Определение № 166 от 16.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно частно търговско дело № 20265001000165 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София район „Илинден“ ул.“Кукуш“ №1 против Определение № 260129 от 30.12.2025 г., постановено но т.д. № 257/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което се ОСТАВЯ без разглеждане исковата молба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София район „Илинден“ ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А. Д. и М. М. – изп.директори, със съдебен адрес гр.С. бул.“В.“ № * ет. * адв.К. М., срещу „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 130547955, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик ул.“Заводска“ №1, с посочен съдебен адрес гр.С. бул.“А. Л.“ № **, адв.К. К.,представляван в производството и от синдика Б. Л.Б.да, с която се иска да бъде постановено решение по чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ, с което да се приеме за установено, че „ХЕНДИ – ТЕЛ“ ЕООД (н.) дължи на „А1 България” ЕАД стойността на имуществените вреди, претърпени от А1 вследствие извършването на недобросъвестни действия от страна на Хенди тел, в размер н а 2 930 535.41 лева ведно с 227 116,50 лева законна лихва за забава от 14.02.2019 г. до 19.11.2019 г. ведно законната лихва за забава от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като процесуално недопустима и се ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №257/2019 година по описа на 1

Окръжен съд Пазарджик.

Твърди се, че а т а к у в а н о т о пределение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че о пределението е постановено при неправилно приложение на чл. 694 от ТЗ и в противоречие с трайно утвърдената практика за предпоставките за допустимост на иска за установяване на неприети вземания в производството по несъстоятелност.

Твърди се, че А1 България е предявило вземане в производството по несъстоятелност на „Хенди- тел" ЕООД по реда и в сроковете на чл. 685 от ТЗ, като това вземане е включено от синдика в списъка на неприетите вземания .

Срещу неприемането е подадено възражение в срока по чл. 690 от ТЗ. като с определение по възражението е оставено без уважение. Искът по чл. 694. ал. 2. т. 1 от ТЗ е предявен в преклузивния срок. Неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд. че процесиите вземания изобщо не били предмет на предявяване и произнасяне в производството по несъстоятелност, доколкото от самия списък на неприетите вземания, изготвен от синдика и одобрен от съда по несъстоятелността, се установява точно обратното.

Обстоятелството, че в настоящото производство се търси установяване на част от общо заявеното и неприето вземане, както и че същото е поконкретно индивидуализирано по размер и по период, не води до липса на идентичност. Периодът. за който се претендират вземанията в настоящия иск се включва изцяло в периода, за който вземането е било заявено в производството по несъстоятелност, а размерът на претенцията представлява част от общо неприетата сума. Това не създава ново вземане, ннто въвежда ново основание, а представлява допустимо частично упражняване на правото на иск.

Неправилен е и изводът, че конкретизирането на по-кратък период или на част от компонентите на общо неприетото вземане води до липса на идентичност. От съдържанието на списъка е видно, че синдикът не е извършвал разграничение по периоди, а е приел вземането като едно общо вземане за вреди, произтичащи от еднотипно поведение на длъжника в рамките на договорните отношения. Следователно уточняването на периоди, включени в обхвата па вече заявеното вземане, не създава ново вземане и не въвежда нов правопораждащ фактически състав, а представлява допустима конкретизация, която е следвало да бъде обсъдена по същество от ОС 2 Пазарджик.

Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че цитираната в мотивите на Определението практика на Върховния касационен съд обосновава недопустимостта на предявения иск. Напротив, при правилното й тълкуване тя подкрепя извода за допустимост на настоящото производство.

В случая не е налице хипотезата, разгледана в Определение № 68/2017 г. на ВКС, при която част от предявените вземания изобщо да не са били предмет на произнасяне. Напротив, предмет на настоящия иск е именно същото вземане, по което синдикът и съдът по несъстоятелността са се произнесли, макар и ищецът да е конкретизирал част от неговите съставни елементи по размер и по период.

Поради всичко изложено се моли настоящия съд да отмени Определение № 260129 от 30.12.2025 г., постановено но г.д. № 257/2019 г. на Окръжен съд Пазарджик като неправилно и незаконосъобразно и да с е върнете делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената частна жалба от Б. Б., в качеството му на синдик на „ХЕНДИ ТЕЛ“ ЕООД /Н/ с която се оспорва жалбата като неоснователна по подробни съображения. Твърди се, че липсва идентичност между предявеното вземане пред съда по несъстоятелността и това предмет на исковото производство по чл.694 от ТЗ по основание и размер. Посочва се, че в предявеното вземане от „А1 България"ЕАД по т.д.N237/2018г. на ОС-Пазарджик, нито в съставения от синдика Списък на неприети вземания, нито в определението на съда, с което се одобрява този списък е посочен същият период за възникване на вземанията, какъвто е посочен в молбата на ищецът. В молба за предявяване на вземане вх.№1346/13.02.2019г. по делото по несъстоятелност са претендираните вземания /които са неприети и следва да са предмет на иска по чл.694 от ТЗ/ за период 01.01.2013г. до 31.12.2017г. По настоящото дело се сочат други периоди - 14.02.2016г.-31.12.2017г.

Постъпил е и отговор от „ХЕНДИ ТЕЛ“ ЕООД /Н/ с ЕИК 130547955, чрез процесуалния представител адв. К. К., в който по подробни съображения се моли да се остави без уважение частната жалба.

