Определение № 3215 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3215 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503063 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 67 530/25.06.2024 г. / по описа на РС – Пловдив / и по частна жалба вх. № 79 635/29.07.2024 г. / по описа на РС – Пловдив / на длъжника Ц. Р. П. по издадена по ч.гр.д. № 2080/2024 г. на РС – Пловдив в полза на Юробанк Бългаиря АД Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1163/06.02.2024 г. въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.

Първо посочената частна жалба е с правно основание чл. 419 ал. 1 от ГПК срещу Разпореждането за незабавно изпълнение по казаната Заповед, а второ посочената – с правно основание чл. 420 ал. 3 от ГПК срещу постановеното по първоинстанционното дело Определение № 8902/19.7.2024 г. , с което е отказано искането на длъжника П. за спиране на изпълнението по заповедта на основание чл. 420 ал. 2 от ГПК – което изпълнение предмет на изп.д. № 227/2024 г. по описа на ЧСИ, рег. № 824.

И в двете частни жалби се поддържат идентични доводи за неправилност на обжалваните съдебни актове – които са и поддържаните доводи в молбата на П. по чл. 420 ал. 2 от ГПК, свеждащи се до това, че вземането, за което е издадена заповедта не се дължи, т.к. погасителен план по договора за кредит / на който кредиторът основава процесното вземане / липсва и като така това вземане не е изискуемо преди крайния падеж на кредита, който падеж е датата 04.07.2038 г.. В подкрепа на така поддържания довод се представя Решение от 16.03.2021 г. по т.д. № 328/2019 г. на ОС – Пловдив, както и влязлото в сила като необжалвано решение на апелативния съд за неговото потвърждаване / Решение № 28/17.01.2022 г. по въззивно т.д. № 515/2021 г. на АС – Пловдив /.

Ответникът по частните жалби – Юробанк България „ АД – гр. София е депозирал отговор за неоснователност на същите. Счита, че вземането по заповедта - представляващо незаплатена възнаградителна лихва по кредита за периода 16.02.2021 г. – 29.01.2024 г., е установено посредством представените към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката и договора за кредит, договорната клауза досежно тази лихва не е неравноправна.

Съдът установи следното:

Заповедта по чл. 417 от ГПК е за сумата 5 378, 54 евро, представляваща 1 възнаградителна лихва за периода 16.02.2021 г. – 29.01.2024 г., произтичаща от сключен между длъжника Ц. Р. П. и Алфа Банк – клон България / чийто универсален правоприемник е заявителя Юробанк България „ АД / Договор за кредит № 274-212/2008 г. от 04.07.2008 г..

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК – считано от връчването на заповедта по образуваното изпълн. производство, длъжникът е депозирал възражение да не дължи вземането по нея, ведно с частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. В 1 – седмичен срок от връчване на определението на първоинстанционния съд, с което е отказано искането му за спиране на изпълнението, е депозирана и частната жалба по чл. 420 ал. 3 от ГПК.

Съгласно казания договор за кредит / представен към заявлението / на П. е предоставен паричен заем в размер на 55 000 евро, чието връщане, ведно с възнаградителна лихва ще се извършва разсрочено в срок от 30 години - с краен падеж 04.07.2038 г., чрез 324 месечни вноски, включващи съответните части от главницата и възнагр. лихва съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора, който се изготвя от кредитора и се предоставя на длъжника при усвояването на кредита. Погасителният план не е представен със заявлението.

Съгласно представеното към заявлението извлечение от сметка от 30.01.2024 г. длъжникът е изпаднал в забава, считано от 16.07.2009 г. , до която дата е заплатил само главница в размер на 891,76 евро и към 29.01.2024 г. непогасената главница е в размер на 54 108, 24 евро, а възнагр. лихва в размер на 30 806, 81 лв., като към така посочената дата дължи и плащания за такса управление, за застраховки и за подновяване на ипотека.

Със заявлението се претендира само непогасената възнаградителна лихва за периода 16.02.2021 г. – 29.01.2024 г. в размер на 5 378, 54 евро. Твърди се, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.

