Решение № 53 от 11.03.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Смолян, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

М. Ан. Славчева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 61/28.11.2023г., постановено по гр.д.№ 118/2023г. по описа на Районен съдЧ. е отхвърлен предявеният от А. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. ”В. Г.“ № 15А срещу ТП "Държавно горско стопанство -Акад. Николай Хайтов" - с. Хвойна, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: с. Хвойна, ул. "Капитан Петко Войвода" № 2, иск с правна квалификация чл. 357,ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 195, ал. 1 от КТ, във връзка с чл.

188, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № З-02-133/31.05.2023 г. на и.д. директор на ТП "Държавно горско стопанствоАкад. Николай Хайтов" - с. Хвойна, община Ч.. Осъден е А. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул. ”В. Г.“ № 15А да заплати на "Държавно горско стопанство - Акад. Николай Хайтов" - с. Хвойна, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: с. Хвойна,ул. "Кап. Петко Войвода" № 2 разноски по делото в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3576/22.12.2023г. от А. А. К., чрез пълномощника му адв.Б. К. с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд в противоречие със закона и със събраните по делото доказателства е приел, че работодателят законосъобразно е наложил на ищеца дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ „забележка“, без да съобрази допуснатите нарушения при съставяне на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Макар правилно да е разпределил доказателствената тежест и да е приел, че тежеста за законосъобразно упражнена работодателства власт по налагане на дисциплинарно наказание на сочените в заповедта основания 1 се носи от работодателя, съдът не е отчел факта, че не е спазено изискването за нормативно изискуемото съдържание на заповедта. Съдът неправилно е приел, че изложените в заповедта мотиви са достатъчни, въпреки, че не е посочено времето на извършване на описаното в заповедта нарушение - посочено е само как е установено нарушението,като по този начин не може да се направи извод относно времето на неизпълнение на задълженията на ищеца. Съдебната практика, обективирана в Решение № 676 от 12.10.2010г. по гр.д.№ 999/2009г., IV г.о., Определение № 132 от 28.01.2014 г. по гр.д.№ 6185/2013г., IV г.о и др. изрично посочва, че времето на извършване на нарушението може и да не се посочва стриктно, но само когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършеното. В случая не се разкриват специфики, които да препятстват посочването на времето на извършване на претендираното нарушение, но последното обстоятелство не е съобразено от съда в обжалваното решение.

Неправилно решаващият съд е приел за доказан факта на извършване на нарушения по чл.187, ал.1, т.З и 10 от КТ от ищеца. В случая в издадената заповед претендираното нарушение на трудовата дисциплина не е описано в пълнота със своите обективни и субективни признаци. Не е посочено кои свои трудови задължения не е изпълнил, дали такива произтичащи от длъжностната му характеристика или възложени му с нормативен акт - ЗГ или нормативен акт по неговото прилагане. Следва да се има предвид, че в приложената длъжностна характеристика са описани различни задължения за длъжността „старши лесничей", но в процесната заповед не е посочено към кой от посочените текстове се отнасят описаните в заповедта деяния, които ищецът е извършил. Обстоятелството, че в обжалваното решение съдът е направил преценка на трудовите му задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика, не може да санира пропуска на работодателя да изложи тези нарушения в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.Следователно от изложеното в заповедта не се установява с кое точно свое действие/бездействие ищецът не е изпълнил възложената му работа и на трудовите му задължения, определени при възникване на трудовото му правоотношение във връзка с осъществяване на пряк и непосредствен контрол в поверения му ГСУ- Павелско. По този начин деянието не е индивидуализирано със своите обективни признаци и в заповедта не са описани в пълнота и субективните признаци на нарушението, което се претендира да е извършено - не е посочена формата на вината, при която наказаното лице е действало, доколкото нарушението на трудовата дисциплина трябва винаги да е виновно, по арг. от чл.186 от КТ. Приемайки, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана, решаващият съд е постановил своя акт в противоречие със закона, тъй като липсата на мотиви (изцяло или частично) поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Отсъствието на изискуемите от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Изцяло незаконосъобразно районният съд е приел, че с действията си ищецът виновно е нарушил разпоредбите на чл.187, ал.1, т.З и 10 от КТ, тъй като е допуснал добив на дървесина, която не съответства на „Спецификация за размери и качество на асортиментите дървесина, които се добиват и продават от Южноцентрално държавно предприятие гр.Смолян и териториалните му поделения“, утвърдена със Заповед № 401/01.11.2021 г. на Директора на „ЮЦЦП“ Смолян. Съгласно тази спесификация (стр. последна) „При добив и продажба на асортименти от иглолистни и широколистни дървесни видове с различни от посочените в спецификацията дължини, като се запазва посочената градация за дадения асортимент, разценките 2 за добив и продажните цени се завишават с от 5 до 20 %, както следва:1. за асортименти дървесина с дължина до 5.00 метра - увеличението е с 5 %; 2. за асортименти дървесина над 5.00 до 6.00 метра - увеличението е с 15 % и 3. за асортименти дървесина над 6 метра - увеличението е с 20 % .

