Решение № 76 от 27.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. *****, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело № 20233500900095 по описа за 2023 година

Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Производството е образувано по депозирана искова молба от Й. А. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. *****, ул. *****, действаща чрез пълномощника си адв. Н. Н. Д. - ШАК, с адрес за призоваване гр. *****, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя – 10.10.2022 година.

Исковете са предявени против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“, № 1, представлявано от Б.Г.И. и Т.Д.Т. изпълнителни директори.

Твърди се, че на 29.08.2022 г., около 14:12 часа в град ***** на ул. *****, ищцата е пострадала при ПТП. Лек автомобил марка „Волво“, модел „В40“, с ДК № Т9418СТ, управляван от Ф. Ю. М., поради движение с превишена и несъобразена скорост и без да прояви необходимата грижа към уязвимите участници в движението я удря, докато пресича пътното платно. Вследствие на удара ищцата получава множество и тежки телесни увреждания. Приета е по спешност в „МБАЛ - *****“ АД със силни болки в главата, гърдите, лявата раменна област и десен долен крайник. Предприета е оперативна интервенция на същия ден- закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация тибия и фибула, след което е била поставена гипсова имобилизация.

Лечението продължило до 05.09.2022 г. Тежките травматични увреждания са предизвиквали нетърпими болки, които дори и след приема на болкоуспокоителни не са изчезвали. Нуждаела се е от постоянна чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като както по време на 1 болничното лечение, а в последствие домашно такова, движенията били силно ограничени. Това обстоятелство е създавало значителни неудобства, имала нужда от чужда помощ в ежедневието си. Зависимостта от чужда физическа помощ, я е карало да се чувства непълноценна и унижена.

Влошеното здравословно състояние се отразило тежко и на психиката .

Поради преживяната психотравма причинено в резултат на катастрофата, била изключително тревожна, депресирана, нямала нежелание да общува, сънувала кошмари и изпитвала страх да излиза извън дома си.

На 10.10.2022 г. депозирала пред ответника застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, тъй като автомобилът управляван от Ф. Ю. М. бил застрахован при него. И към момента не е изплатено застрахователно обезщетение. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.08.2022 година, ведно със законната лихва от дата на уведомяване на застрахователя- 10.10.2022 година. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява следното становище по исковите претенции: Твърди се, че водачът на процесния лек автомобил се е движел със скорост много по- ниска от максимално разрешената за района, като единствената причина за настъпване на произшествието е пресичането на ищцата на нерегламентирано за целта място. Нарушила е виновно разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП, която като пешеходец и вменява задължение при пресичане на платното платно да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, съответно не носи вина за настъпване на процесното ПТП.

Изключителната вина за настъпването му и за вредоносните последици има ищцата, с поведението си е допринесла за това, като съпричиняването от нейна страна е 70%. Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, в това число и доказателствената сила на съставения в тази връзка констативен протокол.

Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Оспорва се и акцесорния иск за лихва, както и началния момент, от който ще се търсят. При завеждане на претенцията ищцата не е представила всички изискуеми документи в т.ч. и банкова сметка за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което на 28.10.2022 г. дружеството е изпратило уведомление, с което са дадени указания, които и към момента не са изпълнени. Поради наведените възражения, моли за отхвърляне на исковете, като се претендират разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се взема становище по направените от ответника оспорвания. В частност се заявява, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен 2 отговор от ответника. С отговора не са навеждат нови обстоятелства и не се правят нови искания.

Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:

Предявеният по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ иск е допустим. Ищцата предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди от причинените и неимуществени вреди- болки и страдания при ПТП. Депозирала пред застрахователя претенция по реда на чл. 380 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Доброволно спорът със застрахователят не е уреден, при което за ищцата е налице правен интерес от предявяването на иск за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва от датата на уведомяването.

Фактите по делото са следните:

На 29.08.2022 година около 14.12 часа в гр. *****, на ул. ***** е настъпило ПТП, при което е пострадала Й. Г.- ищцата по делото.

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 289/29.08.2022 г., издаден от РУП - *****. Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Когато местопроизшествието е посетено от съставителя, протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други доказателства. В този смисъл са разясненията в решение № 71 от 16.08.2017 год. по т.д. № 60343 по описа за 2016 на II г.о. на ВКС.

