Решение № 6314 от 18.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6314 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100500109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 10372/25.09.2022 г. по гр. д. № 55267/2021 г. по описа на СРС, 33 състав е признато за установено по иска, предявен от Д. К. М. против Т. Ц. Д., че на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане, направено със саморъчно завещание на В. М. Д. от 14.08.2020 г. в полза на Т. Ц. Д., обявено с протокол на Нотариус Н.Д., с рег. № 329 и вписано с рег. № 7311/12.02.2021 г., акт № 166, т. II на Служба по вписванията гр. София е нищожно, както и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Т. Ц. Д., че Д. К. М. е собственик по силата на наследствено правоприемство на имот с идентификатор *** по КККР за гр.

София, представляващ апартамент № 117, намиращ се гр. София, район Красно село, бл. ****, като Т. Ц. Д. е осъдена да заплати на Д. К. М. сумата от 2965,16 лева – разноски по делото.

Против решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба вх. № 237277/03.11.2022 г., подадена от Т. Ц. Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е приел изготвена експертиза, като в 1 решението си е кредитирал заключението в цялост, въпреки че тя е непълна и възникнали съмнения относно нейната правилност. Въпреки направеното оспорване не била допусната поисканата тройна съдебно-почеркова експертиза. Не е съобразено обстоятелството, че експертизата е полазвала като сравнителен анализ лична карта на завещателката, но не била обсъдена представената към отговора на исковата молба експертиза. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че вещото лице при разпита си в съдебно заседание е заявило, че принципно е възможно да има прилика в изписването на някои символи, като посочва обаче, че при сравнително изследване по частни признаци се установяват различия, които били достатъчни в количествено отношение, за да може да се даде категорично заключение. За въззивникът не станало ясно на какво основание вещото лице дава категорично заключение, когато по делото било очевидно, че имало множество букви, които имат прилики. Не било изяснено и колко съществени са приликите и за кои букви и знаци се отнасят. Именно това била и причината да бъде поискана повторна комплексна експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 262/03.01.2023 г., подаден от Д. К. М., с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 55267/2021 г. по описа на СРС, 33 състав е образувано по искова молба, подадена от Д. К. М., с която е предявен иск с правно основаниечл. 42, б. „б“ от Закона за наследството и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че наследодателката й В. М. Д., починала на 01.09.2020 г. в гр. София, била нейна леля и сестра на баща й К.М.М., който починал през 2014 г. Твърди, че приживе леля й притежавала недвижим имот с идентификатор *** по КККР за гр. София, представляващ 2 апартамент № 117, намиращ се на адрес в гр. София, район Красно село, бл.

****, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения застроен на 56,48 кв.м. с мазе № 18 и припадащите се 0,576 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, което се установявало от Договор за покупко-продажба на жилище от 12.09.1969 г. Твърди, че след смъртта й е обявено саморъчно завещание с Протокол от Нотариус Н.Д., където било вписано, че единствен наследник на покойната леля на Д. М. била Т. Ц. Д.. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявено за нищожно саморъчно завещание – Акт № 16, т. I, общ регистър № 499, д. № 1/2021 г. от В. М. Д., починала на 01.09.2020 г. в полза на Т. Ц. Д. и обявено с Протокол от нотариус Н.Д. с рег. № 329 на НК, с район на действие – СРС, както и да бъде призанто за установено по отношение на ответника, че ищцата като наследник на В. М. Д. е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Ц. Д., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че саморъчното завещание е истинско, като за установяване на истинността му била възложила експертиза. Заключението било, че подписът и тестът са изпълнени от завещателката. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че завещанието не е изготвено и подписано от В. М. Д., поради което е нищожно, както и че ищцата Д. К. М. е собственик по силата на наследствено правоприемство върху процесния недвижим имот.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че решението е валидно и допустимо.

Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира 3 следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното разпореждане.

Във въззивното производство е допусната повторна тройна съдебнопочеркова експертиза, от която се установява, че ръкописният текст, изпълнен от името на В. М. Д. в саморъчно завещание, изпълнено от името на В. М. Д. на 14.08.2020 г., с което прави завещателни разпореждания в полза на Т. Ц. Д., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. № 1, т. I, общ регистър № 53, д. № 1/2021 г. на 08.01.2021 г. не е изпълнен от В. М. Д., както и че подписът положен от името на В. М. Д. не е положен от нея.

Следователно, независимо, че първоинстанционният съд не е допуснал, въпреки направеното оспорване и своевременно искане, потворна тройна съдебно – почеркова експертиза, от събраните по делото доказателства не се установява, че саморъчното завещание, с което въззивника Т. Ц. Д. се легитимира като собственик на процесния имот е написано и подписано от завещателката В. М. Д.. Предвид на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН е основателен и правилно районният съд го е уважил и като последица от това е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че ответницата по силата на наследственото правоприемство от В. М. Д. е собственик на процесния имот.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Ц. Д. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата Д. К. М. сумата от 3718 лева – разноски във въззивното производство.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 10372/25.09.2022 г. по гр. д. № 55267/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Ц. Д., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. Красно село, кв. **** да заплати на Д. К. М., ЕГН-**********, гр. Бургас, ул. „**** сумата от 3718 лева - разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5