Решение № 1221 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. С., 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110202232 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Л. П., ЕГН ********** чрез адв. Х. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия

К

№11858693/19.11.2025 г. на СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 25.56 евро за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, поради недопустимо двойно ангажиране на административнонаказателна отговорност, тъй като за абсолютно идентични фактически обстоятелства едно и също място, дата, час, моторно превозно средство и автоматизирано техническо средство - е издаден и втори електронен фиш серия К №11858682/19.11.2025 г., като единствената разлика между двата ЕФ е отчетената скорост - съответно 66 км/ч и 67 км/ч. Излагат се доводи, че се касае за едно и също деяние, за което административнонаказателната отговорност на ищеца е ангажирана два пъти, в пряко нарушение на принципа ne bis in idem, закрепен в чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК, приложим в административнонаказателното производство по силата на чл.17 от ЗАНН, Хартата за основните права на ЕС и Европейската конвенция за защита правата на човека. Невъзможно е в едно и също посочено време, автомобилът да се върне, да премине отново с друга скорост в същата посока. Не може еднозначно да се установи кое от двете измервания се отнася до конкретното нарушение, кое е фактическото основание за санкционирането, кое от двете 1 измервания следва да се приеме за релевантно.

В с.з. адв. Х. поддържа жалбата, предлага на съда да отмени ЕФ като незаконосъобразен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулти П. и

К. са постъпили подробни писмени бележки за неоснователност на жалбата. Претендира се потввърждаване на ЕФ и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш Серия К №11858693/19.11.2025 г. на СДВР /л.6 от делото/ е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1 с №1250b39 за това, че на 19.11.2025 г. в 15:34 часа в гр.С., бул. Шипченски проход пред №74, с посока на движение от ул. Коста Лулчев към бул. Асен Йорданов, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място л.а. „***” с рег.№**********, се движи със 67 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%, респ. превишение от 17 км./ч.

Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателката. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва. Няма данни, жалбоподателката да се е възползвала от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл. 189 ал.6 ЗДвП.

2

На жалбоподателката бил издаден и друг електронен фиш Серия К №11858682/19.11.2025 г. на СДВР /л.5 от делото/ за установено нарушение с автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1 с №1250b39 за това, че на 19.11.2025 г. в 15:34 часа в гр.С., бул. Шипченски проход пред №74, с посока на движение от ул. Коста Лулчев към бул. Асен Йорданов, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място л.а. „***” с рег.

№**********, се движи със 66 км/ч, след приспаднат толеранс от 3%, %, респ. превишение от 16 км./ч.

Съдът е изискал данни от въззиваемата страна каква е причината за същестуването на два ЕФ с еднакви дати на нарушение, описание на нарушението, нарушител и т.н., като разликата е само в установената с техническото средство скорост – 66 км/ч и 67 км/ч, респ. дали е анулиран по надлежния ред някой от издадените ЕФ.

С писмо вх.№801115/13.03.2026 г. /л.35 от делото/, съдът е уведомен, че „Промяната на скоростта на движение на моторното превозно средство от 66 на 67 км/ч, се явява ново обстоятелство за техническото средство, с което се осъществява контрол на скоростта, поради което същото е заснело МПС два пъти.”

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Без да обсъжда по същество въобще правилността на обжалвания ЕФ Серия К №11858693/19.11.2025 г. съдът намира, че при издаване на същия са допуснати груби процесуални нарушение, довели до незаконосъобразността му.

Наказващият орган е издал атакуваният ЕФ след вече издаден друг ЕФ №11858682/19.11.2025 г. за същото нарушение.

Налице е абсолютно идентична фактическа обстановка, нарушител, време, място, като разликата е само по отношение на измерената скорост на движение - 66 км/ч и 67 км/ч, като съдът не приема заявеното от наказващия орган, че се касае за „ново обстоятелство за техническото средство”, тъй противно на всякаква житейска логика автомобилът няма как да премине отново в същия час, през същия пътен участък и така водачът да извърши „ново” нарушение. Най-логичното в случая е било анулиране на единия от двата ЕФ, но това не сторено.

С оглед на тази констатация и при съобразяване с принципа non bis in 3 idem, непозволяващ два пъти за едно и също нещо да има произнасяне на съд, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният ЕФ Серия К №11858693/19.11.2025 г. – следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.

От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, както в съпроводителното писмо, така и в писмените бележки.

Приложено по делото е адвокатско пълномощно /л.7 от делото/ като в него е посочено договорено и заплатено възнаграждение в размер на 150 евро.

С оглед размера на същото, съобразен с минималния такъв в чл.8 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при интерес до 1000 лв. – 400 лв., то възражението за прекомерност е неоснователно и СДВР следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение за една инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №11858693/19.11.2025 г. на СДВР, с който на С. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 25.56 евро за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. Л. П., ЕГН ********** сумата от 150 евро – адвокатско възнаграждение за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-С. град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4