Решение № 58 от 16.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Чакалова при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Грета Чакалова Търговско дело № 20255300900535 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба вх.№ 30289/29.08.2025 г., подадена от Д. М. М., ЕГН **********, за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, и неограничено отговорните съдружници С. И. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН ********** – и двамата с адрес: ******.

Молителят Д. М. твърди, че на 11.06.2025 г. „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, чрез Управителя Г. е издал на молителя Запис на заповед, като се е задължил безусловно на 30.06.2025 г. да заплати сумата 350 000 лв. До подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, не е погасил задължението си. За периода 01.07.2025 г. – 26.08.2025 г. дължи и обезщетение за забава в размер на 7553.29 лв.

Въпреки проведените разговори длъжникът чрез Управителя Г. е отказал изпълнение на задължението поради липса на средства и имущество.

Кредиторът приема, че затрудненията на длъжника нямат временен характер и се иска да се обяви неплатежоспособността на „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, и да се открие производство по несъстоятелност, ведно с последиците от това.

От длъжниците „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, и неограничено отговорните съдружници С. И. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********, се заявява, че длъжниците не са в състояние да изпълнят задължението по отношение на кредитора.

1

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

Установява се, че на 11.06.2025 г. в гр.П. е издаден Запис на заповед, с който „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, гр.Пловдив, като издател, се задължава безусловно да плати на поемателя Д. М. М., или на негова заповед, на 30.06.2025 г., сумата 350 000 лв, място на плащане гр.П..

След направена от Съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, е вписано в Регистъра на 10.06.2025 г. ; неограничено отговорни съдружници са С. И. Г., ЕГН ********** и П. Г. Г., ЕГН **********.

От служебно извършена справка на имуществото на „Г. И Г.

ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, се установява, че същото няма вписани недвижими имоти и сделки с такива, не притежава регистрирани в МВР моторни превозни средства, няма изискуеми публични задължения, нито производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът кредитира като неоспорено от страните, се установява, че:

-от учредяването си до момента на проверката от в.л. С. дружеството „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, не извършва дейност и не реализира приходи;

-задълженията на "Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ" СД са:

1.към Д. М. - 357 553.29 лв;

2.към "ЛЪЧ ТРЕЙД" ООД - 1 173.52 лв;

-„Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, няма изискуеми публично-правни задължения;

-краткотрайните активи в баланса на „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, се състоят от други вземания – вземания от собственици;

-за изчисляване на коефициентите на финансово-икономическия анализ е необходимо дружеството да е действащо, което условие не е изпълнено, тъй като дружеството не е извършвало и не извършва стопанска дейност. Дружеството е регистрирано през 2025 г. и не е налична база за сравнение. Дружеството не притежава активи и собствен капитал.

С оглед установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, очертан в чл.608 ТЗ, чл.625, ал.1 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ , а именно:

1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 ТЗ ;

2.Искането за откриване на производството по несъстоятелност, когато молбата изхожда от кредитор, да е направено от надлежен кредитор по 2 търговска сделка;

3. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ ;

4.Длъжникът да е материалноправно легитимиран като длъжник;

5.Да е констатирана неплатежоспособността на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ /евентуално да се прогласи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество/;

6. Затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно;

7.Имуществото на длъжника да не е достатъчно за покриване на задълженията му.

Длъжникът „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, видно от направените вписвания по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, притежава качеството търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.625 ТЗ писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, НАП за публичноправни задължения към Държавата или общините, свързани с търговската дейност на длъжника. В конкретния случай Съдът е сезиран с молба на кредитор с твърдения за наличие на изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Молителят Д. М., се легитимира като кредитор с вземане в размер на 350 000 лв, произтичащо от Запис на заповед с падеж 30.06.2025 г.

Съобразно разпоредбата на чл.535 ТЗ за записа на заповед е уредено задължително съдържание, като законодателят е предвидил, че документ, който не съдържа императивно уредените елементи, не е запис на заповед.

С разпоредбата на чл.536, ал.1 ТЗ се предвиждат и изчерпателно посочени изключения при непълнота в съдържанието на записа на заповед. В конкретния случай Записът на заповед, от който молителят претендира да черпи права на кредитор, не е посочено място на издаване и място на плащане. Като място на издаване и място на плащане се посочва само гр.П..

