Решение № 81 от 09.10.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Трявна, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100096 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД против Н. В. С..

В исковата молба се излага, че се предявява във връзка със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №53/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна.

Твърди се, че на 23.11.2023 г. между ищеца (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №463126, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 800,00 лв. Посочената сума била преведена на кредитополучателя на 24.11.2023 г., като същият се задължил да я върне на осем вноски, със срок на погасяване – 20.07.2024 г. От дължимата главница била погасена сума в размер на 258,40 лв. С договора кредитополучателят са задължил да преведе, освен дължимата главница, и договорна лихва. От уговорената договорна лихва била погасена дължимата за периода 24.11.2023 г. – 22.01.2023 г., като останала непогасена договорна лихва за периода 24.11.2023 г. – 22.01.2023 г. в размер на 69,30 лв.

Освен тези суми, кредитополучателят дължал и законна лихва в размер на 29,94 лв., за периода 20.07.2024 г. – 12.12.2024 г. Посочените суми не били заплатени от ответника.

Претендира се в исковата молба да се признае за установено, че 1 ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми, представляващи главница, договорна лихва и законна лихва. Претендира се да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и настоящото производство, включително заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се ОСПОРВА предявения иск. В отговора се ТВЪРДИ, че договорът за кредит е нищожен, поради неспазване на изискванията на закона.

Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на пълномощника си юрисконсулт А. Г., поддържа предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ответника адвокат.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез писмено становище на адв. Д. М. като пълномощник, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на предявения иск. Прави искане да се приспаднат заплатените от ответника суми по процесния недействителен договор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Въз основа на депозирано пред Районен съд - Пловдив заявление вх.

№2494/09.01.2025 г. е образувано заповедно производство, изпратено по подсъдност на настоящия Районен съд – Трявна, по което е издадена заповед №26/11.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №53/2025 г. по описа на Районен съд - Трявна, с която е разпоредено ответникът (като длъжник) да заплати на ищеца (като кредитор) следните суми: СУМАТА от 541,60 лв. (петстотин четиридесет и един лева и 60 ст.) непогасена главница по договор за предоставяне на кредит № 463126 от 24.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 09.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;

СУМАТА от 69,30 лв. (шестдесет и девет лева и 30 ст.) - договорна лихва за периода 22.01.2024 г. – 20.07.2024 г.; СУМАТА от 29,94 лв. (двадесет и девет лева и 94 ст.) - лихва за забава за периода 20.07.2024 г. – 12.12.2024 г.;

СУМАТА от 25,00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) - разноски по делото, включващи ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50,00 лв. (петдесет лева и 00 2 ст.) - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В срока по чл.414 ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника в заповедното производство Н. В. С., чрез пълномощник адв. Д. М., в което е посочено, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение – поради нищожност на сключения между страните договор.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното относно вземанията по процесната заповед за изпълнение:

На 23.11.2023 г. между „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД (като кредитор) и Н. В.

С. (като потребител) е сключен във вид на електронен документ договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави в собственост на потребителя сумата от 800,00 лв., а потребителят се е задължил да върне сумата, при следните условия: срок на кредита – 240 дни; заплащане на възнаградителна лихва върху главницата при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%; общо дължима сума – 918,80 лв.; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3 (1) – 1285,10 лв.; ГПР – 48,44%. В чл.3 от договора, потребителят се е задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от 918,80 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В чл.3 ал.2 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение ще причини вреди на кредитора, за чието обезщетяване се дължи неустойка в размер на 366,30 лв. Неустойката по чл.3 ал.2 от договора в 3 размер на общо 366,30 лв. е разделена и включена в размера на месечните вноски, дължими от потребителя – общо 8 на брой и е посочена като дължима заедно с останалите суми, включени в месечните вноски, а те са – главница и лихва.

Неразделна част от договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г. са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД.

Съобразно платежно нареждане от 24.11.2025 г., на посочената дата е преведена сумата от 800,00 лв. в полза на ответника Н. В. С., по договор за заем №463126.

Видно от приложено към исковата молба копие от електронно изпратено съобщение от 24.03.2023 г., с него ищецът е посочил, че е превел сумата от 800,00 лв. въз основа на сключения договор за заем №463126 по банкова сметка, както е и посочил, че общата сума за връщане по договора е 1285,10 лв., т.е. сума с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл.3 (1).

Съобразно представено по делото писмо от Комисия за защита на потребителите до „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД, със същото ищецът е уведомен, че по силата на решение на КЗП т.36 от протокол №37/04.11.2024 г. клаузата на чл.3 ал.2 от договор за потребителски кредит, с който е уговорено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, е неравноправна, като е даден 14-дневен срок от получаване на писмото ищецът да отстрани горепосочените неравноправни клаузи от съдържанието на всички договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени и да предостави в КЗП екземпляри от коригираните договори.

Ищецът не оспорва, че във връзка с дадената от Комисията за защита на потребителите препоръка, клаузата на чл.3 ал.2 от договорите за потребителски кредити е счетена за неравноправна, като твърди, че е премахната от договорите. Като доказателство представя снимка от обявлението на сайта на дружеството на адрес: www.minizaem.bg.

По искане на ответника и на основание чл.190 ал.3 ГПК ищецът е задължен да представи по делото справка за извършените плащания от ответника по договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г., но 4 въпреки дадените от съда изрични указания за последиците по чл.190 ал.2 ГПК за непредставянето й, такава не е представена от ищеца.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД. Същият касае установяване съществуване на вземания по договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г., сключен между ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД и ответника Н. В. С..

В писмения отговор е направено възражение за нищожност на договора, което е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално 5 застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за предоставяне на кредит №463126/23.11.2023 г. е посочен ГПР от 48,44 %, като формално е разписана методиката на формирането на годишния процент на разходите по кредита, но в него като разход не е посочено да е включена и не е включена неустойката по чл.3 ал.2 от договора, като съдът счита, че същата следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Касае се за уговорена между страните неустойка за неизпълнение на непарично задължение, поради което от неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици от него са свързани с евентуални затруднения при събиране на вземането, които могат да настъпят след падежа на главното задължение. С оглед на това, поставянето на срок за предоставяне на обезпечението и то твърде кратък – пет дни след сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Самата неустойка е в размер на около 45% от стойността на предоставената като кредит сума (при кредит в размер на 800,00 лв. неустойката за непредоставяне на обезпечение е 366,30 лв.), а заплащането й е уговорено със заплащането на месечната погасителна вноска съобразно погасителния план на договора. Всичко това показва, че целта на тази неустойка е не да обезпечи изпълнението на основното задължение и да обезщети и санкционира неизпълнението му, а да породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита. То няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като размерът му не е обусловен от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на косвени разходи, които съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК следва да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора. Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, 6 определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.