Решение № 3571 от 24.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3571 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110206296 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц. Х. А., ЕГН ********** против Електронен фиш № 8504453791 от 17.02.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 от същия закон е наложена „глоба“ в размер на 2 500 лева.

Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и в разрез със закона. Сочи,ч е към датата на нарушението заснетият товарен автомобил е бил даден под наем на юридическо лице, което е извършвало дейност с него и има сключен тристранен договор между наемателя и други юридически лица за събиране на пътни такси чрез бордови устройства.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от своя процесуален представител – адв. М., който пледира за отмяна на ЕФ по мотиви, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – АПИ, Национално ТОЛ управление не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. бил собственик на ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГС 18.440 4X2 БЛС с регистрационен номер 0В****ВС, с технически допустима максимална маса 18000, брой 1 оси 2, екологична категория ЕВРО 5, видно от представената справка от АПИ към преписката.

На 25.06.2019г. А. отдал процесното товарно МПС под наем на дружеството ******* ЕООД с ЕИК 201051932, за което бил изготвен договор за наем. В изпълнение на задължението по Закона за пътищата и ЗДвП, наемателят сключил тристранен договор с Интелигентни трафик системи АД и ТОЛ БГ ЕООД на 02.04.2020г., като била предоставена услуга за електронно събиране на пътни такси. Бил сключен и договор за предоставяне на декларирани данни на 03.04.2020г. между наемателя ******* ЕООД и ТОЛ БГ ЕООД във връзка с отчитане и заплащане на пътните такси, дължими за процесното наето МПС. Такъв договор между същите страни бил подписан и на 03.09.2021г. със същия предмет.

По силата на сключените договори, ******* като наемател, ползващ товарното МПС, осигурил отчитането и заплащането на пътни такси, които се дължат за ползване на републиканската пътна мрежа чрез предаване на данни за местоположението, маршрута и посоката на движение на товарното МПС. За да бъдат предавани данните и в изпълнение на задълженията си, ******* ЕООД сключило договор за монтаж на GPS устройство в камиона от вида на TelUS III, което било монтирано от изпълнителя откъм блока за предпазителите откъм пасажерското място в кабината. Същото не било видимо за водача, същият не можел да борави с него по време на движение, нито да отчита евентуално възникнали проблеми и грешки в предаването на данни в реално време. Неизправност на устройството не можело да бъде видяна и отчетена по време на движение, видно от справка от 23.06.2023г. от БГ ТОЛ на лист 66 от делото.

На 17.02.2021г. в 16:28 товарен автомобил ВЛЕКАЧ МАН ТГС 18.440 4X2 БЛС, с регистрационен номер 0В****ВС, с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, се движело в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.

За извършеното нарушение срещу жалбоподателя като собственик на регистрираното ППС бил издаден обжалвания Електронен фиш № 8504453791 от 17.02.2021г.

Към датата и часа на нарушението GPS устройство в камиона от вида на TelUS III за отчитане движението на камиона работело, но същото имало неизправност към момента на нарушението, която не можело да бъде констатирана от водача – същото подавало данни за местоположението на МПС, но не и за посоката му на движение, което водело до подаването на непълни данни до ТОЛ БГ, поради което не били подадени и ТОЛ 2 декларации, за да бъде таксувано движението на МПС по пътната мрежа, видно от писмата на лист 57, 58 и 66 от делото.

Видно от писмо от ТОЛ БГ ЕООД на лист 66 от делото, нито собственикът на МПС, нито неговият наемател и страна по договора с ТОЛ БГ ЕООД, бил уведомяван за неизправността, доколкото такова се предвиждало единствено при над 30 минутно пълно спиране на подаване на данни от устройството, а конкретният случай не се третирал от изпълнителя по договора като прекъсване на подаването на данни.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от АНО и ТОЛ БГ ЕООД, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси.

Доказателствената съвкупност е непротиворечива и по-подробно обсъждане не се налага.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102 ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената чл. 187а ал. 2, т.3 от ЗДвП глоба за физически лица.

3

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността, предвидена в чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, според който текст вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДВП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е дължано заплащането на ТОЛ такса.

Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или 4 пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл.187а, ал.1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Видно от събраните по делото материали и изложената от съда фактическа обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час ВЛЕКАЧ МАН ТГС 18.440 4X2 БЛС, регистрационен номер 0В****ВС, собственост на жалбоподателя, се е движел по път, за който не е заплатена изискуемата такса, с което е осъществен от обективна страна съставът на административно нарушение.

Налице е обаче субективна несъставомерност на деянието.

Съгласно чл.6 и 7 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая нито една от съставомерните форми на вина не е налице. Това е така, доколкото съгласно чл.11 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Видно от изложеното, деецът очевидно не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е предвиждал неговите общественоопасни последици и нито е искал, нито е допускал тяхното настъпване. Не е налице нито една от формите на непредпазлива вина, доколкото наказаният собственик-жалбоподател не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че монтираното GPS устройство в камиона е дало неизправност в деня, в който е извършено нарушението. Видно от материалите по делото, наемателят е извършил всички възможни и необходими действия, за да обезпечи заплащането на пътни такси – сключил и необходимите договори, монтирал е устройство в наетото от него МПС. Каквато и грижа да положи собственикът, същият единствено би установил, че наемателят е обезпечил заплащането на таксите. Обстоятелството, че устройството в камиона, недостъпно и невидимо за водача, е предавало непълни данни – без такива за посоката на движение няма, как да се приеме за обстоятелство, което да се отрази или да е могло да се отрази в съзнанието на собственика. Неговите задължения са изпълнени с това отдаденият под наем от него товарен автомобил да е оборудван с всичко необходимо и да са сключени договори, 5 които да обезпечават заплащането на такси. Моментната неизправност на GPS устройството, при положение, че видно от писмото на лист 66 от делото, никой не е бил уведомен за нея, няма как да се приеме за субективно съставомерно дори и под формата на небрежност, доколкото собственикът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че устройството е дало дефект в момента на движение по участъка, за който се изисква заплащане на пътна такса. В този смисъл приложение намира институтът на фактическата грешка, уреден в чл.14 от НК, според който текст незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението (в случая на административното нарушение), изключва умисъла, като според ал.2 същото се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, както е в случая.