При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.536, ал.3 и чл.536, ал.4 ТЗ във връзка с чл.536, ал.1 ТЗ и за място на издаване да се приеме адресът на издателя, а за място на плащане - мястото, посочено до името на издателя.

Предвид изложеното Съдът приема, че Запис на заповед, издаден на 11.06.2025 г. и с падеж 30.06.2025 г., е редовен от външна страна и молителят е активно материалноправно легитимиран да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителят обаче не доказва, съобразно възложената му доказателствена тежест – при условията на пълно главно доказване, влошено финансово състояние на длъжника, водещо до извод за неплатежоспособност.

Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо 3 състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни изискуеми парични задължения.

Преценка за тази способност се извършва на база анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.

Основните средства за погасяване на краткосрочните и текущи задължения, които се изследват, са краткотрайните/текущи активи на предприятието (т.нар. оборотен капитал). В тази насока водещи от икономическите показатели са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Всичко това предполага цялостен анализ на дейността на предприятието за период от поне три години, тъй като затрудненията на длъжника не трябва да са временни, а състоянието на неплатежоспособност трябва да е обективно и трайно. Т.е., следва да се установи обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, което се характеризира с трайна невъзможност да изпълни изискуемите си парични задължения. Това означава, че длъжникът няма достатъчно налични средства за плащане на кредиторите, Държавата или общините по търговски сделки или публичноправни задължения за продължителен период от време. Наред с това неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията или не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

От направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ Съдът констатира, че „Г. И Г. ИНВЕСТ И СИЕ“ СД, ЕИК 208349041, е вписано в регистъра на 10.06.2025 г. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 29.08.2025 г., т.е. два месеца след вписването на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

В тази връзка при определяне състоянието на неплатежоспособност на длъжника Съдът счита, че невъзможността да се погасяват задълженията към момента на подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не може да бъде характеризирана като трайна предвид изключително краткия срок от вписването на дружеството в ТРРЮЛНЦ до подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и с оглед обстоятелството, че длъжникът не е започнал да осъществява търговска дейност. В заключението на ССЕ се посочва, че за изчисляване на коефициентите на финансово-икономическия анализ е необходимо дружеството да е действащо, което условие не е изпълнено, тъй като дружеството не е извършвало и не извършва стопанска дейност, както и че е регистрирано през 2025 г. и не е налична база за сравнение.

Обстоятелството, че състоянието на неплатежоспособност не се преценява като трайно, е основание за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Същевременно Съдът счита, че презумпцията на чл.608, ал.3 ТЗ, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е 4 спрял плащанията, не може да бъде приложена в конкретния случай, тъй като ответниците са заинтересовани от нейното прилагане. Съобразно разпоредбата на чл.610 ТЗ едновременно с откриване на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито производството по несъстоятелност и за неограничено отговорните му съдружници – по отношение на С. Г. и П. Г..

В т.1 от ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ВКС, ТК, е прието, че ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове се погасяват на основание чл.739, ал.1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват. Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. В тази връзка Съдът счита, че ответниците – физически лица С. Г. и П. Г., които според събраните по делото справки от Имотен регистър са длъжници към множество трети лица, са заинтересовани молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена и да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо събирателното дружество, което производство, при условията на чл. 632, ал.1 ТЗ да бъде спряно и впоследствие прекратено с решение по чл.632, ал.4 ТЗ поради невнасяне на разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. В този случай на прекратяване на производството по несъстоятелност – при условията на чл.632, ал.4 ТЗ, не се развива фаза по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите на дружеството и на неогранично отговорните съдружници /длъжниците С. Г. и П. Г./ и това би спомогнало за погасяването на личните им задължения /като физически лица/. Поради това презумпцията по чл.608, ал.3 ТЗ не може да бъде приложена и следва да се приеме, че твърдяното състояние на неплатежоспособност на събирателното дружество не е установено при условията на пълно и главно доказване. Когато спирането на плащанията се дължи на причини, които са резултат на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на обективна невъзможност да обслужва задълженията си, то институтът на несъстоятелността като универсално производство за принудително изпълнение е неприложим /в този смисъл Решение № 33/07.09.2010 г. по т.д.№ 915/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.