Решение № 30 от 30.03.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Сандански, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Галина Ас. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Административно наказателно дело № 20231250200412 по описа за 2023 година С решение №1264/06.07.2023г. по Кнахд № 258/2023г. по описа на АСБлагоевград е върнато НАХД 334/2022 г. за разглеждане от друг съдебен състав на РС-Сандански.

Въз основа на доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от ЕТ „***“ ЕИК***, със седалище и адрес на управление - гр. ***, ул.“***“ № ***, представлявано от Л. Цв., срещу Наказателно постановление № 509724-F538473/08.07.2020 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на едноличния търговец, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъборазност на атакуваното НП. Претендира се невярно отразена фактическа обстановка, липса на извършено нарушение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП. В жалбата се сочи и наличието на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН - формалност на нарушението, инцидентност и липса на настъпили вреди за фиска.

В съдебно заседание, за жалбоподателя, редовно призован се явява законния представител и редовно упълномощен процесуален представител.

Оспорва се извършването на нарушение, излага различна от описаната в 1

АУАН и НП фактическа обстановка. Иска отмяна на НП.

Процесуалния представител поддържа жалбата по изложените в същата основания, прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В предоставен от съда срок представя писмено становище в което подробно посочва процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, претендира и маловажност на нарушението и непропорционалност на наложената санкция с неговата тежест.

Ответникът , редовен призован - не се явява, не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на НП и отхвърляне на жалбата. Претендира се законосъобразно проведено производство и налагане на административно наказание при правилно приложение на закона. Направени са доказателствени искания.

За Районна прокуратура - Благоевград, ТО - Сандански, редовно призована, представител не се явява и не изразява становище по спора.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 16.02.2020г. в 13.30 часа свидетелите С. и У. посетили търговски обект - питейно заведение, находящо се в гр. Сандански, ул.“***“ № ***, стопанисван и експлоатирано от „***“ ЕТ, с ЕИК - ***. Свидетелят С. извършил контролна покупка, преди да се легитимира на два броя безалкохолни напитки на стойност 1,90 лева, за която покупка не бил издаден фискален бон от инсталираното в обекта фискално устройство модел „Datecs DP 150“, с индивидуален номер DT759392 и номер на фискалната памет 02759392.С. заплатил покупката на съпруга на законния представител Л. Цв. В. Цв., който замествал Цв. в момента, без да е в трудови или други граждански отношение с търговеца.

За резултатите от извършената проверка, на осн. чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК е съставен протокол за извършена проверка № 0401386/16.02.2020г. Съставеният протокол не бил подписан от свидетеля С..

С протокола представител на търговеца бил поканен в офис на НАП в Благоевград за съставяне на АУАН на 19.02.2020г. На посочената дата законният представител на търговеца Л. Цв. - заедно със сина си В. Цв. посетила офис на НАП, където свидетелят С. съставил АУАН № F538473.

Същият бил съставен в присъствието на свидетелката У. и подписан от Л.Цв., която в графа възражения записала, че към момента на проверката не е била на себе си, поради смъртта на близък човек.

Въз основа на така съставения акт, Началник Отдел „Оперативни дейности“ - София в Централно управление на Национална агенция за приходите - Л. П. Хр. е издал наказателно постановление № 509724F538473/08.07.2020 г. , с което на едноличния търговец, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ 2 лева, за извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

НП е връчено на жалбоподателката на 04.06.2021г. видно от разписка към същото/л.11 по делото/.

Съдът приема изложената фактическа обстановка за доказана въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

Възражението на представителя на жалбоподателя относно липса на задължителен реквизит относно протокол за извършена проверка е основателно, поради което и същият протокол на може да бъде годно доказателствено средство, още повече предвид и показанията на двамата служители на НАП - С. и У., които не си спомнят съществени елементи от проверката и резултата от същата. Двамата свидетели не успяха да потвърдят категорично ,че именно законният представител на търговеца - Л. Цв.е приела парите за извършената покупка, поради което и съдът кредитира обясненията на Цв. и на свидетеля В. Цв., че в началото на проверката в обекта е бил единствено съпруга на Л. Цв. - който не е в каквито и да е отношение с търговеца -юридическо лице - и просто е замествал съпругата си. Именно и съпругът на законния представител на търговеца е осъществил продажбата и не е издал касов бон. Тези обстоятелства не са описани в протокола за проверка, нито в АУАН и в НП, като по този начин е възпроизведена фактическа обстановка, която не отговаря на действителната и е от съществено значение за правилната оценка на действията на търговеца и неговите служители, тяхната противоправност и наказуемост. Действайки при неправилно отразена в протокол за проверка и в АУАН фактическа обстановка, АНО е издал НП с идентично изложена фактическа обстановка и е направил неверни изводи относно извършеното нарушение, неговия извършител и подлежащото на санкция лице.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено като такова.

На първо място е налице санкционен акт постановен при недоказана и неправилно възпроизведена фактическа обстановка. В случая е без значение причината, поради която в протокол за проверка и в АУАН служителите на НАП са отразили неверни обстоятелства - от значение е крайният резултат, обуславящ противоправност на НП, като ангажиращо отговорност от лице, което не е нарушило законовите изисквания относно извършването на търговска дейност и нейната отчетност.

На следващо място съдът приема, че НП е незаконосъобразно и поради неизпълнение от страна на наказващият орган на задължението му по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като изложената преценка за липса на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН е немотивирана и в противоречие с изложеното в самото НП, където е посочено, че описаното нарушение е за 3 първи път.

Определящото обстоятелството в случая е, изтекла погасителна давност, за която съдът е длъжен да следи служебно и настоящият съдебен състав, приема че се установява следното:

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административно наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна 4 давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила.

Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност - преследвателна и изпълнителна.

Преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила.

Предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл.

82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.

С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК, тоест, с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението, съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност.

Предвид изложеното, съдът приема, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В съдебно 5 заседание, в което е даден ход по съществото на делото адв.Б. изрично иска присъждане на направените по делото разноски, без да е посочен списък с разноски, като в случая съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, и минималният размер на адвокатско възнаграждение по процесното дело, и в този смисъл следва да бъде присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 200 Евро.