Решение № 549 от 05.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Ямбол, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20262330101617 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от С. Б. В. с ЕГН ********** от гр. Я. ****** за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице с което е била роднина по сватовство от първа степен по права линия – С. Г. Щ., ЕГН ********** от гр. Я. *******.

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди, че ответника е майка на бившия й съпруг И. Т. И., като с последния имала развод от две години и не живеели заедно.

Въпреки това ответника многократно била отправяла обиди и заплахи срещу нея, както и неприлични жестове. Започнала да я следи, като минавала пред блока в който живеела и гледала дали молителката и личния й автомобил са там, като за тези свои действия споделяла и със сина на молителката който бил на 10 год. Също така ответника започнала да прави снимки на молителката без нейно позволение, като такива имало качени и в социалните мрежи. На 28.08.2026 г. около 19.00 ч. ответника била на автогара- Я., където било и работното място на молителката. Същата започнала да я снима с личния си телефон.

Тогава молителката я попитала какво прави, като и казала, че не е законно да я снима без нейно разрешение. Въпреки това ответника продължила, при което молителката посегнала да и вземе телефона. Последвало сборичкване между тях, като хората които присъствали на автогарата тръгнали към тях за да предотвратят лошо продължение на ситуацията.

Молителката взела своя телефон и от него на третото обаждане успяла да се свърже с 1 тел.112, но ответника вече си била тръгнала. На 20.08.2026 г. молителката посетила РУ- Я., където говорила с дежурен служител и от където била посъветвана да се обърне към съда за да спре психическия тормоз над нея от страна на ответника. На 31.08.2026 г. получила обаждане от районния полицай на ж.к. ******* в гр. Я., който и заявил, че бил разговарял с бившия й съпруг и майка му ответника С. Щ., като последната се била разкаяла, разплакала и обещала, че повече нямало да я следи и обижда.

Молителката се страхуват от ответника, счита, че същата и нарушава личното спокойствие, злепоставя я на обществени места, заплашва я словесно и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилагат писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН .

В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощник адвокат. Твърдението, че е извършен акт на домашно насилие спрямо молителката. Единственото конкретизирано нещо било датата, място и часа на този случай 28.08.2026 г. на централна автогара- Я.. Оспорва се твърдението, че била снимала молителката с цел следене, злепоставяне, тормоз или психическо въздействие. Не се отрича, че евентуалното заснемане било обусловено от желанието й да представи доказателства по твърденията им към Д“СП“, че молителката заминавала като ******* с преспиване и оставяла двете деца, нейните внуци без надзор. Не била имала намерение да публикува снимките, да ги разпространява, да накърнява доброто име на молителката или да упражнява психически натиск върху нея. Твърди се, че самата молителката осъществила физическата ескалация, като тя не я била нападнала. Не била отправяла обиди и заплахи, не била минавала покрай блока и не била правила снимки и не била ги публикувала в социалните мрежи.

Иска се отхвърляне на молбата като неоснователна и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание молителката се явява лично, сочи доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита.

В съдебно заседание ответника по молбата се явява лично и с пълномощник адвокат, сочи доказателства и моли за отхвърляне на молбата като неоснователна.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от страна на лице с което е била роднина по сватовство от първа степен по права линия. Към молбата е приложена и декларация от молителя по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН.

2

Разгледана по същество молбата се явява и основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определени категория лица, в която попадат ответникът и молителя.

Безспорно е установено, че ответникът С. Г. Щ. е майка на И. Т. И., като молителката е негова бивша съпруга, като бракът им е прекратен и имат деца. Страните и не спорят по родствените си връзки.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 28.08.2026 г. около 19.00 ч. ответника била на автогара- Я., където било и работното място на молителката. Същата започнала да я снима с личния си телефон. Тогава молителката я попитала какво прави, като и казала, че не е законно да я снима без нейно разрешение.

Въпреки това ответника продължила, при което молителката посегнала да и вземе телефона.

Последвало сборичкване между тях, като хората които присъствали на автогарата тръгнали към тях за да предотвратят лошо продължение на ситуацията. Молителката взела своя телефон и от него на третото обаждане успяла да се свърже с тел.112, но ответника вече си била тръгнала.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителката е доказан посредством подадената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че н е е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника.

От показанията на свид. И. Т. И. - син на ответницата, не се разколебава извършеният акт на домашно насилие, напротив, установява се, че действително на посочената дата между страните е възникнал инцидент, при който ответницата без разрешение на молителката я снимала с мобилния си телефон.

В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи 3 като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от ответницата спрямо нея на 28.08.2026 г. се подкрепят и от приетата като писмено доказателство по делото докладна записка за извършена проверка от РУ- Я., от която е видно, че на 30.08.2026 г. обслужващия РИ в к-с ******* е провел беседи със страните относно проблемите между тях, като молителката била насочена към ЯРС за издаване на ограничителна заповед по ЗЗДН, ако действията на ответника Щ. продължавали да я безпокоят.

Изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН твърдения на молителката за осъществен от ответника акт на физическо насилие спрямо нея се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел, като се установява, че за инцидента научил от майка си, която била предизвикана от бившата му съпруга в случая молителката в производството да я снима. В тази насока са и самите обяснения дадени от ответника по реда и уславията на чл.176 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответницата, че е била провокирана от молителката, която е предизвикала да я снима. Това е така защото от една страна се твърди, че снемането с мобилния телефон е било с цел снимките да бъдат предоставени на компетентните органи в случая на ДСП като доказателство, че децата били оставени сами, а от друга страна се твърди, че самата молителката като я видяла взела да и вика да се снимат.

Приложимият Закон за защита от домашното насилие не предвижда изрични случаи, при които извършен акт на домашно насилие, вкл. единствено емоционално и психическо под форма на нерегламентирано снимане да може да бъде оправдано поради афект или да е провокирано от действие на жертвата. В тази връзка е и Конституционната забрана, че никой не може да бъде фотографиран, филмиран, записван или следен без негово знание или въпреки изричното му несъгласие. С оглед на това, съдът приема, че заснемането е извършено с цел да бъде контролирана молителката и като такова следва да се квалифицира като психическо насилие и тормоз.

С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице, като по отношение на ответницата следва да бъдат наложени следните мерки : задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката ; забрана на ответника да доближава жилището на молителката , местата на работа на молителката и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца; забрана на извършителя да осъществяват контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца.

Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на бъдещите им извънпроцесуални роднински отношения, във връзка отношенията им с децата.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде 4 издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните, както и на РУ- Я. за сведение.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 12,78 евро по сметка на РС- Ямбол (т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Налага мерки за защита на С. Б. В. с ЕГН ********** от гр. Я. ******, срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на – С. Г. Щ., ЕГН ********** от гр. Я.

******* , КАТО:

Задължава – С. Г. Щ., ЕГН ********** от гр. Я. *******, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Б. В. с ЕГН ********** от гр. Я.

******.

Забранява на – С. Г. Щ., ЕГН ********** от гр. Я. *******, да приближава жилището на С. Б. В. с ЕГН ********** , мястото й на работа,както и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца.