичното, емоционалното и физическото му състояние не са се подобрили. И до момента се разстройва от всяка мисъл за преживяното.

Ищецът счита, че за преживените от него неимуществени вреди му се дължи обезщетение в размер на 50000лв. По време на производството срещу нето, той твърди да е заплатил общо 6500лв. адвокатски хонорари на своя защитник. Предвид това ищецът отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, както и сумата от 6500 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.02.2024г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по иска- Прокуратурата на Република България, заема становище за неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорват се всички твърдения в исковата молба и се твърди, че твърдените от ищеца негативни изживявания не са в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение.

При условията на евентуалност се оспорва исковата претенция по размер, като се сочи, че така претендираното обезщетение не отговаря н критериите за справедливост. Оспорва се претенцията за имуществени вреди в цялост, като се сочи, че липсват доказателства посочените възнаграждения да са заплатени на защитника на ищеца.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за ненуждаещ се от 2 доказване факта, че с присъда № 16/11.10.2022г. по НОХД № 245/2022г. на ВТОС, влязла в сила, Д. И. С., е признат за невинен в това, че в периода от 14:57 часа на 31.12.2020 г. до 11:12 часа на 05.01.2021г. включително, в гр.

Дебелец, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент дебитна карта на „Банка ДСК“ ЕАД с № 516849******7751, издадена към разплащателна сметка № 26329396, без съгласието на титуляря Сашо Йорданов Василев от с. Пчелище, общ. Велико Търново и на наследниците му Величка Сашева Мирчева от с. Пчелище, общ. Велико Търново и Йордан Сашев Йорданов от с. Пчелище, общ. Велико Търново, като на няколко пъти осъществил транзакции – теглене на парични суми в размер общо на 4400 лева, е оправдан по повдигнатото обвинение на основание чл.9, ал.2, предложение последно от НК.

От приложеното към настоящото дело НОХД № 245/2022г. на Окръжен съдВелико Търново е видно, че ДП № 38/2021г. на РУ- Велико Търново е образувано на 24.02.2021 г.с постановление на прокурор в Окръжна прокуратура – Велико Търново.

С постановление от 12.08.2021г. ищецът е привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 38/2021г. за извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Спрямо него е определена мярка за неотклонение „подписка“.

С постановление от 14.03.2022г. по същото ДП обвинението на ищеца е прецизирано и спрямо него е определена отново мярка за неотклонение „подписка“.

На 10.06.2022г. прокуратурата е внесла в Окръжен съд- Велико Търново обвинителен акт срещу ищеца, като е образувано НОХД № 245/2022г. по описа на съда. По делото са проведени три съдебни заседания в периода от 11.07.2022г. до 11.10.2022г. като на последната дата е постановена присъда, с която ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Въз основа на подаден против присъдата протест е било образувано ВНОХД № 30/ 2023г. по описа на ВТАС , като по същото са проведени шест съдебни заседания за периода от 27.02.2023г. до 11.12.2023г.

С Решение № 12/19.01.2024г. на ВТАС по посоченото ВНОХД оправдателната присъда на ищеца е потвърдена. Тя е влязла в сила на 06.02.2024г. Видно от приложените към делото пълномощни и договори за правна защита и съдействие, в рамките на воденото срещу него наказателно производство ищецът е бил защитаван от адвокат, на когото е заплатил общо 6500 лв. възнаграждение – 500 лв. в досъдебното производство и по 3 000 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, пред които се е развило производството в съдебната му фаза.

Към делото са приложени разпечатки от публикации в електронните издания на местни ежедневници – вестник „Борба“, вестник „Янтра днес“, общинско радио Велико Търново , сайт „Болярски новини“, както и медии – „Пик “ и „Труд “ от периода 02-03.09.2021г. , в които се посочва, че е разкрит 59годишен мъж от село Пчелище,който е обвинен в използването на чужда дебитна карта, без знанието и съгласието на титуляра.

