Решение № 80 от 12.06.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Никопол, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, ***-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20244420100321 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод на предявен от Д. В. Б., чрез ад.Н.Х., преупълномощена от адв.Ю.М. от АК –Плевен срещу Община Г., иск с правно основание чл. 108 ЗС, с искане, предвид фактическите твърдения, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на дворно място находящо се в с.Ш., за което е бил съставен АЧОС № ****/21.07.2026г., както и да бъдат осъдена ответната община да и предадат владението върху процесния недвижим имот.

В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че дядото на ищцата Д.Н.Н., е закупил през 1933г., от Копривското селско общинско управление, чрез търг, дворно място, находящо се в.Ш., парцел **,, кв.46 от 1550кв.м., при съседи : собствен двор от две страни, общинска парцела *** и канал /бара/, което дворно място от този момент се е ползвало и обработвало от семейството на ищцата, без прекъсване, а от 1991г., тя е станала собственик на имот.

Твърди се, че община Г., предявили претенции, че имота е общинска собственост.В тази връзка била издадена Заповед № ***/06.06.2000г. на Кмета на община Г.,с което било одобрено частично изменение на регулационният план на процесният парцел, кв.18, при което било обособен парцел **, за здравен пункт и парцел XV*** общински, която заповед била отменена като незаконосъобразна по адм. Дело № ***/2000г. на ПлОС. Въпреки, това, през 2022г., ищцата узнала, че ответната община е актувала имота като собствен с АЧОС № ****/21.07.2006г. Считат, че тя е собственик на дворно място в парцел **, в кв.46 с площ от 1550кв.м. находящо се в с.Ш., при съседи: собствен двор от две страни, общински парцел ***, и канал/бара/. Твърдят, че ответната община, без каквото и да било правно основание не допуска ищцата до имота и и тя не може да ползва същият, оспорват и правото на собственост и не желаят да им го предадат. Представя доказателства.Прави доказателствени искани, претендира разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК ответната община чрез адв.Н.Н., са депозирали отговор на ИМ, в който оспорва иска изцяло предявеният иск и моли за неговото отхвърляне, като твърди, че не е налице идентичност между двата имота – на този закупен през 1933г. от дядото на ищцата и дворното място за което е издаден АЧОС ***/21.07.2006г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложения по делото удостоверение, № ***/25.01.1934г., издадено от Копривско селско общинско управление на с.Ш., че Д.Н. Н., на който безспорно ищцата е внучка, е закупил от същото, дворно място в с.Ш., парцел **, кв.46, с площ от 1550кв.м., при съседи: собствен двор от две страни, общ парцел ***, и канал/бара/.

Видно е от приобщения по делото НА за собственост на недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка от 20.03.1991г., на председателя на НРС –П.Я., ищцата е била призната за собственик на основание наследство, давност и делба на два имота, находящи се в с.Ш.- първият съставляващ УПИ –*-***, кв.18, с площ от ***0кв.м., и УПИ ***, -***, кв.18, с площ 1250кв.м.

С АЧОС № ****/21.07.2006г., е актувана сграда за здравни дейности с площ от 68.60кв.м. и УПИ – 1110кв.м., при граници на имот: улица, изток – улица, юг- УПИ *** -*** и запад УПИ *- ***.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М.А.М. и Д.М.Н..

Свидетелят М.М., сочи, че не знае, какви имоти има ищцата, но знае, само, че баща и „баче М.“, имал двор от около 2 дк. който свидетеля е обработвал с конете си.Свидетеля твърди, че в двора имало малка сграда, за която знаел, че е на съвета, но не знае на по документи на кого е.

Свидетелят Д.Н. сочи, че познава ищцата, която му е братовчедка, както и че имота е бил на тяхната фамилия, но после бил разделен.Свидетеля не знае каква е площта на имота на ищцата, но твърди, че в нейното дворно място се намирала здравната служба, както и че от малък знае, че спорното дворно място е на бащата на ищцата.

По делото по искане на ищците е изготвена СТЕ, от ВЛ Ст.С., която не е оспорена от страните и съдът кредитира с доверие, съгласно която: Към момента на закупуване на имота от дядото на ищцата от

Копривското селско управление през 1934г. е действал регулационният план одобрен със Заповед № ***/05.06.1928г. В последствие бил изготвен нов дворещно регулационен план, който действа и към момента, който включва кадастрална основа, одобрен със Заповед № ****/31.10.1990г., съгласно който УПИ *** -***, кв.18 е с площ измерена графично 1250кв.м. с граници и съседи:улица, УПИ ** – за клуб, здравна служба, УПИ * -*** на Димитрина В. Б. и УПИ *V – на Ваким Пант. Димитров.

ВЛ е дало заключение, че парцел **, кв..46, с площ от 1550 кв.м. по регулационният план на с.Ш., одобрен със Заповед № ***/05.06.1928г. е идентичен с УПИ *** -***, кв.18 с площ 1250кв.м. по регулационният план на с.Ш., общ.Г., одобрен със Заповед № ****/31.10.1990г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на 2 страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС

Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационните искове, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, както и, че ответника се намира във владение на тези имоти.

В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявения иск, в тежест на ответника е да докаже, че владее имотът на правно основание.

Спорно по делото е на първо място дали ищцата е собственик на процесното дворно място, находящо се в с.Ш., парцел парцел **, кв..46, с площ от 1550 кв.м., и дали същото е идентично, с дворното място за което ответната община Г. се е снабдила с АЧОС № ****/21.07.2026г.

По настоящото дело от изготвената СТЕ се установи, че имотите на страните не са идентични. Поради изложеното съдът приема, че ищцата не доказа правото си на собственост върху процесния имот, за който община Г. се е снабдила с АЧОС Доколкото по делото не е доказана първата от предпоставките на иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че ищците са собственици на процесното дворно място, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради недоказване на първата предпоставка за уважаване на иска съдът намира, че не следва да обсъжда дали ответника, владее имота на правно основание.

С оглед изхода на спора на ответника се дължи присъждане на сторените по делото разноски, в размер на 1200лв., за адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото списък на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. В. Б. с ЕГН ********** срещу Община Г., представлявана от кмета Л.Я., иск с правно основание чл.108, ал.1 ЗС , с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на дворно място, находящо се в с.Ш., общ.Г., за който имот, е съставен АЧОС № ****/21.07.2026г., и да бъдат осъдена същата община, да предадат владението върху процесното дворно място, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. В. Б. с ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ на Община Г., сумата от 1200лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

4