Решение № 355 от 19.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. ХАСКОВО, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500800 по описа за 2025 година

С решение №609/23.07.2025г., постановено по гр.д.№2073/2024г. Районен съдХасково : ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. срещу „Вивус.Бг“ЕООД, иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, главен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит № ***г. като неоснователен; ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. срещу „Вивус.Бг“ЕООД евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.21 ал.1 вр. чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в сключения между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит №***г.,като неоснователен; ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М. срещу „Вивус.Бг“ЕООД, иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , за присъждане на сумата от 299,22лв., представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №***г. сключен между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-07.08.2024г. до окончателното й изплащане, като неоснователен;

ОСЪЖДА Е. С. М. да заплати на „Вувус“ЕООД сумата от 100лв., представляваща направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. С. М., който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че неправилно и в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд приема, че заплащането на такса за удължаване на срока за погасяване на кредита не е относимо към предмета на спора.

Поддържа, че посочената такса е предвидена в Общите условия и начинът й на договаряне цели да създаде допълнително задължение за потребителя за допълнително плащане в полза 1 на кредитора, което е разход пряко свързан с кредита-допълнително възнаграждение. Счита, че така посоченото в Общите условия на кредита води до извод, че не е ясно как е определен ГПР и посоченият такъв в договора не съдържа реалния процент на тези разходи.

В тази връзка развива своите доводи като счита, че процесният договор за кредит е недействителен /нищожен / на основание чл.22 от ЗПК, като в тази връзка се позовава и на практика на СЕС. Поддържа също, че при сключването на процесния договор за кредит и чрез предвиждане на такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срок, което от своя страна е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането им, е заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, ограничаваща минималния размер на ГПР. Ето защо счита, е посоченият в договора ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорената такава, налице е неяснота на ГПР, което води до недействителност на договора. Тъй като договорът за кредит е недействителен основателна е претенцията по чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за присъждане на исковата сума.Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да изцяло предявените обективно съединени искове. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Вивус.БГ“ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково, както и разноски за юристконсултско възнаграждение.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

РС-Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове съответно : главен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит №***г. ; евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.21 ал.1 вр. чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в сключения между Е. С. М. и „Вивус.Бг“ЕООД договор за кредит №***г. и иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за сумата от 299,22лв., представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №***г. сключен между Е. С.

М. и „Вивус.Бг“ЕООД , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От представения Договор за кредит №***г., сключен между "Вивус. БГ" ЕООД в качеството му на кредитор и Е. С. М. в качеството на кредитополучател, се установява, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 300лв. със срок на връщане 30 дни, с дата на връщане на кредита -03.10.2021г., с годишен лихвен процент 40. 99% и ГПР е 49. 70%. От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че на 03.10.2021г е сключен Анекс към договора за кредит, съгласно който срока на договора се удължава със седем дни при такса за удължаване в размер на 96,10лв., а на 10.10.2021г. е сключен нов анекс според експертизата, съгласно който срока на договора за кредит се удължава с четиринадесет дни при такса за удължаване 159,12лв. Според заключението ищецът е заплатил сума в общ размер на 255, 22лв., представляваща такси за удължаване срока на кредита , 1300лв.-главница и 43,80лв. договорна лихва по кредита.

Съгласно т. 4. 1 и т. 4. 2 от Общи условия на договора за кредит, кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, като посочена услуга е допълнителна и незадължителна, която се предоставя от кредитора по искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането 2 му. Съгласно т.4. 4 за заявка за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането, кредитополучателят дължи такса бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит в началната страница. Съгласно т.13 кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора.

Не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски договор, като страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗПК. В договора изрично е посочено, че е потребителски, поради което за него са приложими Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Не е спорно и обстоятелството, че уговорената дължима сума по договора е изцяло заплатена от кредитополучателя, в каквато връзка е и заключението на съдебно икономическата експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено.

Спорен между страните е въпросът касаещ наличието на нищожност на договора за кредит и в условията на евентуалност нищожност на клаузата по договора за потребителски кредит предвиждаща заплащането от потребителя на „такса за удължаване на срок“.

Според представените ОУ при сключване на договора кредитополучателят има възможност да избере от две опции: незадължителна допълнителна услуга "бързо разглеждане" на искането, за което плаща такса и получаване на становище от 15 минути до 2 часа след подаване на заявката за сключването на договор или обикновена заявка без такса, при която кредитодателят да вземе становище в срок от 7 дни, т. е при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, кредитополучателят винаги ще е принуден да избере опция бързо разглеждане. Такса в случая не е начислена и данни по делото по отношение на такава заплатена такса липсват.

Съгласно т.13 кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно тарифа на кредитора .Такава такса от кредитополучателя е събрана и същата е в размер на 255,22лв., както се установява от доказателствата по делото, а твърдения за наличието на такава такса се съдържат и в молбата на ищеца вх.№1726/ 30.01.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ,ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Според дефиницията, дадена в т. 4. 2 от Общите условия, които са неразделна част от договора за кредит таксата за удължаване срока на кредита по смисъла на т.13 от Общите условия представлява такса за извършена от кредитора допълнителна незадължителна услуга. От така заложената дефиниция на процесната такса може да се направи несъмнен извод, че тази такса не представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за "допълнителни услуги" по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси. Посочената правна норма е от императивен порядък, поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга страна наличието на клаузи в договора, които са в противоречие с императивните й предписания се явяват нищожни поради противоречие със закона.

От друга страна, таксата за удължаване срока на кредита по съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на 3 кредита –чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в§1, т.1 от ЗР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В този смисъл е установената практика на СЕС, като с Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/2022г. е прието, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и в понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.