3

Приложен е и трудов договор на ищеца от 2020г., както и заповед за прекратяване на трудовия договор от 30.06.2023г. Приложена е и покана до ищеца от дружество с регистрация в Нидерландия, за започване на работа с конкретни предложения за продължителност на работната седмица и заплащане на час, както и начална дата на започване на работата – 02.08.2023г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите Емо Димитров И. – син на ищеца и Т. Георгиева Спасова.

Свидетелят И. твърди, че знае за обвинението, повдигнато на баща му – че е изтеглил пари от сметката на починал човек. Тогава ищецът живеел в село Пчелище. Там той живеел дълго преди обвинението и продължава да живее и към момента. В селото се разбрало, че той е обвинен, като информацията била разпространена чрез фейсбук групата на селото. В нея започнали да пишат различни неща - че ищецът е осъден и че хората трябва да се пазят от този човек, за да не им направи същото. Ищецът разбрал за тези коментари и се потиснал, спрял да излиза до центъра на селото, ходел да пазарува в съседното село. Хората от селото започнали да се държат студено с ищеца, започнали да се държат зле, отбягвали го, не вдигали телефон, когато ги търси, заобикаляли го. Той бил строител и го търсели за работа, но след разгласяване на информацията за повдигнатото му обвинение, работата му намаляла.

Обвинението предизвикало проблеми и в семейството на ищеца, като той и съпругата му често се карали. Ищецът започнал да вдига кръвно. Работел в строителна фирма, но загубил работата си. Свидетелят И. сочи, че е успял да осигури предложение за работа на своя баща от фирмата, където работел самият той в Холандия, но ищецът нямало как да се яви съгласно отправената му покана, защото нямало как да напусне държавата. Тъй като здравето на ищеца се влошило, свидетелят И. се прибрал в България със семейството си .

Помагал на баща си, защото той не можел да си намери работа лесно. След обвинението ищецът много се променил, станал затворен, спрял да споделя със сина си и таял всичко в себе си. Свидетелят изказва предположение, че трудовият договор на ищеца е прекратен заради повдигнатото му обвинение.

Свидетелката Т. Спасова познава ищеца от 40 години, понеже заедно с нейния баща двамата работели в чужбина дълги години. Баща й имал много добро мнение за ищеца, а самата Спасова го вижда всеки ден в кафенето.Тя знае за случая , във връзка с който на ищеца е повдигнато обвинение. Известно време след случилото се излязла статия във вестник „Борба“ с инициали на извършител , а статията била публикувана в групата на селото с омразни думи , наричали го „крадец“. От коментарите членовете на групата разбрали самоличността на ищеца. Според свидетелката смисълът на коментарите спрямо ищеца бил „Вижте го този циганин, ще обере бабите, ще излъже и нас“. Ищецът бил възприет от хората в селото като крадец, измамник и лъжец . Той бил много енегричен човек ,постигал с труд всичко, но след случая с обвинението станал по-затворен. Спрял за известно време да излиза в селото, ходел да пазарува в съседното село. Свидетелката сочи, че ищецът споделял с нея, че се срамува от това, че хората в селото го обвиняват, отказвал да пие кафе в центъра, предпочитал да пие кафе в къщи и да отиде на работа. Ищецът не чувствал извършеното от него като престъпление, защото бил помолен от 4 сестра си да изтегли сумата от картата на починалия, искал да помогне на сестра си. Споделил и че не може да отиде в чужбина, въпреки че иска да отиде, защото хората говорят лошо за него и не се чувства комфортно.

Свидетелката, която е медицински работник, била викана в дома на ищеца да мери кръвното му, като първият път бил преди три години, а наскоро пак ходила. Посъветвала ищеца да отиде на кардиолог и при личния си лекар.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като показанията на свидетеля И. прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК . Макар да е син на ищеца, свидетелят според настоящия състав дава правдиви показания, които кореспондират със събраните по делото доказателства, включително и с показанията на свидетелката Спасова, която не е заинтересована по никакъв начин от изхода на делото.