За установяване механизма на пътното произшествие, беше назначена автотехническа експертиза. От експертизата се установява следното:

Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, при добра видимост, на прав участък от пътя на ул. ***** в град *****. Максимално разрешената скорост в участъка е 50 км/ч. Водачът на лекия автомобил и пострадалата са имали пряка видимост един към друг. Ударът настъпва когато пострадалата вече се е намирала на пътното платно. Автомобилът се е намирал на около 50.28 метра от мястото на ТПТ, когато пострадалата е излязла на пътното платно, съответно видимостта на водача към нея е била 50.28 метра. Пострадалата е имала обективна възможност да възприеме автомобила на разстояние около 3 метра от мястото на удара, когато е била в 3 непосредствена близост до осевата линия, разделяща двете пътни ленти.

Можела е да види/възприеме приближаващия автомобил и да го пропусне, като по този начин да предотврати настъпването на произшествието.

Маркировката в района на ПТП е била хоризонтална единична бяла прекъсната линия. В близост към момента на ПТП не е имало пешеходна пътека.

Процесуалният представител на ответника остро се противопостави на приемането на експертизата и в съдебно заседание се фокусира върху въпроси, някои от които първоначално не бяха поставени на вещото лице, а друга част от тях по никакъв начин не биха допринесли до изясняване на фактите по настъпване на ПТП. Оспори безпристрастността на вещото лице, с аргумент, че е изготвило експертизата по доказателства, събирани по воденото досъдебно производство. Аргумент, който първоначално беше възприет от съда и беше допусната нова експертиза, но в последствие, след запознаване с приложеното досъдебно производство и преди всичко поради становището на вещото лице, че който и друг експерт да бъде назначен, той ще ползва същите документи и доказателства, беше отменено назначаването . Съдът държи да отбележи, че агресивното поведение на процесуалният представител към вещото лице, не може да опровергае неговата компетентност, не може да породи съмнения в състава относно неговата безпристрастност. Независимо, че експертизата и по ДП е била изготвена от същото вещото лице, това не хвърля сянка и съмнение, че заключението е изготвено така, че да облагодетелства страна по делото. Това е така и поради факта, че единствените доказателства относно механизма на ПТП се намират в ДП и са установени в хода това производство.

По искане на ответника, за установяване механизма на ПТП беше изслушана свидетелката Ф. М., която е управлявала автомобила, участвал в ПТП. Дори и нейните показания потвърждават становището на техническата експертиза относно видимостта, която е имала към пешеходеца. Свидетелката заявява, че към онзи момент е имало интензивно движение, но автомобилът, който се е движил пред нея е бил на разстояние около 50 метра, съответно, с оглед местоположението на пострадалата на пътното платно в близост до осевата линия, свидетелката е имала възможност да я види своевременно и да реагира. Отклонила е вниманието си от пътното платно пред нея, защото от лявата страна е имало автомобил, който се е опитвал да се включи в движението. Тя намалила скоростта и когато погледнала напред, забелязала възрастната жена пред автомобила . Опитала се да избегне удара, завъртяла волана на дясно, натиснала спирачки, но в крайна сметка последвал удар.

Уврежданията получени от пострадалата, се установяват от вещото лице-съдебен лекар, което подробно изяснява не само вида на уврежданията, но и механизма на настъпването им. Съгласно разясненията на вещото лице, при удара пострадалата е получила разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръдния кош, счупване на лявата ключица, счупване с разместване 4 на двете кости на дясната подколенница, в горната им трета. Счупването на ключицата е затруднило движението на лявата ръка, като срокът за възстановяване е около 2-2.5 месеца. Счупването на двете кости на крака е причинило трайно затрудняване на движението, а срокът на възстановяване е от 5 до 6 месеца. Пострадалата е търпяла в момента на счупванията много силни болки, в областта на крака, главата, ръката и гръдния кош.

Приложеното лечение на крака е било закрито наместване на костните фрагменти и поставяне на гипсова имобилизация, за повече от един месец. По отношение на другите травми е било приложено медикаментозно лечение.

Поради счупванията на ключицата и крака, не е можела да се обслужва сама, не е можела да се придвижва.

За установяване на последиците от преживяното по време на инцидента, беше изслушана съдебно-психологическа експертиза. Експертизата е установила, че ищцата е била много жизнен човек преди инцидента, дейна, активна борбена. Живеела е сама и се е справяла сама в ежедневието си.

Притежавала е добра наблюдателност, съобразителност и умения да ползва опита си при вземане на решения. След инцидента започнала да изпитва страх да излиза от дома си, не смела да ходи да пазарува, да ходи на църква, дейности които са били обичайни за нея преди инцидента. Чувствала се напрегната, тревожна, непрекъснато мислила за случилото си, не можела да се съсредоточи, а сънят и станал неспокоен. Измъчвали я страхове, че няма да може да се справи с ангажиментите си.