По първоинстанционното дело частният жалбоподател е представил към искането си по чл. 420 ал. 2 от ГПК казаните по горе две съдебни решения. От същите се установява, че е налице влязло в сила съдебно решение от 16.03.2021 г. по т.д. № 328/2019 г. на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че П. дължи на Юробанк България АД вземанията по предходно издадената срещу него по ч.гр.д. 20018/2018 г. на ПР - Пловдив Заповед за незабавно изпълнение № 11207/19.12.2018 г., представляващи непогасена главница по сключения между него и Алфа Банк – България Договора за кредит № 274 – 212/2008 от 04.07.2008 г. в размер на 54 108 евро, непогасени застраховки в размер на 70,17 лв. и непогасени нотариални такси в размер на 669,16 лева. Мотивите за отхвърлянето на иска са, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита / на каквато изискуемост се е основавало заявлението по чл. 417 от ГПК /, т.к. длъжникът не е изпаднал в забава - предвид липсата на погасителен план за договореното разсрочено плащане на кредита, определящ размера на месечните погасителни вноски, като техният размер не е и определяем с оглед обстоятелството, че определеният в чл. 2 от договора 30 годишен /360 месечен срок за издължаването на кредита / се различава съществено от посочения в чл.6.2 от същия договор срок на издължаване, предвиждащ 324 месечни анюитетни вноски – т.е. с 36 месеца / три години / по- кратък.

Горното положение е непроменено и към датата на депозиране на настоящото заявление, по което е издадена Заповедта за незабавно изпълнение № № 1163/06.02.2024 г. чието разпореждане за незабавно изпълнение е предмет на настоящата въззивна проверка.

По процесния договор няма нито впоследствие подписан между страните погасителен план, нито анекс, отстраняващ противоречието между чл.2 и чл. 6.2 от договора. Следователно, размера на месечните вноски – главница и възнаградителна лихва, чрез които длъжникът ще издължава предоставения му кредит, остават неопределени и неопределяеми и като така той не е изпаднал в забава за непогасена възнаградителна лихва, като при това положение 2 длъжникът би изпаднал в забава едва при непогасяване на задълженията си по кредита на датата на крайния му падеж – 04.07.2038 г..

С оглед изложеното, налага се извод, че представеното извлечение от сметка не удостоверява подлежащо на изпълнение по договора за кредит вземане, съставляващо просрочена възнаградителна лихва в размер на 5 378, 54 евро за период 16.02.2021 г. – 29.01.2024 г.. Горното е предвидено от разп. на чл. 419 ал. 3 от ГПК основание за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта.

Следователно частната жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК е основателна и се уважава, като разпореждането за незабавно изпълнение се отменя, а издадения въз основа на него изпълнителен лист се обезсилва.

Предвид уважаването на частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК и необжалваемостта на този съдебен акт на въззивния съд, то настоящия въззивен състав намира, че се явява недопустима като лишена от правен интерес частната жалба срещу определението, с което заповедният съд е отказал спиране на незабавното изпълнение по заповедта. За наличието на този правен интерес съдът следи служебно до приключване на образуваното пред него дело, като взема предвид и последващото / след депозиране на жалбата / отпадане на правния интерес от нея. С оглед изложеното частната жалба по чл. 420 ал. 3 от ГПК се оставя без разглеждане, а производството по делото в тази му част се прекратява.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане № 1163/06.02.2024 г. за постановяване на незабавно изпълнение на Заповед № 1163/06.02.2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК / извлечение от счетоводните книги / и за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2080/2024 г. по описа на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

Оставя без уважение искането на Юробанк България АД, ЕИК 000694749 за постановяване на незабавно изпълнение на Заповед № 1163/06.02.2024 г. за незабавно изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.

417 т. 2 от ГПК / извлечение от счетоводните книги / и за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Ц. Р. П., ЕГН – ********** по ч.гр.д. № 2080/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Обезсилва изпълнителния лист № 971/08.02.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 2080/2024 г. по описа на РС – Пловдив срещу Ц. Р. П., ЕГН – **********.

В тази част въззивното определение е окончателно.

Оставя без разглеждане частната жалба на длъжника Ц. Р. П., ЕГН – ********** срещу Определение № 8902/19.7.2024 г. по ч.гр.д. № 2080/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отказано искането на длъжника П. за спиране на основание чл. 420 ал. 2 от ГПК на изпълнението по заповедта по изп.д. № 227/2024 г. на ЧСИ Константин Плавлов, рег. № 824 като недопустима – поради липса на правен интерес и Прекратява в тази му част производството по ч.гр.д. № 3063/2024 г. по описа на ОС – Пловдив.

3

В тази част определението подлежи на обжалване пред Апелативен Съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4