Решение № 6 от 19.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ямбол, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря М. П. К. в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600332 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по жалба на адв. С. К. - защитник на подсъдимия А. Ф. Н. срещу Присъда № 71 от 17.06.2025 г. по НОХД № 93/2025 г. на Районен съд Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на **.**.**** г. около 23,55 ч. в гр. Ямбол, на път III - 5308, км.20+7, до разклона за с. *****, обл. ***** в посока от с. ***** ***** към с. ****, обл. ***** е управлявал моторно превозно средство - л.а. „*** *****“ с номер на рама *************, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред, за такова деяние (за управление на МПС без съответното свидетелство за управление), с Наказателно постановление (НП) № **-****-******/**.**.**** г. на Началника на отдел Пътна полиция при СДВР, влязло в законна сила на **.**.**** г. и Наказателно постановление (НП) № **-****-******/**.**.**** г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол, влязло в законна сила на **.**.**** г - престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер от 1 000 лв.

Със същата присъда е постановено веществените доказателства 2 бр. регистрационни табели с № *******да бъдат предадени на сектор Пътна 1 полиция Ямбол, а вещественото доказателство л. а. „*** *****“ с номер на рама ************* да се върне на С.М.D., роден на **.**.**** г. в *****, *****, адрес: ** *** ** ****** ****** *******.

Във въззивната жалба защитникът излага доводи за неправилност на присъдата поради съществено нарушение на процесуалните права. Според жалбоподателя с така постановената присъда е нарушен принципът ne bis in idem, тъй като подс. Н. е бил санкциониран чрез съставяне на АУАН за същото деяние. Намира, че правата на подзащитния му са нарушени, тъй като при задържането и последващите разпити същият не е бил питан дали притежава СУМПС. Според защитника това се е случило, тъй като първоначално повдигнатото обвинение е било за друго престъпление, а текущото обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК не е било лично повдигнато на подсъдимия и същият не е бил разпитван. Счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели не са били правилно отчетени от съда предвид тяхната заинтересованост по случая, която се изразява в това, че спрямо същите свидетели е водено дисциплинарно производство по повод иззети 2 бр. мобилни телефони от подсъдимия. Предвид това моли съда да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия. Не прави доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят-подсъдим Н., призован чрез служебния защитник, не се явява.

За подсъдимия се явява адв. Б. К., преупълномощена от назначения за служебен защитник адв. С. К.. Чрез нея се поддържа изцяло въззивната жалба като се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за невиновен. Аргументите за това са нарушение на принципа ne bis in idem предвид това, че за инкриминираното деяние е бил съставен АУАН за управление на процесното МПС без свидетелство за управление.

Другото основание, което защитникът сочи е нарушение правото на защита на подсъдимия, доколкото първоначално повдигнатото обвинение е било по чл.

345, ал. 1 НК, респективно извършваните с подсъдимия процесуално следствени действия са били насочени към това, при което по настоящото обвинение (управление на МПС без свидетелство) същият изобщо не е имал възможност да се защитава. Изрично се сочи, че разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели също са излагали факти и обстоятелства относно съставомерните белези на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, а не на това по чл. 343в, ал. 2 НК. На последно място защитникът посочва друго съществено нарушение на правата на подсъдимия, изразило се в това, че е нарушена забраната за влошаване на положението на подсъдимия, доколкото след като е било прекратено воденото по чл. 345, ал. 1 НК производство от прокуратурата, тъкмо по жалба на подсъдимия относно произнасяне относно веществените доказателства същото не е влязло в сила, а е било възобновено и е довело до настоящото обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК.

Представителят на прокуратурата счита въззивната жалба за неоснователна, при което моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, при което е подкрепен от целия наличен доказателствен материал по делото.

Прокурорът във връзка прекратителното определение на досъдебна фаза сочи, 2 че в съдебните актове в рамките на упражнения съдебен контрол било изложено, че са налице данни за деяние по чл. 343в, ал. 2 НК, за което липсвало произнасяне. Според него тъкмо поради това се е стигнало до това ново обвинение, при което липсата на произнасяне от страна на прокуратурата относно обвинението по чл. 345, ал. 1 НК не е проблем, доколкото какво обвинение да бъде повдигнато е правомощие тъкмо на прокуратурата. Намира за обоснован изводът на първоинстанционния съд за доказаност на фактическия състав на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК предвид наличните по делото писмени доказателства. Прокурорът поддържа, че единствената причина, поради която подсъдимият не е запознат с предявеното му обвинение е поради това, че производството още на досъдебна фаза е протекло задочно, при което новото обвинение е повдигнато неприсъствено, но в присъствие на служебния защитник на подсъдимия, като не намира процесуално нарушение в тази насока.

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

В рамките на наведените оплаквания, с приоритет следва да се разгледат твърденията и констатациите за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото евентуалната им основателност би довела до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане без обсъждане на доводите за материална незаконосъобразност на присъдата. Поради това първо следва да се изложат основните моменти на процесуалния ход на настоящото наказателно производство.