Единственото ограничение в Спесификацията е по отношение на асортимента ОЗМ и дърва за огрев, при които не се допуска добив и продажба с дължини по-големи от посочените в спесификацията.С оглед на това в цитирания в заповедта Договор № Д-02-18/07.04.2023г. за покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен между ТП „ДГС Акад.Николай Хайтов“ и ЕТ „Т. - М. Б.“, няма никакви ограничения за добив и продажба на иглолистни дървестни видове по отношение дължината на трупите. Съгласно Спесификацията, ако тези трупи са с дължина над 4 м до 5 м (както е настоящия случай) търговецът заплаща добитата дървесина с увеличение в цената от 5 % . Съгласно чл.1 от сключения договор купувачът е приел да извърши за своя сметка и на свой риск дейността - добив на дървесина във всички насаждения, включени в обекта, като отсече, разкрои, извози до временен склад, кубира, рампира маркираната на корен стояща дървесина и т.н. За изпълнение на тези дейности съгласно чл.16 от сключения договор купувачът е длъжен да разкройва най-рационално добитата дървесина с цел получаване на максимален обем ценни асортименти съгласно Спесификацията. „Най-рационално“ и за двете страни по договора е такова разкройване на добитата дървесина, при която продавачът получава най-висока цена, а купувачът - дървесина от най-висок клас.С обжалваното решение съдът е приел, че за закупуване на дървен материал в размери, по-големи от допустимите по спесификацията, следва да е направена предварителна заявка, а при липса на такава е налице добив на дървесина, която не съответства на спесификацията.Видно от самата спесификация, изискване за предварителна заявка в нея няма, а именно това е документът, който определя размерите и качеството на асортиментите дървесина, които се добиват и продават в ЮЦДПСмолян. С оглед на това извода на съда за необходимостта на такава предварителна заявка е направен въз основа на превратно обсъждане на показанията на св.В. Юр., като е приел че когато се касае за добита дървесина с надмярка, то това трябва да е заявено писмено от купувача. В случая, обаче, не се касае за добив е надмярка (такава е налице до 3 см съгласно Спесификацията), а за специална поръчка, за каквато говори св.Н. Ил., но самият той сочи, че не знае да има изискване за предварителна заявка.В тази връзка решаващият съд неправилно е ценил и приетото като писмено доказателство Писмо вх.№ Вх-02-252/10.05.2023г. от ЕТ „Т. - М. Б.“ (т.и. с дата 2 дни преди проверката), с което е направено искане за закупуване на дървесина от различен сортиментен клас с различна дължина до 5 м - последното според съда не било писмена заявка, а такава била представеното Заявление вх.№ Вх-02-278/26.05.2023г. При съпоставка на двата документа е видно, че тяхното съдържание е идентично и следователно направения извод за липса на предварителна заявка противоречи на закона. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и бъде уважен предявения иск, като бъде отменена Заповед № 3-02133/31.05.2023г. на и.д. Директора на ТП „Държавно горско стопанство - Акад.Николай Хайтов“ с.Хвойна, община Ч.. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 135/17.01.2024г. от Териториално поделение на Държавно горско стопанство „Акад. Николай Хайтов”, с.Хвойна, представлявано от директора -инж. А. Г. чрез пълномощника му юрисконсулт А. Б., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за противоречие на решението с материалния закон. Твърди се, че обжалваното решение е е законосъобразно, издадено е от компетентен съд, същото е правилно 3 и не противоречи на материалния закон и приетите в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Сочи се ,ч цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима към настоящия казус. Заповед № 3-02-133/31.05.2023 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на К. е ясно мотивирана и обоснована, като в същата са посочени по ясен и непротворечив начин съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, времето и мястото на извършването му при спазване на императивните изисквания на чл.195 от КТ. От съдържанието на заповедта може да се направи несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното наказание и служителя има възможност да разбере причината, поради която е наложено наказанието, а съда респективно може да извърши проверка, въз основа на която да заключи, че същото е законосъобразно. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че в трудовите задължения на служителя К. са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на този контрол по изпълнение на възложените му задачи съставлява дисциплинарно нарушение, за което нарушение е реализирана дисциплинарна отговорност съгласно КТ при спазване на всички предвидени в него формални изисквания и процедури.Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от съда в обжалваното решение. Всички твърдения за неправилност в исковата молба са надлежно обсъдени и мотивирани в постановеното съдебно решение, което води до правилност и законосъобразност на оспорения съдебен акт. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А. К., чрез пълномощника му адв.Б. К. поддържа жалбата си.