3

Пловдивски Апелативен Съд, като се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери законосъобразността на обжалваното определение, прие следното:

Постъпилата частна въззивна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Дело № 257/2019г. по описа на ОС Пазарджик е образувано по подадена искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.С. район „Илинден“ ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А. Д. и М. М. –изп.директори, със съдебен адрес гр.С. бул.“В.“ № * ет. * адв.К. М., срещу „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 130547955, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик ул.“Заводска“ №1, с посочен съдебен адрес гр.С. бул.“А. Л.“ № **, адв.К. К., с която се претендира обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, по реда на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ.

В срока за отговор по чл.367 от ТЗ, ответникът „ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 130547955, представляван от адв.К. К. е отправил искане до съда да бъде спряно производството по делото до приключване на т.д.1811/18г. на СГС VІ-8 състав, по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.Сочи се,че по производството пред СГС инициирано от ХЕНДИ-ТЕЛ“ ЕООД срещу „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ищецът в настоящото производство е предявил насрещен иск за сумата от 100 000 лева, като частично предявен от 3 026 862.86 лева,ведно със законната лихва за забава от 9.10.2018 година, като основанието било абсолютно същото като по предявеният пред ПОС иск, но касаело други периоди. С определение от 6.08.2020 година, съдът е спрял настоящото производството по т.д.

№257/19г. до приключване на т.д.№1811/18г. на VІ-8 състав на СГС, поради наличие на преюдициалност. След като са отстранени пречките за разглеждане на делото производството е възобновено.

По повод на дадени указания в открито съдебно заседание е постъпила молба от ищеца „А1 България“ ЕАД вх. №260666/27.11.2025г. в която се уточнява претенцията, като се претендира стойността на имуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие извършването на недобросъвестни действия от страна на ответника, в общ размер на 2 930 535.41 лева, ведно с 227 116,50 лева законна лихва за забава от 14.02.2019 г. до 19.11.2019 г. ведно законната лихва за забава от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на 4 вземането, както следва:

11 693.41 лв. - комисионите, които А1 България е платило на ответника за първоначална активация и бонусите за добро изпълнение за първоначално активирани карти на т.нар. неизрядни абонати, ведно е 906,24 лв. - законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до 19.11.2019 г. ведно със законната лихва за забава от 20.11.2019 г. до окончателното изплащанена вземането. /Претендираната сума от 11693.41- лв. е за периода от 14.02.2016 г. до 31.12.2017 г./;

1 870 844.00 лв. - разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените фактури за услуги, реализирани чрез „Хенди“ спрямо тези, реализирани чрез А1, ведно със 144 990.41 лв. - законна лихва за забава от 14.02.2019 г. до 19.11.2019 г. ведно със законната лихва за забава от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. /Претендираната сума от 1 870 844.00 лв. е за периода от 14.02.2016 г. до 31.12.2017 г./ и 1 047 998.00 лева - стойността на субсидиите за крайни устройства на абонати с прекратени услуги, ведно с 81 219.85 лв. - законна лихва за забава от 14.02.2019 г. до 19.11.2019 г. ведно със законната лихва за забава от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

/Претендираната сума от 1 047 998.00 лева е за периода от 14.02.2016 г. до 31.12.2017 г./

Също така се установява по делото, че в производството по несъстоятелност т.д.№237/18г., с определение №709/6.11.2019 година е оставено без уважение възражение с вх. №2321/14.03.2019 г. подадено от „А1 България“ ЕАД в частта му срещу неприето предявено вземане в размер на 5 794 357,02 лв., включено в т.3 от Списъка с неприетите вземания обявен на 11.03.2019 г. в ТРРЮЛНЦ по реда на чл.689 ТЗ, и представляващо стойността на имуществените вреди за претърпени от „А1 България“ ЕАД в съответствие извършване на недобросъвестни действия от страна на „Хенди-тел“ЕООД, представляващи:

- комисиони, платени за първоначална активация и бонуси за добро изпълнение за първоначално активирани карти на т.нар. неизрядни абонати 58 344.02 лв., ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

- разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените 5 фактури за услуги, реализирани чрез „Хенди-тел“ ЕООД спрямо тези, реализирани чрез А1 - 3 597 618 лв., ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

- стойността на субсидиите за крайни устройства на абонати с прекратени услуги - 2 129 395 лева, ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

- стойността на санкциите, които А1 е платило на Комисията за регулиране на съобщенията - 9 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съобразно съдържанието на представените по делото и публично известни списъци на предявени вземания изготвени от синдика на несъстоятелния длъжник е видно, че индивидуализацията на притезанията е идентична с посоченото по – горе в определението на съда.

От изложеното е ясно, че е налице разминаване в посочените суми по определението на съда и списъците изготвени от синдика и сумите предмет на исковото производство. Това обаче по никакъв начин не води на еднозначния извод, че се касае за различни притезания. Ясно е по принцип, че съдебното установяване с иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ е допустимо единствено по отношение на тези вземания на кредитора, които са предявени надлежно в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника и са били предмет на проверка по същество от синдика при изготвяне на съставяните от него списъци и от съда по несъстоятелността в производството по одобряване на последните, в резултат на което не са били приети. Допустимостта на иска предполага пълна идентичност между предявените в производството по несъстоятелност вземания и тези, чието установяване е предмет на производството по чл. 694 от ТЗ.