Производството е образувано на **.**.**** г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК с първо действие по разследването - оглед на местопроизшествие за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 НК. На същата дата подс. Н. е бил привлечен към наказателна отговорност в присъствието на служебно назначен защитник и преводач, след което съгласно чл. 221 НПК е бил разпитан в качеството му на обвиняем.

В последствие са били събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели. Извършен е оглед на л. а. „*** *****“ с номер на рама ************* (процесното МПС) като е приложен албум с фотоснимки.

Събрани са писмени доказателства в следствие на други служебни проверки, включително 2 бр. АУАН, с които се констатират извършени от подс. Н. на **.**.**** г. нарушения.

С постановление от **.**.**** г. наказателното производство за повдигнатото по чл. 345, ал. 1 НК обвинение е било прекратено поради липса на деяние от обективна и субективна страна. Защитникът на подсъдимия е подал жалба срещу това постановление, с която е поискал произнасяне относно веществено доказателство по делото - процесното МПС, поради което е проведен съдебен контрол по реда на чл. 243 НПК, в следствие на който с 3 влязъл в сила съдебен акт е било отменено постановлението на прокурора за прекратяване на производството.

След като делото е било върнато на прокурора за продължаване на действията по разследване, са били предприети действия по установяване на собствеността на процесното МПС, като са събрани и други писмени доказателства, свързани със съставомерните признаци по чл. 343в, ал. 2 НК.

След това, на **.**.**** г., е повдигнато второ по ред обвинение на подс. Н. за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Това действие е било осъществено в присъствието единствено на неговия служебен защитник, на когото в същия ден е било предявено разследването съгласно чл. 227 НПК.

Следва единствено да се посочи, че видно от л. 130 ДП, където е приложението по чл. 235 НПК в графата веществени доказателства като такива са посочени единствено 2 бр. регистрационни табели, а в приложението към обвинителния акт, внесен в Районен съд - Ямбол в същата графа се посочва и процесното МПС. Предвид целия доказателствен материал от досъдебното производство и към настоящия момент процесното МПС не е приобщено към доказателствения материал по делото съобразно правилата на НПК, доколкото липсва протокол за изземване или протокол за доброволно предаване.

Процесуалното нарушение от категорията на съществените, което настоящият съдебен състав констатира, че е допуснато в рамките на първоинстанционното производство, е нарушение на правото на защита на подс. Н. във връзка с новото обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК и провеждането на задочен съдебен процес пред първоинстанционния съд.

Вярно е, че съгласно чл. 225 във вр. чл. 243, ал. 9 НПК прокурорът не е длъжен да постановява частично прекратяване, когато т. нар. „работно“ обвинение от досъдебна фаза бъде изменено с обвинителния акт, където се съдържа окончателното обвинение, когато се касае същото деяние. Въпреки това вмененото задължение на съда с чл. 247в, ал. 1 НПК да сведе до знанието на подсъдимия съдържанието тъкмо на окончателното обвинение в процесния случай не е било спазено, особено предвид задочното му привличане като обвиняем за същото. Безспорно прието от съдебната практика и съобразно чл.

55, ал. 1 НПК е положението, че правото на защита на подсъдимия не се изчерпва единствено с правото му да има защитник, който да осъществява неговата защита. Същевременно, за да се премине по реда за връчване по чл.

180, ал. 3 НПК, следва да бъде установено, че подсъдимият „отсъства“, което означава същият да е бил търсен лично и да не е бил открит, а не само поради гражданство, различно от българското, да се приема, че лицето отсъства. Това, че подсъдимият в разпита си като обвиняем заявява, че иска всички книжа да бъдат връчвани на служебния му защитник, не е в състояние да промени принципното положение, че съдът следва да уведоми подсъдимия за окончателно повдигнатото му обвинение в рамките на съдебната фаза на наказателното производство, която е централна (чл. 7 НПК). В текста на самата присъда е налице адрес на подсъдимия, но, видно от данните по делото, не са предприети съответни действия. Този вид бездействие на държавните органи се явява в разрез и с практиката на ВКС относно дължимите от държавните органи действия за провеждане на законосъобразни задочни съдебни процеси (вж. Решение № 230 от 08.02.2018 г. на ВКС по н. д.

4

№ 1139/2017 г. III н.о.) Следователно доколкото обвиняемият не е бил лично уведомен нито на досъдебна фаза, нито на съдебна фаза за това ново обвинение, той не е имал възможност да се защитава срещу него, при което това оплакване на защитата се явява основателно.

В тази връзка въззивният съд констатира, че при даване ход на разпоредителното заседание липсват мотиви за това коя хипотеза на чл. 269, ал. 3 НПК е приложима за случая. Вярно е, че повдигнатото на подсъдимия обвинение не е за тежко престъпление, поради което участието му в производството поначало не е задължително. Въпреки това съдът винаги дължи поне мотиви, с които да обоснове наличието на хипотеза на чл. 269, ал.